Всеки случай с код “Червено”, “Жълто” или “Зелено”
От 16 ноември във всички Центрове за спешна медицинска помощ в страната започва тестване на протоколите за приоритетен триаж, съобщиха в края на миналата седмица от здравното министерство. Преди това, до 15 ноември директорите трябва да запознаят служителите от районните координационни централи с протоколите и стандартизираните документи за провеждането на триажа.
За България той е сериозно и дългоочаквано, включително от местните спешни медици, нововъведение. Старият стандарт по спешна медицина, единствен в света,
определя за спешен "всеки пациент, който счита себе си за такъв"
Това е деформирало и очакванията на обществото към спешните екипи, а от тук и същността на тяхната работа.
Триажът е система, която разделя спешността в три категории: код "Червено" - критична спешност, изискваща животоспасяваща медицинска намеса; код "Жълто" - относителна спешност, при която нуждата е от стандартна спешна намеса, и код "Зелено" - минимална спешност, при която е необходимо посещение на екип.
В код "Червено" попадат пациентите с
пряка опасност за живота,
с нарушени дихателни, циркулационни и неврологични функции. В код "Жълто" са болните с потенциална опасност за живота, с прогресиращи по тежест симптоми, които могат да доведат до усложнения и тежки последствия за жизненоважни функции. В код "Зелено" остават пациентите с оплаквания с нисък потенциал за усложнения и тежки последствия.
Разделянето в трите категории ще става чрез
телефонно интервю
Целта е с възможно най-малко зададени въпроси да се получи максимална информация за състоянието на болния и за спешността на ситуацията. Най-важни са първите въпроси - какво се е случило, къде и колко са пострадалите.
Например, при тежко произшествие на 67-ми км на автомагистрала "Тракия" с много пострадали, операторът е длъжен да задейства код "ЧЕРВЕНО" и да уведоми спешните екипи. След задействането на кода и изпращането на екипите, интервюто може да продължи, за да бъде подадена допълнителна информация на лекарите, докато те пътуват към инцидента.
Ако обаче се обадим, за да сигнализираме, че
пред нас на тротоара лежи безпомощен човек,
операторът ще ни зададе няколко въпроса, за да уточни в съзнание ли е, има ли проблеми с дишането и т. н. Така той ще определи за какъв вид спешност става въпрос. Възможно е също така да ни даде важни инструкции за оказване на помощ, които присъстващите на мястото могат да приложат до пристигането на екипите.
В момента Министерството на здравеопазването организира обучения във всички Центровете за спешна медицинска помощ у нас за тестване на триажната система. Обучението ще завърши с обща национална среща, на която да бъдат обобщени резултатите и възникналите проблеми.
А тестването на триажа се прави с две основни цели. Първата е да се обучат и усъвършенстват уменията на работещите в координационните централи, а втората - да се даде възможност на пациентите, които се обръщат за помощ, да се информират за новата система, както и да разберат смисъла на нейното прилагане.
Лидия КАДИЙСКА
