Работила за световноизвестен дизайнер, а сега е протеже на един от най-успешните архитекти на САЩ
ПРИНСТЪН. Цветелина Чуралска е млада жена от Пещера, която живее в САЩ от 10 години. Успяла жена, която прави архитектурни проекти. Работила е за световно известния дизайнер на обувки Кристиян Лоботин, но сега е намерила точното си място. Поне за момента. С името й са свързани и много други интересни проекти. Едни от тях са на вилите Натирар (Natirar Villas), които са разположени на земите Натирар в щата Ню Джърси (http://www.natirar.com/). През 2003, земите Натирар се продават от краля на Мароко Хасан II на град Сомерсът. Той е купил тези 90 акра за децата си, докато те са студенти в Принстън. На 90-те акра се намира луксозното имение на сър Ричард Бронсън, който по-късно го продава. „Тази година ние подписахме договор и ще построим луксозни вили-двустайни апартаменти, които се продават по $1.5-$2 милиона. В този проект участвам в схематичния дизайн, развитието на дизайна и конструкционни документи, пояснява Цветелина.
Нейното предложение за Нюйоркския щатски павилион (New York State Pavilion) е публикувано от най-престижните архитектурни списания в света
като една от най-добрите идеи.
„За павилиона моя бе идеята да предложим ферма със жилищни сгради; да дадем възможност на имигрантите в Куинс, Ню Йорк да имат по-добри условия за живот с повече достъп до свежа храна и по-ниски наеми. В Нюйоркския щатски павилион гостува Световното изложение през 1964, но оттогава е изоставен и в момента има различни усилия и идеи в какво да се превърне”, казва г-ца Чуралска, която е доволна, че на изложбата на Четири проекта на годишното събрание на Института на американските архитекти в Ню Джърси получили положителни отговори за техните проекти и специално за павилиона.
Цвети тръгва след американската си мечта през 2006-а, когато завършва МГ „Константин Величков” в Пазарджик. От две години е играч в сферата на проектирането, всеки град и щат има свои „кодове“ на строене, които трябва да се спазят, а Чуралска е горда, че дори колеги с богат опит се вслушват в нейните идеи.
„Бях абсолютно убедена още в 10-ти клас, че искам да следвам в Америка. Завърших полувисше с отличие в Мидланд Колидж в Мидланд, Тексас.
Спечелих най-голямата стипендия в света след номинация - $30,000 на година за бакалавърска степен за всеки университет и $50,000 за магистратура
След това се преместих в Тексаския технически университет, където завърших с отличие Бакалавърска степен по архитектура и втора специалност „Бизнес”. Във втората ми година ме избраха за най-добър архитектурен студент от общо 950 студенти.
След Тексас престижните университети искали Цветелина, но тя избрала Принстън заради по-малката програма, отличното образование и иновативността и завършила магистратура по архитектура и градска политика през 2014 г. (междувременно като възпитаник на Мидланд Колидж нейният дизайн за навес на линейки на факултета за медсестри бил одобрен и реализиран от настоятелството). Отново била на пълна стипендия.
В Принстън е спечелила над 30 награди и стипендии в академичната си и професионална кариера
„В България си мислех да уча международни отношения, защото това беше пътят да изляза навън. Винаги съм имала артистичния талант и точните науки ми се отдаваха, но архитектурата не ми беше опция преди 10 години. В Тексас първо мислех да се занимавам с компютри, но след това осъзнах, че искам да съм най-добрата в нещо. Майка ми е много добра художничка, а от страната на баща ми имаме инженери и затова архитектурата беше естествен път. Архитектурата ме научи как да бъда търпелива - нещо, което ми липсваше в България. Научих се да не бъда повърхностен човек, което беше черта, която също носех отпреди. Обичам да създавам неща. Непрекъснато имам идеи в главата си, само част от тях съм осъществила. Обичам да се трудя и това е моят стимул за деня. В Америка имах шанса да открия лимита на физическата и ментална сила на моето тяло. Видях къде са моите слабости и сили и се опитах да се подобрявам всеки един ден. Тук всеки се старае да бъде по-уникален и непрекъснато да се усъвършенства”, обяснява Цвети.
След завършването се преместила в близкия Ню Йорк (той е на 50 минути от нейната алма матер). Имала над 16 предложения за работа - от малки и средни фирми до едни от най-големите архитектурни и инженерни компании в Америка. „Реших да приема работа за 212box.
Те са основният архитект на всички магазини на големия дизайнер Кристиан Лоботин.
