Цар Борис Трети изпраща значителна сума, делото се ръководи от бъдещия патриарх Кирил
ПАЗАРДЖИК. Наскоро в Пазарджик се състоя третата национална конференция “Град и памет”, организирана от общината, Регионалния исторически музей и Института за исторически изследвания при БАН.
В научния форум на тема “Априлското въстание през призмата на паметта” участваха 52-ма учени, представители на БАН, на висши учебни заведения, на музеи и държавни архиви в страната. Инж.Ненка Иванова, началничка на отдел “Държавен архив” - Пазарджик, запозна присъстващите с документи за реставрацията на историческата църква “Света Неделя” (1813) в Батак, съхранявани в пазарджишкия архив.
Вчера, навръх 65-годишнината от създаването на държавните архиви в страната, инж.Ненка Иванова отдели от времето си, за да разкаже на читателите на “Знаме” за ценните документи за реставрацията на паметната баташка църква “Света Неделя”, съхранявани в поверената й институция.
Какво ново и непознато разкриват писанията, разказва инж.Ненка Иванова:
- Идеята на батачани да увековечат историческите събития от май 1876-а е още от 19 март 1910-а, с учредяването на благотворителното дружество “Паметник - Батак”. Целта на дружеството е запазване на старата църква “Света Неделя” и превръщането й в
мавзолей за поклонение
Както и събирането на костите на баташките мъченици и съхраняването на светините. Касиер на дружеството е свещеник Т.Попов. Докога съществува дружеството - няма данни.
През 30-те години на миналия век грижите за църквата и костницата поема читалището-паметник “4-ти май”. С окръжно от 17 ноември 1939-а Светият синод на Българската православна църква приканва енорийските свещеници да внушават на паството си, че техен дълг е да пазят като светини военните и историческите паметници.
В писмо от 22 януари 1940-а свещеникът на днешния храм “Свето Успение Богородично” в Батак Борис Делев уведомява Пловдивския митрополит Кирил (бъдещият патриарх Кирил), че старата църква “Света Неделя” вече е към църковното настоятелство, а не към читалището.
“…започвам реставрирането и уреждането й като исторически паметник от епохата на клането 1876 г…”
Това пише отец Борис Делев в донесението до митрополит Кирил. В отговора си владиката изрично напомня, че “Реставрирането ще трябва да се извършва по строго определен план със съдействието на компетентни музейни власти и под ръководството на Негово Високо преосвещенство Пловдивския митрополит Господин Господин Кирил”.
Писма с този текст са изпратени до цар Борис Трети, до министъра на благоустройството, министър-председателя и министъра на народното просвещение, до Видинския митрополит Неофит, до народните представители в 25-ото Обикновено народно събрание, до Министерския съвет, управителния съвет на Баташката популярна банка и други.
За събиране на доброволни помощи църковното настоятелство се обръща и към заможни батачани, живеещи в София.
Много от ръководствата на министерствата и лично цар Борис Трети
изпращат значителни средства за реставрацията на храма. Туристическото дружество “Батьовци” в Батак изпраща разписка за 1000 лева до проф. Петко Стайнов да композира химн, както и молба за негова снимка със саморъчен подпис. Отправено е и искане до митрополит Кирил да съдейства за изпращане на служител от Народния музей,
“който да ни даде съответен план за реставрацията на историческата църква”
и да участва в тържествата в Батак на 17 май същата година.
На 3 април 1940-а, на свое заседание, църковното настоятелство на храма решава църковният двор да се превърне в градина-парк, да се изработи книга за дарители. Както и преместването на гробовете в източната страна на храма, като за това се поиска съгласието на близките на починалите.
Работата по градината е възложена на градинаря, който поддържа парковете в Пещера. Изработката на албум до 17 май е възложена на Атанас Кривошиев и на гравьора Марко Голдщайн от Пловдив.
В поръчката е поставено условие: “безупречно изработване на албума… който ще остане като
музейна принадлежност за всички времена
и ще се поднася за дарения на най-високопоставени лица от България и другаде”.
