Казармата е връзката ми с вас, но и борбените опълченци, казва онкоболният мъж
СВИЩОВ. Млад мъж е на смъртно легло, защото инвалидната му пенсия не стига за лекарствата, които поддържат живота му. 37-годишният Анатолий Славов се обърна към редакцията ни за подкрепа, макар с Пазарджик да го свързва само бойната дружба с приятели от казармата. В тази по-тънка от косъм връзка е надеждата му за помощ, защото удавникът и за сламка се хваща.
Анатолий е онкоболен и се бори с патологични образувания в мозъка, които предизвикали мозъчен инфаркт с кръвоизлив. Бил здрав и жизнен нормален мъж до 4 декември 2012 година, когато получил мозъчен инфаркт с кръвоизлив. С единия крак бях в гроба, но мои близки ме откриха и откараха в местната болница и така ме спасиха”, казва Анатолий.
Ядреномагнитният резонанс установил наличието на около 15 патологични образуванияв малкия мозък,
заради които му предписали лекарства, които трябвало да пие всеки ден, за да спре уголемяването им. Иначе вторият инфаркт е неизбежен.
„Всеки ден пия коктейл от десет хапчета и макар че ми се яде какво ли не, трябва да пазя строга диета. Наскоро беше празникът на Свищов и се чух с един приятел. Той мислеше, че съм на маса, но аз всъщност бях на ябълки и зеле”, казва Анатолий. През октомври 2014 година той минава ТЕЛК и е инвалидизиран, но Касата поема само част от разходите и то малка част от нея. Свищовлията всеки месец дава между 130 и 150 лева за лекарства, а тази сума е непосилна за джоба му.
„Направих „болнична пътека” до Касата и обратно, но напразно!
Скъсах три чифта обувки! Пенсията ми е 100 лева, защото нямам достатъчно стаж. Винаги съм работил, когато бях здрав, но работодателите не ми пускаха трудови договори. А човек си мисли, че ще е вечно здрав. Сега осъзнах, че една ваза щом е спукана, колкото и да я лепиш, тя протича. Но искам да живея! Хората не помагат и ги разбирам. Нашият район е най-бедният в Европа. В началото приятели ми протегнаха ръка, някои от тях са в Лондон, изпратиха ми пари. Но след това ми беше неудобно да ги притеснявам. И сега сърце не ми дава да го сторя. А за Пазарджик се сетих и покрай многото ми съказарменици, но и поради факта, че и от Свищовско, и от Татар-Пазарджишко, са излезли най-много опълченци във времето, когато българите е трябвало да докажем на света, че сме най-борбени. В момента аз правя точно това. Боря се”, казва Анатолий, който предоставя и пълна лекарска документация по случая. За да си осигури дозата хапчета, той се лишава от много неща - храна, дрехи и всякакви удоволствие. Но и това не е достатъчно.
„Деля хапчетата на две, на три, за да погълна малко от малко дозата
Човек прави какви ли не магии, за да оцелее. Често не се чувствам добре, губя съзнание, много функции в организма ми са нарушени. В началото, след диагнозата, плачех, не можех да приема, че отсега нататък ще я карам по този начин - с лекарствата с шепи. Но после осъзнах, че това е едничкото, което ми остава. И което не мога да си осигуря. Заболява ме главата и тялото като чакам с 50 човека на опашка в най-евтината аптека, но пък ми продават хапчетата 5 процента по-евтино”.
Анатолий говори умно и свързано, макар често да прави паузи между изреченията. Не, защото обмисля всяка своя дума. А заради болката. Той живее с родителите си, като баща му е пенсионер и взема 200 лева, а майка му работи като шивачка от време на време и месечно си докарва не повече от стотина лева. Налагало се да търсят заеми, за да събират пари за лекарства или нужните 600 лева за ядрено-магнитния резонанс (Анатолий има няколко такива снимки).
За всеки, който може да помогне на Анатолий, сметката му е:
Уникредит Булбанк: 7000 1522 561 473 IBAN BG63 UNCR 7000 1522 5614 73 BIC UNCRBGSF валута: bgn, клон 617
Анатолий Йосифов Славов
Тодор ГРОЗДЕВ
