Началници на стопанства открай време се обвиняват в злоупотреби, няма нито виновни, нито присъди
ВЕЛИНГРАД. Спряната преди часове незаконна сеч в горска територия в курорта наежи обстановката не само във велинградските стопанства „Чепино” и „Алабак”, а в целия Родопски район на ЮЦДП-Смолян, макар началниците на някои от стопанствата да запазиха видимо спокойствие и да не искаха да коментират случая. Вчера писахме, че горски инспектори от Регионалната дирекция по горите в Пазарджик (РДГ) са спрели дейността по добиване на дървесина в горски отдел с констативен протокол след извършена рутинна проверка на 10 октомври. Тогава били установени нарушения, свързани
с незаконен добив на 29 дървета от бял бор и смърч в отдел, за който има издадено позволително за сеч
Проверяващите констатирали, че 18 дървета от тях не са маркирани с контролна горска марка (КГМ), а другите 11 са маркирани с имитация на КГМ. Инспектиращите от РДГ-Пазарджик продължават проверките и в съседните отдели, а за установените административни нарушения по Закона за горите са уведомени органите на МВР. Тази акция бе основание за обвинение от хора в системата срещу началниците в РДГ-Пазарджик и конкретно срещу зам.-директора Петър Байлов, че използвал за наказателни акции „тайни от кухнята”, понеже знаел, че нарушения се правят от горските и наредбите се заобикалят, за да се свърши по-бързо определена работа. Запознати с разследването за горско стопанство „Чепино” (защото именно това стопанство е обект на разследване) обаче коментират, че в случая има данни
за организирана група от горски служители, които крадат гората
В отдел, в който дървесина добива конкретна фирма, са влезли чужди секачи и МПС на друга фирма, чийто собственик в разпитите пред разследващи полицаи твърди, че горските са го извикали „да свърши работа”. Любопитно е обаче какво заобикаляне на наредбите за по-бързо свършване на работа е спестяването на горски марки, след като маркирането на набелязани за сеч дървета се прави в предходната година. В случая обаче има сеч на немаркирани дървета и експедиране на дървесина, без това да е отразено в документацията.
След проверката, като един вид подстрекател на акцията изплува името на инж. Петър Байлов. Той е зам.-директор на Регионалната дирекция по горите, бил е началник на ДГС „Ракитово” и ДГС „Алабак” и също като предшествениците и следходниците си на тези постове, е бил обект на критики и обвинения. Отскоро в Окръжния съд е подновено гражданско дело срещу един от бившите началници на ДГС „Алабак” инж. Гено Пеев-Карапеев, заведено от стопанството.
Искът е за 169 646 лева щети, нанесени на стопанството
за периода от 1 май 2008 г. до 31 март 2010 г., касаещ редица нарушения с разпореждането на средства, за което не е получено разрешение от тогавашната Държавна агенция по горите (ДАГ) и извършването на покупки и ремонти (основно на горски пътища), попадащи в праговете за обществени поръчки, които обаче са проведени без тръжни процедури. Наказателното преследване по този казус бе прекратено от прокуратурата, но срещу инж. Гено Пеев-Карапеев има висящо още едно дело - за ремонти на горски пътища за близо 58 хиляди лева. Това дело даде повод за нападки срещу инж. Байлов в качеството му на шеф на ДГС „Алабак” за това, че при наличието на юрисконсулт, който е изготвил исковата молба и всички документи във връзка с дадени от съда разпореждания,
направо в проведено открито съдебно заседание
наготово се появил адвокат, който е получил 8482 лева хонорар по делото
Този платен хонорар също е прекомерен спрямо Наредбата за адвокатските хонорари, според която при цена на иска 170 000 лева и при 3% процента от сумата би следвало да бъде около 5000 лева. Второ подобно дело със същия външен адвокат имаше сходна структура - иск на ДДС „Алабак” към фирма „Амос-АБ” ЕООД за 167 786 лева и 57 стотинки (искът е по договор за продажба на дървесина на временен склад от януари 2014 г. и в нея влизат над 4500 лева лихва) завърши със споразумение, а в договора за правна защита е отразена договорената сума от 7500 лева. Юристи коментират, че тя е прекомерно завишена като адвокатско възнаграждение, понеже, съобразно цената на иска, адвокатското възнаграждение изчислено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредба 1 за минималните адвокатски хонорари, е в размер на 5563,60 лева. Затова и въпреки тази посочена сума по делото на ТП ДГС „Алабак”, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 5157 лева. И за него има упреци, че е било изработено от титулярния юрисконсулт, а външен адвокат е обрал „меда”.
