Прибирам се вкъщи, по навик пускам телевизора и чувам: “Ако беше жив проф.Пасков сега, щеше да е милионер”. Мисля си - значи са се осмелили да говорят за него, дори и филмче има. Връщам се в далечната сега 2000-а година и си спомням…
В тази година в Пещера се проведе анкета със съдействието на радио “Витатон” и общината за избиране на личност на столетието за Пещера. Сред многото достойни имена бе и това на д-р Пасков. Единствено моите съграждани посочиха него.
А кой е той? Чувствам се отговорна да разкажа, защото младото поколение нищо не знае.
Чисто българска черта е около всяка известна личност да се разпространяват
слухове, съмнения, подозрения, обругания
По спомените на моя баща (негов приятел) и от срещите и разговорите с малцината живи тогава близки и познати, негови студенти - сега фармацевти, лекари, стоматолози, с неговия син Румен Пасков сравних общото, за което писах тогава за местния вестник “Родопска искра” и за “Знаме” - Пазарджик. (Вестник “Знаме” публикува голям материал за откривателя на Нивалина - авторска разработка на своя репортерка доста преди това - б.р.) Сега пиша отново за помен на мъртвия. И за пречистване на живите.
Димитър Пасков е роден на 18 октомври 1914-а в Горно Броди, Серска околия. Войната (1912-1918) заварила мъжете от рода като гурбетчии - зидари в Пещерския район. Борили се преди това като четници за присъединяването на родните земи към Майка България. Като истински българи, те се включили като доброволци в 27-и Чепински полк. Участвали в Първата световна война в същия полк. През 1925-а се преселили в Пещера заради жестоките гонения на българите, останали извън пределите на България. Бащата на проф.Пасков - Спас Пасков, съпругата му и четирите им деца се установили в Пещера. Живеели под наем и се препитавали от тютюнопроизводство и зидарство.
Димитър Пасков завършил пещерската непълна гимназия през 1933-а. Бил ученолюбив, вземал две години в една, скромен, трудолюбив, природно интелигентен. През 1934-а завършил асеновградската гимназия и в периода 1934-1940 завършил медицинския факултет в София, специалност вътрешни болести.
Със съпругата си Роза Димитрова дошли в Пещера - тя като учителка, той като лекар в село Бяга. До 1943-а бил селски лекар в Бяга, известно време в Козарско, а след това околийски лекар. И двамата съпрузи споделяли комунистическата идея, членували в БОНСС и БКМС, но
отстоявали националната идея
През 1941-а водел нелегална агитация срещу хитлеристите в Свиленградска околия. Осъществил контакт със семействата на съветски дипломати, които се изтегляли от окупираните държави и от Берлин, оказвал им медицинска помощ.
През същия период помагал на партизаните от отряд “Антон Иванов” с лекарства и медицинска помощ, като изпълнявал и задълженията си на запасен лекар във втора дружина на 27-и Чепински полк. През февруари 1944-а бил арестуван, но спасен от жестока разправа благодарение на влиятелния пещерец П.Кьосеиванов, кмет на града, В.Видулов и подп.Янев.
След това участва на фронта с 27-и Чепински полк в Първата фаза на Отечествената война. Получил два ордена - “Храброст” и “Кавалер”. Това ми разказа неговият син Румен (вече не е жив) и държеше да не го пропусна, също и неговата сестра Величка Дизова.
След това д-р Пасков заминал за Ленинград за защита на аспирантура. Останал там до 1949-а. Бил аспирант на руския учен акад.Сергей Аничкин. С откриването на лекарството Диш Газол станал кандидат на медицинските науки (препаратът останал руска интелектуална собственост). През 1949-а се връща в България, а от 1951-а е редовен доцент в катедрата по фармакология. Същевременно до 1959 е зам.директор на Института по експериментална медицина.
С откриването на лекарството “Нивалин”
става доктор на медицинските науки. И както е естествено и закономерно у нас, започват интригите.
Със завръщането си в България бил обвинен в плагиатство на опитите за водно-спиртен извлек от Кавказко кокиче с противопаралитично действие (макар препарат не се създава). Изследванията си Пасков започнал още през 1950-а от луковицата на кокичето. Възложил на фармацевтите Иванови през 1952-а да изпратят вещество в сух вид. Продължил опитите с животни. Но в България нямало достатъчно условия за довършване на изследванията, затова заминал за Ленинград. Направени били успешни изследвания за действието на препарата при заболявания от детски паралич и други парализи.
Акад.Мишловски и проф.Аничкин
признали приоритета на българския учен за откривателство
и протестирали срещу разправата с него. Въпреки всичко, той бил снет от длъжността зам.директор на Института за експериментална медицина.
