Затова, че законодателят не е създал адекватен механизъм, чрез който жертвите да получат присъдените им обезщетения
СЕПТЕМВРИ-ПАЗАРДЖИК. Наследниците на зверски убитата през 2010-а година Красимира Бонева (Конева по мъж) заведоха дело срещу държавата, защото не могат да си получат кръвнината. Преди часове делото се завъртя в Окръжния съд, а председателката на състава Елеонора Серафимова постанови да бъде изпратено по подсъдност в Софийския градски съд.
Да припомним, че от ревност през юни 2010-а в Септември
убиецът Ангел Шишков (60 г.) от Брацигово преряза сънната артерия на 41-годишната жена,
с която имал преди това любовни отношения и не можел да преживее факта, че тя заживяла с друг.
След като закла бившата си изгора в двора на къща на ул. „Никола Вапцаров”, убиецът-пенсионер избяга с автомобила си „Опел Астра” в посока Велинград и малко по-късно бе заловен и осъден на 12 години затвор.
Сега в съда влезе производство пореда на чл. 140 от ГПК и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу министерствата на финансите и на правосъдието, както и срещу Народното събрание.
Шишков бе осъден да заплати на съпруга на убитата 20 хиляди лева, 80 хиляди лева на дъщеря й и още толкова на сина й
Въпреки предприетите от страна на ищците действия, в това число и тези по обезпечаване на предявения граждански иск, както и извършените съдебно-изпълнителни действия при Районния съд в Пещера, била събрана незначителна част от общата дължима сума. Наред с това, според ищците, в хода на изпълнението станало ясно, че не са налице изгледи да бъде събрана търсената сума. Затова се облегнали на ЗОДОВ, който транспонира разпоредбите на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления и съответните задължения на Република България.
Не за първи път близки на жертви не могат да получат парите си
Те твърдят, че от една страна българските процесуални закони - НПК и ГПК, допускат обезщетяването на понесените от жертвите неимуществени вреди, а от друга страна в законите, свързани с условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления лица (ЗПФКПП) се обезщетяват само имуществените, но не и неимуществени вреди. И по този начин със закона е въведено нормативно ограничение на тази възможност.
По настоящото дело ищците сочат, че в процеса на транспониране на релевантното европейско законодателство в РБ участвали още множество лица и институции, но Министерството на правосъдието е основният структурен орган, ангажиран във връзка с приемането, изменението и отмяната релевантните нормативни актове в държавата. И поради тази причина именно министерството е следвало да сигнализира, че съществуващата у нас правна уредба в областта, не отговаря на релевантното европейско законодателство, както и евентуално да препоръча съответните мерки и инициативи за отстраняване на констатираното несъответствие. Същевременно държавата, в лицето законодателния си орган, не е създала адекватен правен механизъм по отношение на жертвите на престъпленията, чрез който да се обезпечи не само присъждането, но и ефективното получаване на присъдените им обезщетения.
Ответниците пък направиха възражение за неподсъдност на спора в Пазарджик и молбата им бе удовлетворена.
Б.Р. В случай, че наследниците на Красимира Бонева успеят да получат справедливост, то това ще повлече хиляди дела на жертви, които не могат да си получат присъдените им обезщетения. Но може би ще принудят държавата да осигури адекватно законодателство и справедливост!
Алексей СТАНКОВ
