Името на Ованес Съваджъян се е превърнало от десетилетия в емблематично не само за Пазарджик и областта, но и далеч зад границите на България. Станало е символ на готовност за саможертва в името на българската свобода и човешко добруване, без разлика на етнос и изповедание.
Ованес Съваджъян е роден през 1844-а в град Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи, когато Одринска Тракия е населена предимно от българи, говорел свободно български език. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва “Роберт колеж” в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го правят съпричастен с изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българка от революционно Панагюрище - Парашкева Филипова, чиито родители били избити по време на Априлското въстание (1876).
Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това, свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: “Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?”, той отговаря:
“Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!”
Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца, и на едно българче (Атанасчо), чийто родители са избити зверски в героичния Батак.
Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик.
Да го припомним…
* … „ 14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал “Главиница” на Пазарджик) тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета, изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон.Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си от страшния разгром на отиващата си вече в историята Османска империя. И от факта, че руските войски наближават… В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша, иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и да изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!", Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл.Смело решава да подмени цариградската телеграма.
- Какво отговори Високата порта на депешата ми?
Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".
- Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово!- отсича бесен Сюлейман паша.
На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват, като пролетни води русите - освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост...“
* Цитирания откъс е от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966-а по повод 88 години от освобождението на града от османско робство.
Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец), временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години.
Удостоен е с шест ордена: трите степени на “За гражданска заслуга” и “Свети Александър” - също трите степени. В знак на признателност през 1925-а тогавашният Пазарджишки общински съвет
преименува улица “Арменска” на “Ованес Съваджъян”
През 1938-а Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на жп гарата в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006-а в началото на улица “О. Съваджъян”, на кръстовището с бул."Георги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска " махала.
Ованес Съваджъян умира на 14 октомври 1906 година в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджичани е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986-а и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани.
На редовна сесия на Общински съвет-Пазарджик на 29 юни 2001-а, с Решение № 92, общинските съветници с пълно единодушие обявиха посмъртно героя Ованес Съваджъян за
“Почетен гражданин на Пазарджик”
Днес арменската общност, подпомогната от спомоществователи (арменски и български), извършва довършителни работи по Арменския културен клуб-кафене “Ованес Съваджъян” с надеждата, че скоро ще дойде времето на официалното му откриване.
Нерсес ШИРИНЯН
председател на Църковно настоятелство при храм „Сурп Степаннос“ - Пазарджик
