И историята може да е лице на курорта, не само минералната вода
ВЕЛИНГРАД. Приключиха археологическите разкопки на уникалното тракийско светилище на бесите в местността Свети Илия, близо до езерото Клептуза в курорта. В проучването участва екип с научен ръководител проф.Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН. Заместник-ръководител на екипа бе Асен Салкин – археолог в Историческия музей в града. В експедицията участваха доброволци по европейската програма “Еразъм” и студенти от археологически практики в университета в полския град Жешув и от СУ “Св.Климент Охридски”.
За новите открития и бъдещата съдба на светилището наша репортерка разговаря с проф.Диана Гергова.
- Проф.Гергова, какво потвърдиха проучванията на светилището през изминалия сезон?
- Откритията потвърдиха уникалността на този обект, непознат като тип от другите части на Тракия, но безспорно типичен за архитектурата на тракийските беси – свещено пространство с храмова постройка, оградено от масивни каменни стени.
Разкопките бяха съсредоточени във вътрешността на кулата-храм и позволиха да бъдат проучени следващите нива, наситени този път не само с много нови съдове от култовата керамика на бесите, украсена с мотиви със слънчевата символика и ритуални сцени. Нова изненада бяха първите следи от ритуално огнище, както и нападалите големи късове от глинено съоръжение ,вероятно от разположен в единия ъгъл на помещението олтар. Тези нови данни са от изключително значение, защото обект от този тип се проучва за пръв път и всяка разкрита ситуация ни приближава към по- пълното разкриване на обредите, изпълнявани от бесите в този тип сакрално място. Надявам се бъдещата реконструкция на олтара да стане през следващата година, когато също така се надявам да разполагаме и с достатъчно средства за работа в терена.
Тогава ще можем да проследим неразкритите участъци от оградните стени, да довършим изследването на опожареното помещение в североизточния край на хероона и да почистим ритуалната площадка върху кулата- храм. Нямам търпение и да пристъпим към консервационно- реставрационни дейности.
- На връх Острец край Велинград също открихте останки от светилище на бесите. Има ли в района и други духовни места на тракийското племе?
- Накъдето и да обърнете погледа си, когато сте във Велинград, ще видите върхове, на много от които се белеят малки параклиси, така както е и над Клептуза. При много от белеещите се параклиси са останките на древни тракийски светилища. Западните Родопи и най-вече Северозападните им дялове са земята на едно от най-прочутите тракийски племена - легендарните пазители на прорицалището на Дионис, непобедими воини и рудари - бесите.
Сега разказите на античните автори за бесите се превръщат в реалност, благодарение на многогодишните археологически проучвания в района на града. Всеки сезон ни носи нещо ново, даровете от светилищата и уникалната за Тракия култова керамика постъпват в музея, където малка част от тях може да бъде видяна, медиите отразяват откритията… И така до следващия сезон.
На място - по върховете, остават монументалните останки на знакови светилища на бесите с тяхната представителна архитектура и специфично устройство на свещеното пространство. И за съжаление - вместо да бъдат достъпни за многобройните курортисти на Велинград, те са
преди всичко обект на иманярско плячкосване
На високия връх Острец през 2015-а година бяха разкрити останките може би на най-значимото светилище на бесите. То е различно от това над Клептуза и показва колко развита е сакралната архитектура на бесите. Тук, в най-високата част, са разкрити части от мощни оградни каменни стени, изградени още преди нашата ера, неколкократно преправяни през античността, храмова постройка и участъци за дарове с хиляди керамични фрагменти.
Железен жезъл на Дионис,
множество ритуално натрошени канички и купички за пиене на вино свидетелстват, че светилището безспорно е свързано с почитането на бога на виното. Видимо още от Егея, светилището било посещавано и в началото на 3 хилядолетие преди Христа, но функционирало интензивно от средата на 2 хилядолетие преди Христа до началото на 5 век от новата ера.
Разположено на стратегическия път от Тракийското море към вътрешността на Тракия, по който
може би се е движил и Александър Македонски,
не е изключено именно на това древно светилище пълководецът да е получил предсказанието за своите бъдещи подвизи. Когато бесите, последни сред траките, приели християнството от Никита Ремесиански и се превърнали в едни от най-ревностните проповедници на новата вяра, те изградили своя ранен християнски храм на съседното възвишение - Гергевана. Мраморните украсени късове от ранната християнска базилика днес се пазят в Историческия музей във Велинград, а върху основата на принудително разрушената при ислямизацията на бесите църква днес издига снага новата, все още неизписана църква “Св. Георги”. Курбаните на празника на светеца, както и многото посетители на светилището в останалите дни, въпреки трудния път, показват, че този най-представителен за историята на бесите сакрален обект заслужава повече грижи, за да бъде съхранен, допроучен и почитан.
- Ще използва ли Велинград възможностите , които предоставят новите европейски програми? Ще бъде ли направена следващата крачка?
- Първата скромна крачка бе направена по проект на общината през 2015-а. Част от руините на тракийското светилище на Острец са консервирани, поставени са информационни табели. Малка табела дава кратка информация и за светилището над Клептуза.
Сега може да бъде направено решително много. Какво е необходимо? Проект за осигуряването на удобен за всички достъп до Острец чрез лифт или път от трошена каменна настилка, за допроучване на представителните архитектурни останки и тяхната консервация, за очертаване на останките от ранния християнски манастир, за изписване на църквата “Св. Георги”. Много от отделните части на един такъв проект са отдавна дискутирани и изчислявани.
По пътя към Острец и обратно могат да бъдат посетени и други знакови местности.
А край Клептуза - най-очарователната и красива част на града, светилището ще остане едно от най-достъпните и притегателни места за кратка разходка.
Археологическите проучвания показват, че именно
районът на Велинград е осеян с най-представителните останки на културата на бесите
Няма по-подходящо място именно тук да бъде създаден интерактивен музей, специално посветен на това прочуто племе, да бъде разказана историята на прочутите жреци на Дионис, на рударите и най-добри воини, но и ревностни проповедници на християнската вяра,
превели Библията на своя език
и основали един от първите християнски манастири на Мъртво море.
Във Велинград усилията на археолозите, подготвили вече отделни части от проекта, са предшествани и подпомагани от много хора, заинтересовани институции и организации. Градили заедно новата църква на Гергевана, генерирали съзидателна енергия, обикаляли старините, искрено обединени от желанието невероятното минало на земята им да бъде разкрито, запазено и показано.
Има възможност направеното досега да бъде развито, за да стане градът привлекателен и със своето невероятно минало и традиции. За да бъде представен обектът в завършен вид, е нужна още работа и финансова подкрепа. И от СПА столица на Балканите, Велинград да се превърне в столица на легендарните беси. Да вярваме, че това ще се случи.
Пенка МИХАЙЛОВА