Инж. Байлов отрича свършването на черната работа от юрисконсулта
И на това, че още преди договора за правна защита и преди заседанието от края на януари 2015 г. с пазарджишкото „Амос-АБ” ЕООД, с управител Албен Бакърджиев, фирмата е постигнато съгласие, че в съда искът ще бъде погасен.
„Делата са от голяма фактическа и правна сложност, а юрисконсултите ни се занимават с по-елементарни казуси. Поискал съм разрешение от ЮЦДП-Смолян и съм го получил, коментира инж. Байлов. Имало е проверка, която не констатира нередности. Що се отнася до уволнението ми, впоследствие се оказа, че злоупотреби няма, въпреки изявлението на министъра, който бе подведен от някои хора. Именно на тази база впоследствие бях назначен в контролно звено”, приключва темата инж. Петър Байлов.
Наша справка от ЮЦДП-Смолян показа, че той е освободен от шефското място в ДГС „Ракитово” през декември 2013 г. с отлични показатели (според одита от юни 2014 г.), с изключение на „ловното перо”, където са отчетени загуби, заради значително по-малко получените приходи от организиран ловен туризъм и на осезаемо увеличените разходи за такъв туризъм спрямо разчетените. Що се отнася до ДГС „Алабак” проверка на експерт-контрольори към ЮЦДП-Смолян от април 2015 г. преглежда досиетата на отделите и подотделите и установява, че не са съставени сигнални листове за
повреди, причинени от снеговал и снеголом
и не е бил спазен редът за маркиране на дървесина, повредена от абиотични фактори (в случая - от снеговалеж) и неразграничаване при премахване на дървета по Наредба 8 и реда за провеждане на санитарно прочистване. Във всички проверени насаждения се установило, че не цялата пострадала дървесина е описана, а само тази край пътната мрежа, а това води до съмнения в правилното определяне на вида на сечта. Количествата добита дървесина по дадените в графика обекти отговаря на действителността”, отбелязват одиторите. „Това е работа за отличен. В екстремни условия се действа бързо, затова се разчиства пътят само от дърветата, които пречат на движението”, коментират горски експерти. Други опонират, че снегът не е оправдание, още повече, че има случаи на изваждане на дървета от 30-40 метра навътре от пътя, купени по екстремния начин, защото наредбата позволява при такива условия да се организира продажбата на дървесината с пряко договаряне.
„В гората не се краде, това е мит! Кой ще рискува техника за 80 хиляди лева, за да напълни един камион?!
Никой не се занимава с глупости. Краде се на дребно - бусче, каруца, джипче, но нищо повече. Проверките, които сега се правят от „белите якички”, пак целят да се намери нещо сбъркано, нещо сгафено, и да се търси начин за „оправяне” по втория начин, казват хора с дълъг стаж в гората. Други с не по-малко опит са на мнение, че когато кражбата е организирана, от гората може да се краде. От Регионалната дирекция по горите отказват всякакъв коментар извън лаконичното съобщение за откритите нарушения, в което даже не се споменава името на стопанство „Чепино”.
Отварянето към медиите е крачка напред,
Защото в капсулираната система призраците на спекулациите вредят най-вече на нейния имидж (доскоро подобни проверки не бяха огласявани публично). Началници в горите не от вчера се обвиняват едни други в злоупотреби, бързат да организират дела, знаейки, че местата им са проветриви, защото политиката и гората в България отдавна са си омешали капите. Засега обаче набиващото се на общественото внимание е делото срещу инж. Гено Пеев-Карапеев. Той бе освободен през ноември 2014 г. от директорския пост на ДГС „Алабак”, а на негово място бе назначен предшественикът му инж. Славчо Василев (той си тръгна оттам през август 2013 г.). Инж. Василев стоя от септември 2014 г. до ноември 2014 г. и бе преместен на шефското място в ДГС „Ракитово”, а неговото място в ДГС „Алабак” зае инж. Петър Байлов, който е бивш шеф на ДГС „Ракитово”. На този пост инж. Байлов остана до 24 април 2015 г. Самият инж. Пеев-Карапеев твърдеше, че елитни трупи са продавани с години на половин цена и размахваше листове след ревизия с твърдението, че
има 1,6 милиона лева липси
„Двадесет и седем хиляди кубика дървесина е продадена от стопанството на половин цена, маскирана като евтина занаятчийска през последните 4 години, а тя е била елитен бял бор. При цена 120-130 лева на кубик за елитни трупи и 55-70 за занаятчийска, това прави липса на повече от 1,6 милиона лева, които са източени”, твърдеше Пеев.
