Най-много проблеми има с родените преди 1930-а
ПАЗАРДЖИК. Въвеждането на пръстовия идентификатор при постъпването и изписването в болница предизвика сътресения в доста лечебни заведения в страната. "Знаме" провери каква е ситуацията в МБАЛ „Здраве” в областния град.
Ето как отговори на нашите въпроси д-р Лепарова от ръководството на здравното заведение:
- Кога въведохте пръстовия идентификатор, д-р Лепарова?
- Още щом се заговори за това, взехме решение да не чакаме последния момент. Поръчахме първите два четеца, веднага след като започнаха да работят с тях пилотните болници и се нормализираха доставките. Бързо обаче установихме, че за да избегнем неудобства и за персонала, и за пациентите, трябва да оборудваме с отделен четец всяко от отделенията в МБАЛ „Здраве”.
- Къде се извършва идентификацията при вас?
- Биометричните данни на пациентите се снемат в приемния кабинет на съответното отделение – там, където се обработва и цялата документация. - Чакат ли болните по опашки, възникват ли скандали и други неприятни ситуации?
- Не, искахме да избегнем всичко това, затова инвестирахме по-голям финансов ресурс. Преценихме, че заради недобра организация не можем да си позволим да не получаваме заплащане от Здравната каса за пациенти, които не са преминали пръстовата идентификация. Нито пък да създаваме недоволство и дискомфорт у болните, като ги караме да се редят по опашки, да нервничат и т. н.
Ето защо купихме общо 7 четци и обучихме допълнително персонал - медицинските сестри и медицинските секретари. Освен това, изготвихме график за разположение. Така, когато възникне проблем при снемането на биометричните данни, дежурните лекари в отделенията знаят, че винаги могат да разчитат на технически подготвен служител, който по всяко време на денонощието ще дойде и ще им помогне.
- И все пак проблеми и трудности не липсват.
- За съжаление, е така. Започват още при първоначалната регистрация, която се извършва еднократно. Т. е. при следващото постъпване в болница няма отново да се изисква от болния, без значение дали отива в лечебно заведение в Пазарджик или в който и да било друг български град. Той ще трябва само да се идентифицира - отново с пръстов отпечатък.
Снемането им при някои хора обаче е затруднено. Нашият опит показва, че най-често това се случва при родените преди 1930-та година, както и когато пръстите са деформирани, кожата е суха и груба или пък пациентът има много придружаващи заболявания. Говоря най-вече за хипертония, стенокардия, Паркинсон, щитовидна жлеза.
При такива болни се случва да направим първоначална регистрация, при която обаче най-вероятно информацията не се снема в пълен обем и биометричните им данни не са пълни. И при идентификацията при постъпването и изписването стават проблеми.
- Какво правите в подобни случаи?
- При какъвто и да е проблем или несъответствие информираме Здравната каса. В тяхната система също излизат тези грешки, така че ги виждат и идват на проверки. Провеждат разговори с пациентите, които все още са в болницата, а за изписаните взимат данни и разговарят с тях по телефона, докато се изясни ситуацията.
- Колко време отнемат първоначалната регистрация и всяка следваща идентификация, ако всичко е наред?
- Три-четири минути, ако обаче възникнат проблеми е нужно повече време. Пробва се с различни пръсти, ако не става, болният се приема с лична карта, обаждаме се в Здравната каса, те идват и т. н. А междувременно има и други болни, които трябва да бъдат обслужени.
- Чекирането с лични карти продължава ли?
- Да. При пациенти с животозастрашаващи състояния приемът продължава да е с лична карта. Оказват им се всички мероприятия, които да ги извадят от опасност и обикновено при дехоспитализацията им се снемат пръстовите отпечатъци. Но всичкото това е свъразно с обяснения от лекар, описани в медицинската документация, т. е. с повече административна работа.
- А какво правите при срив в софтуера, каквито случаи вече имаше?
- Приемаме пациентите с лична карта, но напрежението е голямо, защото не знаем какво ще последва, ще ни бъдат ли заплатени извършените дейности и т. н. Защото всичко, което не е влязло в системата, излиза като отхвърлено от касата за заплащане. Процедурата за оспорване е сложна и натоварваща за нас, има проверки и т. н.
- Удачна форма на контрол ли е пръстовият идентификатор, според Вас?
- Ние не сме за липса на контрол. Напротив - искаме да го има. В МБАЛ „Здраве” се извършва реална медицина, нямаме фиктивни пациенти и в този смисъл контролът не ни плаши. Но формата, под която той е поднесен в този случай, всичките последващи проблеми и затруднения, ни костват много напрежение. Както и материален ресурс, допълнително работно време за секретарите, повече писане. Против това сме, а не против контрола.
- В обществото все още има неясноти кой дава пръстов отпечатък и кой не?
- На този етап биометрични данни се снемат само от пациенти, които постъпват за лечение в болниците. Изискването не важи за тези, които са отишли за преглед и консултация при специалист в кабинети, диагностично-консултативните и медицинските центрове. Освен това, специалистът има възможност да си извърши всички диагностични изследвания в рамките на доболничната помощ - лабораторни, клинични, микробиология, паразитология, рентген, скенер – всичко, което е в доболнична помощ.
Ако обаче по време на прегледа се установи, че са налице индикации за болнично лечение, пациентът получава направление за хоспитализация и с него трябва да се обърне към болнична структура по свой избор. И идва моментът на пръстовата идентификация.
