Не знам как ще съдим държава, която се е разпаднала, но разчитам на моралното възмездие
ПАЗАРДЖИК. Как Валентина Сиропуло, една от несправедливо съдените български медици в Либия, тълкува последните новини от арабската държава? Потърсихме я след като бе тиражирана информацията, че двама бивши високопоставени представители на режима на Муамар Кадафи са заразили с вируса на ХИВ децата в болницата в Бенгази. Шукри Ганим е бил премиер на Либия от 2003 до 2006 г., а след това е бил министър на петрола. В записките си, които са открити след смъртта му през 2012 г., той описва аферата с петте български медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинския лекар Хаджудж. Ганим разказва, че през 2007 г. бил посетен от Мохамед ел Кадар, член на анкетната комисия на Либия, която разследва освобождаването на медицинските сестри, сочат тези записки, оповестени от френския сайт Медиапар. Според Ел Кадар, при разпит в комисията шефът на военното разузнаване Абдула Сенуси заявил, че заедно с шефа на либийските тайни служби Муса Куса се сдобили с "епруветки със заразен вирус" - четири за Сенуси и 27 за Куса. "Двамата са инжектирали вируса на децата. Тези 232 деца не са били от Бенгази, а са били доведени от болницата в Таджура" (близо до Триполи)", твърди членът на анкетната комисия пред Шукри Ганим. По този повод някои от нашите сестри заявиха, че могат да потърсят компенсации за преживяното, защото Либия има активи в чужбина.
- Г-жо Сиропуло, тази новина отваря стари рани, но и оправдава. Вярвахте ли, че истината ще излезе наяве?
- Иска ми се да вярвам, че ще излезе, но не знам каква част от истината е това, което излиза. Не, че не го вярвам, но не ми се струва достатъчно. Някакъв дневник някъде е намерен, но това в никакъв случай не може да ни оневини. Парадоксално е, че единият от тези хора е в изгнание, другият е в Либия (бел. ред., според АФП, Муса Куса живее в изгнание в чужбина, а Абдула Сенуси бил екстрадиран през септември 2012 г. от Мавритания, където бил потърсил убежище след падането на режима на Кадафи, в Либия, където ще бъде съден), но никой не ги е накарал да разкажат подробности за такова чудовищно деяние. Какво им пречи да ги питат.
- Дори и ако ги понатиснат…
- Да, има си начини. Нас как ни притискаха през тези години. Но от друга страна е добре, че има някаква частична информация за случилото се. Доволна съм и от такива „отломки”, които да покажат на хората, че това е сценарий на либийската полиция и държава.
- Не мисля, че има българи, които са се съмнявали в това…
- О, има, има, чувала съм такива коментари. Но не виня хората, всеки може да допусне всякакви варианти и хипотези…
- Сещам се и за един министър-председател (Иван Костов - б.р.), който попита: „Ами, ако са виновни?”, докато обясняваше пасивността си по случая…
- О, да, това беше много неподходящо изказване точно в онзи момент. Как можа да го каже точно тогава? И на всичко отгоре ние го чухме в затвора.
- Успяхте ли да погребете либийския кошмар за тези близо 10 години от освобождаването ви.
- Не можеш да погребеш такъв кошмар. Просто няма начин. Осем години са толкова голяма част от живота ти - това е половината от най-хубавите години в съзнателния живот. И кошмарът не е причинен само на нас, а и на близките ни, семействата ни, децата ни…
- Ще търсите ли компенсация от либийската държава? Някои ваши колежки смятат да предяват искове, за да бъдат овъзмездени страданията им.
- Държавата, от която трябва да си вземем тези компенсации, тя и преди не беше държава, а сега съвсем се е разпаднала. Но се надявам, че ще има поне морална компенсация и наистина цялата истина ще излезе наяве.
- Чухте ли се с колежките си след разкритието, че режимът на Муамар Кадафи е заразил децата?
- Не, но другите явно са се чули. Не е било нужно да коментираме това, защото всички знаем за какво става въпрос. Но иначе поддържаме редовно връзка.
- Благодаря ви, желаем ви само хубави неща! И истината да излезе наяве.
- Благодаря ви и аз!
Тодор ГРОЗДЕВ