Работих върху проектирането на три Лоботин-магазина
във Ванкувър (Канада), Маями (Флорида) и първия магазин в Корея. Също така проектирах и по-голяма част от 8-ия етаж на „Астория” - нов жилищен комплекс в Хюстън, чиято цел е да привлече богати чужденци в Тексас, като им предостави начин да пребивават постоянно тук. Работих и по малки проекти като офис на фонд, новите офиси на 212box на 1 Уолстрийт Плаца, апартамент в знаменития квартал Уестсайд, Ню Йорк… Работих за 212box за една година, но
усетих, че високата мода и дизайн не са за мен
Моят шеф беше доста богат и беше известен в модните среди, а колегите ми също искаха да имат късче от тази слава. Осъзнах, че имам по-голяма цел от лудите партита в най-луксозните ресторанти и клубове в Манхатън. Бих искала да помогна на човечеството, като се доближа до повече хора от различни класи, а не само до най-богатите. Когато много американци чуят за кого съм работила, мислят, че съм постигнала много. Но мен лъскавите и модни неща не ме привличат. Ако мога да построя повече жилища на достъпни цени за по-голяма част от населението, за мен ще бъде по-голямо щастие. Това съм аз. В този момент се обадих на Боб Хилиър, който ми беше преподавател в Принстън по архитектурен бизнес.
Той ми предложи да стана негово протеже - чест, която много малко бивши негови студенти получават
Боб Хилиър е един от най-успешните архитекти в Америка. Роден е през 1937-а, но има повече енергия и желание за живот от всеки друг човек. Ходи на фитнес всяка вечер и няма намерение да се предава. Боб е роден в Канада, но се мести в Ню Джърси като малък. Завършва архитектура в Принстън и е Президент на випуска. Основава собствена компания през далечната 1966 година, когато е на 30 години. Освен успешен бизнесмен, той има принос и за развитието на обучението по архитектура. Като студент на Жан Лабатут и Букминстър Фулър е получил най-доброто образование от тези водещи фигури. През 1981-а
неговата вече корпорация става деветата най-голяма в Америка
През 1989 е избран за Предприемач на годината в щата Ню Джърси, а през 1991 е избран за Архитект на годината за 3-ти пореден път. Боб е бил специален гост на много американски президенти, както и на кралица Елизабет в Англия. Построил е над 3000 сгради и има над 300 награди (една от сградите е на американското училище в София), а „Ню Йорк Таймс” го нарича Лицето на Принстън. През 2007-ма година продава Хилиър (Hillier Architecture) на RMJM (една от най-големите британски архитектурни и проектантски фирми) и с това се превръща в четвъртата най-голяма архитектурна компания в света. Вместо да си отдъхне, Боб и съпругата му Барбара основават Студио „Хилиър” в Принстън, което се занимава с архитектура, дизайн, недвижими имоти и предприемачество. Те купуват стар хангар и го превръщат в модерен офис. Сега аз работя там” - пояснява Цвети. Преди да отиде при професор Хилиър, работила два месеца за архитектурната фирма,
която построила най-високата вертикална ферма в света,
но не успяла да работи за следващия етап, който се отложил за няколко месеца.
„Изключително съм горда, че съм протеже на Боб и имам шанса да работя за него. Неговият неспирен дух и енергия ми дават мотивация да продължавам да се трудя и да не спирам да мечтая. Нивото на професионализъм в офиса е ненадминато. В нашата компания има около 20 човека архитектурен персонал, но всеки един от нас има огромна отговорност и задачи. В един момент имаме повече от 20 проекта наведнъж.
Вярно е, че съм единственото момиче в екипа от дизайнери и проектанти,
но това е нормално за моята професия. Всички ме третират много добре и както казват, аз съм голям мотиватор и ентусиаст, който ще даде всичко от себе си, за да убием конкуренцията и да сме първенци. Може би ще стана модел за подражание на повече малки момичета, които биха искали да се занимават с по-мъжки професии и да покажат, че и жените могат да бъдат много силни и дори по-добри от своите мъже-колеги”.
В Студио „Хилиър” Цвети има пръст в доста интересни проекти. Един от тях е училище Lawrenceville School -
петото най-престижно частно училище в САЩ
Намира се в Лоуръснвил, Ню Джърси. Обучението започва от $45,000 на година и е по-скъпо дори от мнозинството университети. Студио „Хилиър” е един от архитектите и проектантите на повечето от сградите тук.
„Боб Хилиър и неговата дъщеря са бивши възпитаници и това помага нашият офис да печели повечето проекти. Миналата година ни наеха да проектираме нова сграда за точни науки и математика, която да се свърже с друга сграда. В тази сграда няма нищо по-специално с изключение на огромния оберлихт, за да влиза слънчева светлина. Моята задача бе да помисля как да я свържем по-близко с нейното предназначение. Аз проектирах всички подове и врати - подовете имат различни математически геометрични фигури, а вратите например имат водорасли, ако са за кабинет по биология, известни географски места, ако са по география, т.н.