Той пък бе обвинен, че унищожава документи за кражба на половин милион чрез договори за горски пътища.
По сигнали на Славчо Василев срещу Гено Пеев бяха образувани 4 досъдебни производства
- за неполагане достатъчно грижи при купуването на 5 броя автомобили "Азия Рокста", извършването на текущи ремонти на горски пътища, възлагани на Борис Борисов-Би Ейч Би"-София, "Стройснаб 2003", ЕТ "Албена-Мустафа Узунов”-Кръстава, ЕТ "Айредин Ерин Еюпов"-Кръстава, Учебно опитно горско стопанство-Юндола и "Мебел лукс" ЕООД-Велинград. Друго висящо дело бе срещу служителите Ангел Кузманов, Ивайло Джамбазов и Иван Похлупков за това, че на 28 и 29 декември 2009-а като длъжностни лица и членове на комисия не са положили достатъчно грижи при приемането на обект горски път Долно Бирково - Цветино от изпълнител "Би Ейч Би" и са допуснали щети за над 77 хиляди лева.
Окръжната прокуратура образува производство срещу Гено Пеев за това, че в периода ноември 2008-а до 11 август 2009-а във Велинград, е сключил като длъжностно лице съзнателно неизгодни договори за покупка на МПС от 18 март 2008-а с Мариета Евтимова от София, три договора за покупко-продажба с "Тойота Тиксим" от 18 юли 2008-а и договор на МПС с "Тойота Тиксим" от 11 август 2009-а, бе образувано и производство срещу неизвестен извършител за това, че от септември 2008-а до края на април 2009-а като длъжностно лице в ДГС "Алабак"
някой не е положил грижи за работа при строителство на горски път с изпълнител фирма "Би Ейч Би" и е допуснал щета за 51 780 лева
Някой, сиреч неизвестен извършител, затова, както споменахме, прокуратурата прекрати наказателното преследване. Гражданското дело обаче виси, макар по него ответникът Гено Карапеев да отрича вината си. „За мен това са голи цифри на хвърчащи листчета! Оставил съм стопанството с над 60 хиляди лева печалба и над 1 милион лева в сметките, взеха премии, а средната брутна заплата на служителите е четирицифрена. Обнових автопарка и пресякох далавери със закупени автомобили", казва той.
Алъш-веришът бил изключително с „Тойта тиксим” и ставал преди одобрението от София,
показали проверките. На 14 май 2008 г. той поискал разрешение за купуване на 5 броя автомобили „Азия Рокста”, колите били купени, регистрирани и заведени в стопанството, но впоследствие в обясненията си началникът признал, че направил договорката с управителя на „Тойота тиксим” Трифон Коев преди да получи разрешение от ДАГ. И че уговорил четири коли за по 4500 лева без ДДС преди да са доокомплектовани и да станат годни за ползване, т.е. преди да бъде фиксирана крайната цена. Петият от автомобилите станал собственост на стопанството 9 месеца след като бил платен и фактуриран на стойност 10 920 лева (фактурата е от 24 ноември 2011 г.), което е с 5720 лева повече от одобрената за покупката сума. Пеев признал, че сам е избрал колите, защото е фен на руските возила, които карал през цялата си трудова дейност. През март 20008-а бил купен джип Wrangler от физическото лице Мариета Евтимова от София за 7600 лева, а
ремонтът на стойност 6238 лева бил направен също в „Тойота тиксим”,
което излязло с 832 лева над разрешената сума. Без проучване и тръжна процедура била закупена листосмукачка и дробилка с колесар за 31 680 лева, става ясно от писмо на шефа на ДАГ Бисер Дачев, а същите констатации са направени по отношение на горските пътища, за ремонта на повечето от които няма съгласуване. Най-честите извършители на поръчките без тръжно договаряне и събиране на поне три оферти са Борис Борисов-Би Ейч Би"-София, "Стройснаб 2003" и ЕТ "Албена-Мустафа Узунов”-Кръстава.
Гено Карапеев днес е пенсионер, но, дори да бъде осъден, той няма откъде да върне парите, а и да има, едва ли е единственият грешник. Грешници впрочем няма, защото зачатъците на наказателни производства в тази сфера са като при българските министри. Водят се срещу неизвестен извършител и после свършват в кошчето.
Тодор ГРОЗДЕВ
