СОФИЯ-ВЕЛИНГРАД. Художникът от Велинград Борис Костов е включен в първия том „Страници от картини (В пространството на българското изобразително изкуство от края на 20-и век)”. Книгата на известния изкуствовед и литературовед Кирил Попов е в два тома и обхваща и началото на 21-и век като вторият том е в процес на издаване. „Повече от половин век се възхищавам от всестранната одареност на художника Борис Костов, от богатството на превъплъщаваните с неизтощима енергия и със средствата на изобразителното изкуство негови художествени инвенции, а и на дизайна, съхраняващ характерен език на архитектурни, обществени, култови и визуални символи и образи”, пише в книгата Попов. И отделно се фокусира на изложбата на Костов на копия на спортни световни и олимпийски награди в зала „Арена-Армеец” през август 2011 г. Припомня, че бащата на българската етнография и наш земляк проф. Христо Вакарелски, нескрито се възхищава на цветните му рисунки на писаните яйца.
Попов пък е прехласнат от способността на Костов да борави с познати и непознати материи, да изработва чрез матрица и инталио медали и ордени, да щанцова всевъзможни материали, да оформя с техника ниело накити с черна инкрустация, да извайва медальони. „Удивлението ми от този творец винаги е с повишен градус, защото зная, че не заимства от никого”, пише изкуствоведът.
„Не знаех за тази книга. За мен също бе приятна изненада, още повече, не съм бил спонсор на този алманах и авторът не е имал някаква изгода от мене”, сподели пред наш репортер художникът, когато го потърсихме за коментар. Той не крие, че обича да експериментира, а в момента е изкушен от морските обитатели.
„Направил съм над 30 рисунки на медузи. Това е толкова красиво и сложно нещо с цялата им прозрачност и ефирност. Винаги съм се стремял да работя нетрадиционни техники с нетрадиционни материали”, казва Борис Костов. Преди десетина години ценител изкупил всичките му произведения, изложени в НДК, а след това го срещнал с посланика на Ливан. „Поиска да сътворя барелеф на техния президент. Направих главата по снимка и те много го харесаха. Най-вече това, че съм предал излъчването му така, сякаш ще проговори”, спомня си художникът.
Тодор ГРОЗДЕВ