Участвах и като модел за фотосесия тук
Имахме професионален фотограф в този ден, но беше забранено да снимаме ученици, затова моята шефка помоли мен и по-малкия ми колега да бъдем моделите - все едно сме гимназисти. Целият процес беше много забавен и бърз и трябваше да разговаряме за училищни теми. Гимназията не е модерна, а е малко консервативна. Опитахме се да бъдем в синхрон с различните околни сгради. Кампусът на това училище е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед, който е и проектантът на Сентрал парк в Ню Йорк. Като геометрична форма, сградата има форма на правоъгълник, който е разделен на две части чрез оберлихта. В това училище вече имат специална сграда само за математика и науки - лукс, който МГ-то в Пазарджик го нямаше. Кампусът на това училище прилича на кампуса на малък колеж и целта е да подготви гимназисти за предстоящия им студентски живот”.
Цвети прави и дизайна за стени и подове на известни хотели, или знаците за болница, но
освен с архитектура, тя отговаря и за маркетинга на компанията,
а с неин колега са проектирали и уебстраницата на фирмата (studiohillier.com), на която най-голямото предизвикателство било как да се представи сегашният фирмен образ на някогашният гигант с над 1000 души персонал.
„За повече от година аз се развих много повече, отколкото ако бях в голяма компания. Има прекия достъп да разбера какво се влага в един успешен бизнес и как да се поддържа високо ниво постоянно. Сега на дневен ред е Проект на Департамент за икономическо развитие на Ню Джърси.
„На един колега и мен ни се възложи задачата да изготвим предложение за изграждането на нови сгради за щата Ню Джърси - Здравеопазване/Земеделие и Данъчна сграда в щатската столица Трентън. Ню Джърси е 11-ти по население (около 9 милиона) и 47-ми по площ (около 20,000 кв. км). За по малко от седмица моят колега и аз изготвихме документ, който се изисква от този департамент и успяхме да разберем какво ще ни трябва, за да получим този договор от щата. Събрахме екип от 7 други консултанти и подконсултанти - предимно различни инженерни компании. Много малко фирми могат да го получат този проект и се надяваме ние да бъдем избраната. В миналото сме построили много сгради за щата и много частни сгради тук, така че шансовете ни са много добри.
Проектът е на стойност от $80 милиона долара
и ще бъде добра финансова награда за нашата компания. Добрата новина е, че ако не го получим, сме допринесли за рекламата на Студио „Хилиър” и можем по-лесно да подпишем други бъдещи договори. В момента строителният бизнес е в подем и съм удивена от факта колко много се строи, колко много годни сгради се рушат и колко екстри се добавят. В Америка непрекъснато има стремеж за подобрение във всяко едно отношение”, уверява момичето. И си спомня за всекидневието в Ню Йорк, когато работела в компанията на 11-тия етаж на сграда, разположена срещу Световния Търговски Център. На ден преминавали минимум 50 000 души и много повече автомобили. „Ню Йорк е страхотен град с огромна култура, но още не съм готова да живея там постоянно, въпреки че е световната столица на дизайна и новите идеи. За момента се опитвам да се концентрирам върху собствените си цели и Принстън ми предлага тази възможност. Той е един от най-добрите малки градове за живеене в Америка, само на 40 мили от Ню Йорк и Филаделфия, тоест на по-малко от час до тях. Но ще се върна в Ню Йорк или пък ще се преместя във Вашингтон, който много ми харесва, защото е по на юг и е по-чист. Не подценявам възможността да се върна в любимия за мен щат Тексас или да опитам Калифорния за по-дълго”.
Цветелина се готви за прием за магистратура по бизнес администрация, работи здравата, но следи и предизборните битки. Когато живяла 6 години в Тексас, се оказало, че
нейното американско семейство познава Джордж Буш лично
„Аз съм поддръжник на малко правителство, което да дава свобода на хората и намаляване на бюрокрацията. Не обичам Европа много, защото според мен хората там не могат да достигнат пълния потенциал от излишните закони. Тексас беше мястото, което ме накара да вярвам в себе си, да достигам звездите и да повярвам, че в живота няма граници. Постигнах много за по-малък период от време в САЩ, отколкото за целия ми живот в България. Обичам Америка и вярвам, че това наистина е страната на неограничените възможности, НО само, ако се трудиш. Това, което Демократическата партия дава, е пари и помощи на мързеливите, разпределение на богатството, приемане на имигранти и т.н. Вярно е, че образованието тук е скъпо, но ако човек има воля, всичко може да постигне. В сравнение с Европа, където има повече висшисти от свободните работни места, в Америка винаги се търсят кадри. Фен съм на консервативната партия на САЩ и затова бих гласувала за републиканския кандидат за президент. Моят шеф е правил няколко проекта за г-н Тръмп и може да потвърди всичко казано за него да момента. Тръмп не е най-добрият кандидат на републиканците, но е по-добрата алтернатива за президент. Моля се и за доброто бъдеще на България, но в България всички се тревожат прекалено много. Когато спреш да се тревожиш и се концентрираш върху целите си, тогава човек се мести стъпка по стъпка в правилната посока. Животът тук ме научи как да се справям с всичко, което стои пред мен. Мотото на град Мидланд, Тексас е „Небето е границата” и аз вярвам в това”.
Тодор ГРОЗДЕВ
