ПАЗАРДЖИК. Както "Знаме" писа,на редовното си заседание в края на миналата седмица, Управителният съвет на Районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) избра за Лекар на годината на национално ниво д-р Мария Пишмишева, началник на инфекциозното отделение в областната болница.
Д-р Пишмишева е родена на 18 юли 1962-а в Пазарджик. Завършва езиковата гимназия "Бертолт Брехт" през 1981-а със златен медал. Решава да се посвети на медицината, когато е в десети клас. В семейството й няма лекари. Не си спомня какво точно я е подтикнало да направи този избор, но и досега не съжалява за него.
През 1989-а д-р Пишмишева завършва Медицинския университет в Пловдив и започва работа по разпределение като
участъков терапевт в квартал "Изток"
в Пазарджик.
Разбира се, помни първия си случай:
- В него нямаше нищо особено. Човекът дойде в добро състояние с температура и кашлица, но аз се притесних и се почудих какво да правя и какво да изпиша. Вероятно е нормална реакция на всеки млад лекар, когато за първи път му се налага да назначи сам лечение. Тогава
осъзнаваш отговорността, която си поел с избора на професия
В инфекциозно отделение попаднала случайно:
- По време на следването харесвах кардиологията, детските и инфекциозните болести. След разпределението започнах специализация по вътрешни болести. В инфекциозно отделение имаше болен колега и търсеха човек, който да бъде командирован. Пожелах този човек да съм аз. Малко след това се освободи място, за което кандидатствах и от 15 юли 1992-а досега работя в това отделение.
Д-р Пишмишевапридобива специалност "Инфекциозни болести" през 1997-а. Била е последователно ординатор, старши ординатор, а от 2013-а е началник на отделението.
И след всичките тези години тя продължава да твърди, че:
- Най-трудно за един лекар е,
когато прави необходимото за пациента, а нещата не вървят добре. Истината е, че всеки лекар иска пациентите му да оздравяват. Избрали сме тази професия, защото искаме да помагаме. За съжаление обаче, това невинаги е възможно.
Д-р Пишмишева не крие, че трудно се абстрахира от работата си:
- Всеки човек, без значение каква е професията му, има нужда да се разтовари, да се зареди с нещо друго. Почивката помага да работиш по-качествено, по-адекватно. Но професията ни е такава, че
мисълта за болния продължава и когато не сме на работа
И не само аз съм така.
През 1999-а д-р Пишмишева е част от българския екип за помощ но пострадалите при земетресението в Турция.
- Това беше предизвикателство за всички. При природни бедствия винаги има нужда от инфекционист. Радвам се, че бяхме полезни. И никога няма да забравя срещите си с пострадалите хора.
Д-р Пишмишева е член на БЛС, на Българското дружество по инфекциозни болести, на Южно-българското дружество по инфекциозни и паразитни болести, на Eвропейското дружество по инфекциозни болести и микробиология и на Българската асоциация по микробиология.
Интересите й са в областта на трансмисивните инфекции,
хеморагичните трески и хепатитите
Част е от международния авторски колектив на "Съвременно състояние на рикетсиозите по света и в България", под редакцията на проф. Емил Александров, 2006 година.
Има 17 публикации в наши и чужди списания, на които е водещ автор, както и над 20 пубикации, на които е следващ автор. Има цитирания в наши и чужди списания. Тя има и участия в български и международни форуми, посветени на инфекциозната патология.
Част е от колектива, участвал в създаването на
енциклопедията
на град Пазарджик.
Написала е "История на здравеопазването в Пазарджик", което е регистрирано в Държавния архив в областния град.
Съпругът на д-р Пишмишева също е лекар - д-р Йордан Пелев, който в момента е управител на университетската болница за активно лечение "Софиямед" в столицата. Двамата имат една дъщеря на 32 години, която е
компютърен инженер
Омъжена е за немец, но са избрали да живеят в България.
Лекарят на 2016-а признава с усмивка, че има и второ семейство. Това е екипът, с който работи повече от 20 години в инфекциозно отделение.
- Това са хора, на които спокойно мога да поверя живота си - моя и на моите близки. И съм го правила!
Така че тази награда не е само за мен, тя е за целия ни колектив. А и за всички други колеги, защото съм дълбоко убедена, че българският лекар заслужава уважение и признание!
Мария ДЪБОВА
