Ще умра с отворени очи, ако в Пазарджик не се направи зала за тенис, казва треньорът, отдал живота си на действието, самоотвержеността и ентусиазма
ПАЗАРДЖИК. В събота, 8 октомври, отдаденият на спорта треньор по тенис Борислав Стефанов навършва 70 години. Борето за едни - и бате Боре за други, влезе в историята на родния тенис, след като създаде състезатели и личности, спечелили много държавни титли на България във възрастови групи до 12, 14, 16, 18, мъже и жени, между които Тодор Бандев, Георги Крънчев, Георги Арабов, Михаил Кънев, Радослав Радев, Атанас Вълков, Илиян Янков, Мая Димитрова, Димка Низамова, Стоян Илиев, Даниела Илиева, Христоско Атанасов, Николай Стойчев, Йордан Кънев, Александър Лазов, Борислава Ботушарова, Вивиан Златанова… От тях Михаил и Йордан Къневи, а сега и Александър Лазов, станаха част от националния ни отбор за купа „Дейвис”, а Борислава Ботушарова игра с женската гарнитура за „Фед къп”. Състезатели на Борислав Стефанов стъпиха и постигнаха победи в Меката на тениса - на кортовете на „Австралиан оупън”, „Ориндж боул”, „Ролан Гарос”… Йордан Кънев влезе в Топ 10 на световната юношеска листа през 2002 г., Борислава Ботушарова зае 407-о в световната ранглиста при жените WTA, Вивиан Златанова стигна 653-о място при дамите професионалистки, а Александър Лазов в момента е 487-и в АТР. Четирима клубни състезатели на Пазарджик в семейството на най-големите! И десетки изградени личности на корта.
- Г-н Стефанов, как се чувства един мъж на 70 години?
- Това е труден въпрос. Ако ви кажа, че се чувствам стар, ще излъжа: моят дух е на 20 годишен младеж - кипящ от енергия. Никога не съм губил вяра в себе си и възможностите си. Постигнал съм много с двете си ръце, ум и душа. На тази възраст човек си прави някаква равносметка за живота и му се иска да не се споменава чак толкова възрастта, колкото духът, самочувствието, амбицията…
- Малко или много приятели има Борето Стефанов?
- Да, имам много приятели, хора на които съм разчитал и са ми помагали през годините като Борислав Савов, Хартюн Ашикян, Петьо Буров, Йорданка Маринкова, Николай Илиев, Йордан Лечков, Иван Чолаков (с неговата подкрепа успяхме да направим трите корта с изкуствена настилка Greenset), Илия Атансов, всички треньори и мои състезатели и родителите им, които са ми вярвали и са ме следвали в начинанията. Изпитвам искрени чувства към всеки един от тях. Имам приятели от детството ми, на които още се доверявам.
- Най-радостният и най-тъжният момент в живота Ви е:
- Най-щастлив бях когато внучките ми Борислава и Вивиан играха финал на международен турнир за девойки до 18 години от календара на ITF „Dema Cup” и след това на първото издание на международния турнир за жени с награден фонд 10 000 долара „Albena Cup” през 2013 г. В такива моменти съм първо дядо и след това треньор. Сега радост ми носят внуците Марти и Боби, които също играят прекрасен тенис и са регионални шампиони за момчета до 9 години и 10 години Дали те ще се занимават с професионален тенис, това зависи единствено от тях. Ако решат - аз съм насреща да им помогна с каквото мога… Най-тъжният момент - когато ни напусна най-милият и добър човек на света - съпругата ми Вили. В много случаи съм пренебрегвал семейството си заради тениса. Имало е случаи, когато след състезание отивах направо на кортовете, вместо да се прибера вкъщи.
- Не е тайна, че с Ваша помощ са изградени тенис бази, но младите не помнят...
- Малцина си спомнят трите корта в колодрума на остров „Свобода“ в Пазарджик. Но там съм хвърлил много енергия и усилия. Всичко беше запустяло. Няма да забравя как качвах малката си дъщеря Мадлен върху едно желязно гребло и дърпах, за да изравняваме терена. Тя и сестра й Силвия бяха първите състезателки на тенис клуб “Пазарджик”. Полагам огромни, понякога нечовешки усилия, за да поддържаме тенис комплекс “Писковец” в момента. Правя го, защото знам колко пот и труд съм хвърлил за изграждането му. Болно ми е, че преди всички предстоящи местни избори кандидатите за кметове „ОБЕЩАВАТ“ а „НЕ ИЗПЪЛНЯВАТ“. Съблекалните и мебелите са от преди повече от 30 години. Децата няма къде да се преоблекат след тренировка. Многократно сме отправяли искания за ремонт, но от община Пазарджик идват, описват и… толкова. В момента съм и кортаджия, защото на младите не им се работи. Не защото няма работа, а защото „нямат дух“. Разгледайте добре снимките, вижте как Тодор Бандев кара количката с шамот. В момента живее и работи в Лос Анджелис. Останалите са с греблата. Всички мои състезатели са научени на труд и постоянство.
