ПАЗАРДЖИК. Осем единайстокласници от математическата гимназия “Константин Величков” се завърнаха от Германия. Христо Корсимов, Милена Начева, Йоана Стефанова, Криста Янкова, Магдалена Тодорова, Цветанка Кръстева, Маргарита Гюрова и Диана Пачева участваха в международния проект “Да се замислим над фактите и да действаме” по програмата “Еразъм+”. Заедно с връстници от училище “Леганес” в Мадрид (Испания) и домакините от Зашенвалдшуле в Райнбек (Германия) представиха своите разработки за т.нар. екологичен отпечатък в семейството, училището и града, в който живеят и учат. Предложиха идеите си
за здравословно хранене и екопродуктите
за приготвянето на традиционни гозби.
Българските участници приготвиха 8 български ястия по рецептурни книжки, оформени от учителката по информатика Валя Малинова. Изготвиха постери за здравословно хранене и брошури за него на три езика.
Вчера наша репортерка разговаря с някои от майсторите, приготвили българските вкусотии - таратор, мусака, пълнени чушки с кайма, свинско месо с кисело зеле, гювечета, шопска салата, баница, тиквеник.
- Какво от приготвеното от вас най-много харесаха участниците?
Христо: Кухнята в училището предложи прекрасни условия да приготвим храните нагледно по нашите рецепти. Германските момичета и момчета с удоволствие хапнаха от таратора и шопската салата, испанските опитаха гювечето и баницата. Но всички най-много се впечатлиха от тиквеника. Споделиха, че на вид изглежда доста обикновено, но вкусът му е превъзходен. И пожелаха, когато дойдат в Пазарджик, да им опечем повече тави баница с тиква.
Милена: Учителките пък ахнаха по пълнените чушки, гарнирани със сос бешамел. Че толкова много ги харесаха, се разбра не само от думите им, а и защото изядоха по две-три чушки.
- А вие кои ястия на връстниците си харесахте?
Криста: Туршията на испанките, омлета с картофи - прилича на родопския пататник, но с по-друг вкус. Германчетата пък приготвиха хапки от палачинки и супа с репички, картофи и други зеленчуци от типичната им кухня.
- Какво е усещането да си част от проект?
Йоанна: Вълнуващо. Няма по-хубаво от това да се запознаеш с културата, бита и кухнята на други народи. Преживяното остави трайни следи в бъдещата ни работа по проекта. Обогатихме си английския, общувахме само на езика на Шекспир.
- Какво отнесохте от престоя си в град Райнбек?
Магдалена: Топлотата на семействата, у които бяхме настанени, и грижите им да се чувстваме като у дома си. Дружелюбието и сърдечността на връстниците ни, които родиха нови приятелства. Вярваме, че те ще бъдат полезни и емоционални. Щастливи сме, че през април догодина отново ще се видим в Пазарджик, когато ще приключи екопроектът. Преди това наши съученици, пак по проекта, ще посетят гимназията. Темата отново е екологична и отново ще се доказва защо трябва да живеем в чисто и подредено родно място, да се храним здравословно. Тогава се надявам да постигнем видима промяна у дома, в училището, навсякъде, убедена е Магдалена.
Пенка МИХАЙЛОВА