Под давление на акад.Малеев било направено всичко възможно, за да не бъде удостоен със званието “Лауреат на Димитровска награда”, а само Заслужил лекар на републиката.
Затова пък самият Малеев получава Димитровска награда
заради военното приложение на “Нивалин”.
Проф.Пасков не се задоволил само с едно откритие. Упоритите му изследвания довели до създаването и на други препарати - “Пимадин”, “Нивалин Р”, “Нивалет”, “Инка 17”, “Алцид”, “Вербакан” и “Димекс”. Правил проучвания на народната медицина, писал учебници.
През 1977-а е принуден от акад.Малеев да подаде оставка и от ВМИ. До смъртта си работи в Базата за внедряване и развитие към Софарма. Умира на 19 април 1986-а.
След смъртта му продължават ударите върху Базата за внедряване и развитие,
водена от неговия син Владимир. Фирма “Нивалин фарма”, оборудвана със скъпа апаратура, подарена от международни научни организации, е подложена на унищожение. Жертва става и неговият син, който умира при неизяснени обстоятелства.
Проф.Пасков бил привърженик на
българските лекарства на ниски цени
за болните, за безплатна медицинска помощ, висок социален статус на българския лекар и въобще на българската интелигенция. Приживе не се ползвал с политическо доверие, бил обект на икономическо, идеологическо и научно-техническо разузнаване.
Така с много болка завърши своя разказ Румен Пасков. Това е неговата истина. Уви, не дочака да разбере цялата истина за високото напрежение, в което е живяло неговото семейство.
Но игри ще има още много.Новото обвинение избира по-удобно време, след смъртта на професора (19.04.1986), когато той не може да се защити.
Пред национално съвещание (1961) на изобретателите Тодор Живков повтаря мненията на съветските учени, че екстрактът е наш, но препарат в СССР нямаме”. Нивалинът е създаден в България от д-р Пасков.
Сега вече са противопоставени български учени. Обвинението е, че създателите на Нивалина са трима - освен д-р Пасков, още Цвета и Въльо Иванови. Но Пасков никога не премълчава заслугите на това семейство. Те навсякъде са точно цитирани. Заслугата им се изразява в това, че създават
метод за извличане на галантамина от кокичето
Но по този метод те не са получили от растението готов препарат, а вещество, което е изучено от тях химически, но лекарствен препарат е станало едва, след като са изучени лечебните му свойства от Пасков. Той започва тези изследвания в България и ги завършва в Ленинград. Тук сам, в продължение на година и половина, изследва влиянието на нивалина върху различни системи на живия организъм.
Не е тайна, че в страната на розите и нивалина
колкото по-голямо е откритието, толкова по-голяма е съпротивата
Защото и тогава е било ясно, че тук се крие нещо голямо, изключително, ще има откъсване напред, но без вас и без мен.
А колко му е струвало това? Би трябвало да знаем как е спасен нивалинът при почти пълното унищожаване на блатното кокиче с мелиорации и разораване на естествените му находища. Крехкото му здраве е подкопано и ускорява края. Не зная дали на 18 октомври ще се сетят за него най-големите специалисти и специализирани издания. Но пък пещерци не бива да забравяме, че той е тръгнал оттук, от Пещера и Пещера е била винаги в сърцето му.
Бяха положени много усилия за обогатяване проучванията на проф.Пасков. Тези проучвания бяха подпомогнати от общинския исторически музей, кмета (тогава Георги Петърнейчев) и секретаря му Х.Ташков. Гордеем се с това, че откупихме бронзова отливка на главата на проф.Пасков от скулптора Благой Илиев, с която той е участвал в национална художествена изложба.
Сега нека помълчим минута за човека, лекаря, специалиста, учения, положил усилия, граничещи с фанатизъм, за облекчаване на страданията и спасяване на хората от една жестока болест. Той най-после почива в прегръдката за зелено-белия товар от кокичета, изсипани с камион от пазарджишкото село Динката върху сетния му дом - гробът му.
П.П. Последна капка горчивина е постъпката на един мини екип от българска телевизия, който ни удостои с посещението си, като ни показа, че имат малко парички и ще правят филм за Пасков. Аз и моите колеги ги посрещнахме радушно и им дадохме, показахме, разведохме из местата, свързани с професора. Обещаха, че ще се обадят, когато постигнат целта си. Досещате се, че и досега няма ни дума за благодарност. Чисто по български. Нов принос български, с който можем да обогатим евроатлантическите ценности. Ето ги и тях.
Ралица ДИМИТРОВА