- С какво се гордеете и какво още не сте постигнали?
- С какво може да се гордее един родител, дядо и гражданин?! (Смее се.) Много са нещата, които съм направил и с които се гордея. Със съпругата ми Вили и децата ми съм постигнал всичко. Те са били опора в живота ми и с тяхна помощ съм постигнал много. Бях млад, амбициозен и никога нищо не ме е спирало да постигам целите си. Гордея се много с постиженията на състезателите на Тенис клуб Пазарджик. Всички те са моята гордост. Постиженията и успехите им са доказателство за моя труд. Борислава Ботушарова беше избрана за спортист №1 на Пазарджик за 2009 година. На церемонията получих приза за „Треньор №1 на Пазарджик“. Пожелавам на всеки треньор да изпита подобни чувства.
- Какво още не е направил Борислав Стефанов?
- Имам мечта, която не зависи само от мен. Ще умра с отворени очи, ако не видя в Пазарджик изградена зала за тенис. И тази година ще се чудим къде да приберем децата. Г-н Николай Илиев - един много специален за мен човек - човекът, който ми е вярвал, подкрепял финансово във всичките ми начинания, беше закупил конструкция за изграждане на зала за тенис, която стоя години наред, без да се разберат тогавашното местно ръководство и областния управител и не го направиха, защото не могат да поставят общественото, значимото пред собственото си ЕГО. Точно такива хора не трябва да управляват обществени средства, но това е друга тема.
- Любопитен факт е, че в началото на треньорската си кариера сте били треньор по вдигане на тежести. Как решихте да се занимавате с тенис?
- И като треньор по вдигане на тежести се справях отлично. Но в един откровен разговор с проф. Аладжов разбрах, че перспектива във вдигането на тежести като спорт няма. Често наблюдавах играещите на единствения в онези години корт в близост до „Стола на спортиста“ - зала „Хебър“ (в момента Lidl). Един ден реших да опитам да играя и за моя изненада ми хареса. И по онова време имаше любители на тениса като Красимир Жеков (тенисът беше страст №1 за екс прокурора и обвинител по делото срещу Тодор Живков), Петьо Буров, Любомир Дишков, Коцето Младенов… Но състезатели нямаше - и няма да забравя как Николай Иванчев (в момента председател на ТК „Витоша“) реши да създадем детска тенис школа. И двамата работехме усърдно и имахме резултати. Така през 1991 г. регистрирахме официално ТК „Пазарджик” като сдружение с нестопанска цел. Оттогава до днес вече имаме изградена методика за работа и подготовка на състезатели. Работя съвместно с треньорите Силвия Ботушарова и Атанас Гайдов. Имаме много деца, които желаят да се учат да играят тенис от ранна детска възраст, но повечето родители предпочитат това да бъде за здраве, вместо да се състезават.
- Като хвърлите поглед назад към тези 70 години, доволен ли сте от начина, по който се е стекъл животът ви и в частност кариерата?
- Ако кажа, че съм максимално доволен и че не съжалявам за нищо - ще излъжа. Имало е неща, които е можело да направя по друг начин, да постигна повече.
„Знаме”
П. С. Ето какво споделиха състезателите за своя треньор Борислав Стефанов:
Николай Стойчев: „С личния си пример ме е научил на усърдна работа, както и на това, че талантът не е от голямо значение, колкото часовете труд, прекарани на корта.“
Димка Низамова: „Той ни направи не само личности в тениса, но и личности в живота. И като се връщам в миналото го правя винаги с усмивка. Благодаря ти!“
Тодор Бандев: „За мен Борислав Стефанов е човекът с две здрави ръце и едно голямо сърце! Винаги е правил от нищо нещо: от децата - хора, и от начинаещите играчи - шампиони. Той е най-добрият треньор и учител, когото познавам. Прегръщам го от все сърце, желая му здраве и му благодаря за всичко, което е направил за мен, а то е много!“
Атанас Гайдов: „Голям човек - всички малко или много черпим от неговата енергия. Голям човек - с голямо сърце. Да е жив и здрав!”
Георги Арабов: „Благодаря му, че ни научи на много труд, отговорност и да не се отказваме когато ни е трудно!“
Ние от „Знаме” от сърце честитим юбилея на Борислав Стефанов и му желаем още много години на гордост, успехи и удовлетворение!
