С живописта се откъсвам от света, казва авторът, който работи и в областта на провокативния дизайн
Изложба живопис на родения в Сливен млад художник Иван Кашлаков е подредена в галерия "Вагабонд". Пред "Знаме" описа експозицията като "ретроспекция на създаденото от мен до момента, на нещата, които са ме вълнували и съм изследвал."
Иван работи най-вече в областта на провокативния дизайн и корпоративна идентичност. Постерите и визуалната култура представляват особен интерес за него.
Когато обаче иска да се откъсне от всичко и всекиго, той отива в ателието и рисува. А какво създава през това време, може да видите в пазарджишката галерия.
Започва да рисува покрай братовчедка си. След като момичето е прието в художествена гимназия, Иван понякога й позира. Постепенно се запалва и по прерисуването на комикси, а първия си конкурс за рисунка печели като първокласник, темата е: "Дни на Европа".
Окончателно решава, че това е нещото, с което иска да се занимава, докато изучава изобразително изкуство в художествената гимназия "Димитър Добрович" в Сливен. Когато кандидатства в Националната художествена академия в София, пък
е първият по успех приет студент
Записва специалността "Плакати и визуална комуникация".
- В годините на следването преоткрих себе си, разгърнах личната си свобода, експериментирах с различни техники.
Едновременно с това участва с живопис, плакати и комикси в близо 40 конкурса, изложби, бианалета, фестивали и други форуми у нас и по света - Русия, Македония, Скопие, Канада, САЩ, Швейцария. Спечелил е и доста награди.
- Творбата, с която съм може би най-известен, е "Артистичен хаос". Представлява детайл от интериора вкъщи. Беше включена в английски каталог за съвременни автори през 2014-а, след което получих покани за участия с нея на различни форуми.
На въпроса с кои свои постижения се гордее най-много, Иван отговаря:
- Едното е включването на моя плакат на тема: "Животът" в каталога на
Музея за модерно изкуство в Туяма, Япония
Остана и част от експозицията на музея. Може би съм третия българин, на който е оказана подобна чест.
Тази година, докато завършвах бакалавърската си степен, спечилих голямата награда на конкурса за общоакадемична рисунка в Националната художествена академия, в категория "Рисуване".
През септември пък ми бе присъдена една от големите награди на третото международно бианале за студентска рисунка, където представих серия от исторически наслоени интериори, посветени на 120-годишнината на академията. Показах детайли от скритите й пространства.
А картини с детайли от
дома на Иван
може да видите в пазарджишката му изложба.
- За мен домът е едно сакрално, много лично място, където мога да се разгърна на максимум. С тези рисунка изразявам експресивно това, което е най-близо до мен. Едновременно с това обаче в дома аз виждам света и в този смисъл картините са едно вглеждане в обикновените неща, които понякога говорят много повече от всичко останало.
Експозицията, подредена в галерия "Вагобонд", е богата и на пейзажи от различни кътчета на България. Интерес предизвиква и серията, наречена "Архива" ("Буквален концептуализъм").
- "Архив" като препратка за
натрупаните като документи по рафтовете човешки животи
а "буквален концептуализъм", защото административното, бумащината, това, което години наред събира прах, е част от досадните страни в живота, създава тягосна атмосфера и т. н. Същевременно в него може да бъдат открити съдби и какви ли не аспекти от битието.
- Провокацията за мен е идейно търсене, което, шокирайки зрителя, го кара да види нещо важно, дори да е поднесено по комичен начин.
Предпочитам да използвам пиперливия си език в постерите,
а не в картините. Директният израз спестява много думи, сближава хората от различни култури, тъй като образът е универселен, падат всякакви езикови прегради. Това страшно много ми харесва. Неслучайно магастритурата, която карам, е "Визуална комуникация".
А за живописта казва:
- Както вече стана дума, помага ми да се откъсна от всекидневието. През повечето време човек се вкарва в битовизъм. Трудно му е да погледне отстрани, понеже е прекалено вътре в нещата. Така постепенно се изгубва, престава да бъде съзерцател. А трябва да си себе си, за да започнеш да си задаваш важните въпроси, започваш да размишляваш върху това кой си и какво търсиш. Живописта ми помага именно за това.
Мария ДЪБОВА