На 30 юни 1940-а, по инициатива на свещеник Борис Делев, на общоселско събрание с участието на 246 батачани е учреден
Комитет за реставриране на историческата църква “Света Неделя”
За председател е избран Пловдивският митрополит Кирил, подпредседател е Никола Горев Хрисчев, секретар - отец Борис Костадинов Делев. Членове са търговците Тодор Стоилов Найчев, Васил Илиев Томов, Никола Стоянов Стойчев и горския работник Димитър Иванов Пенчев. Избран е и Проверителен съвет с председател Алекси Тодоров Попов - директор на Популярна банка, секретар е Георги Ангелов Коларов - директор на Столарското училище, член е Димитър Георгиев Батоев - секретар на общината. Приет е и устав, комитетът има и печат. Създаден е за увековечаване паметта на загиналите за свободата през 1876-а.
В устава е записано, че
средства за реставрацията на “Света Неделя” се набират
от еднократни и периодични доброволни вноски, помощи в пари, в натура, лотарии, забавни утра и други, лихви на събрани суми.
Внеслите над 1000 лева се провъзгласяват за почетни членове на комитета, а имената и снимките им се поставят в специална Златна книга, която
ще се пази за вечни времена като музейна ценност
Предвидена е и възможност, ако един благодетел или до 10 дарители внесат цялата сума за реставрацията на старата църква, имената им да се изпишат върху специална плоча, която да се вгради на видно място вътре в храма.
Изплащането на сумата по извършените работи ще стане след приемането на реставрацията в завършен вид, одобрена от духовници, военни и музейни специалисти.
Предвидено е проектът за реставрацията да се изработи от директора на Народния археологически музей, след което ще се одобри от Пловдивската митрополия и от Военното министерство. Реставрираната църква “Света Неделя” да бъде осветена от Пловдивския митрополит Кирил.
Храмът се предава на църковното настоятелство за стопанисване “за вечни времена”
След което комитетът се разпуска, е предложението на неговото ръководство.
Събирането на средства продължава - до юли 1941-а сумата е около 500 хиляди лева.
През пролетта на 1941-а започва реставрацията
За доброто дело са ангажирани арх.Рашо Рашев от служба при Областното инженерство в Пловдив и Христо Апостолов - художник от столицата.
На заседания на комитета се отчита свършеното по реставрацията и дали има пропуски. Като например при изпълнение на строителни работи не са спазени изискванията
“три четвърти от каменния корниз е поставен, но не по дадения детайл”
По този повод в телеграма на митрополит Кирил до свещеник Делев се казва: “Промени и реставрации извън указаните от музея и архитектурните власти ще бъдат най-голямото непоправимо зло с тежки последствия”.
През декември 1941-а отец Делев изпраща до арх.Рашо Рашев и митрополит Кирил отчет за извършените реставрационни работи на историческата църква “Света Неделя”, както и какви дейности остават за довършване, записани в предписанието.
За реставрацията са похарчени 420 хиляди лева. За окончателното завършване на строителните и художествените работи в храма ще са необходими още около 450 хиляди лева, са преценили от архитектурния отдел на Областното архитектурно инженерство.
Комитетът призовава
добри хора да даряват помощ за църквата
и през следваща година - 1942-а. Служители от Баташкия полицейски участък предоставят безвъзмездно старинни оръжия за бъдещия музей. Последният запазен документ за дейността на комитета е от 2 ноември 1942-а. Това е писмо до Околийския управител на Пещера с молба да се преведат 50 хиляди вместо 10 хиляди лева в бюджета на общината за реставрацията, която трябва да приключи през следващата година (1943-а).
Няма съхранени сведения за освещаването на църквата и ликвидирането на комитета по установения по-рано ред.
През 1960-а в Министерството на културата е изготвен проект за ремонт на църквата “Света Неделя”. В обяснителната му част се споменава, че през 1949-а е поставен мраморен иконостас, дървени плотове и постаменти, които не се вписват в характера на сградата на храма.
Зародилата се още през 1910-а идея за увековечаване на историческото събитие през май 1876-а в Батак е осъществена с помощта на създадения тогава Комитет по реставрацията на историческата църква “Света Неделя”.
Реставрацията на храма в годините 1940-1943-а са добър пример на съвместна работа на гражданското общество, институциите и държавата за постигане на една благородна цел, убедена е инж.Ненка Иванова.
Пенка МИХАЙЛОВА
