ЮНАЦИТЕ. Откритото това лято златно мънисто на плоската могила Юнаците зарадва проучвателите на обекта. То даде и повод да се коментира дали е най-старото злато в света и за какво точно е използвано от древните обитатели.
Този е поводът и за предаване по една от националните телевизии с участието на Камен Бояджиев, проучвател на могилата, и нумизматът проф.Иля Прокопов.
Наша репортерка разговаря по темата с научния ръководител на обекта доц.Явор Бояджиев (баща на Камен) и проф.Иля Прокопов. Спорът около златната находка, ако така могат да се нарекат различните мнения, е дали тя е ползвана като бижу или като пари.
На читателите предлагаме техните мнения.
Доц.Явор Бояджиев твърди:
- Откритието не е играло роля на разменна монета в търговските отношения в праисторическата епоха. Мънистото е намерено на пода на жилище от четвъртия хоризонт отгоре надолу, в района на т.нар. занаятчийски квартал, разкопаван през 1939-а от Васил Миков. Което го определя в епохата на средния халколит, т.е. около 4600-4500 години преди Христа.
Оформено е добре и се предполага, че е част от огърлица или гердан. Ясно е, че обработката на злато е била добре позната на праисторическите обитатели на плоската могила Юнаците. Със сигурност то навлиза в живота им
не като стойност, а като предпочитан благороден метал
заради изящната си красота, подходяща за накити.
Златната находка е доказателство, че в този ранен период то съществува и в Тракия, а не само по Черноморието. Имам предвид златото от Варненския и Дуранкулашкия некропол.
Златото от този период тепърва трябва да измине дълъг път, за да придобие тази стойност, която впоследствие му се придава. Дори и за златото от Варна, което е по-късно от това на Юнаците, не може да се каже, че е служило за разменна монета. Древните са го използвали при религиозни ритуали, за направа на ценни накити за важни персони и вождове, но не и за търговия.
За тази цел са служили други ценни находки:
средиземноморската мида спондилос и червеният минерал халцедон,
които са имали търговска стойност. Те също са използвани за направа на накити, открити във Варненския и Дуранкулашкия некропол, и то в най-богатите погребения.
Откритото на Юнаците злато е оформено като мънисто за нанизване на гердан, много е малко, за да има разменна стойност. Вероятно древните са го открили във вид на самородно речно злато, по-точно като лъскаво камъче, което впоследствие са превърнали в мънисто за бижу.
За това, че златната находка на могилата - една от най-ранните в света, не е разменна монета, съм абсолютно категоричен. Макар че при откритите на обекта съоръжения и ситуации невинаги съм категоричен. В археологията има неща, които не са ясни, но това не се отнася до златното мънисто на Юнаците, убеден е в тезата си доц.Явор Бояджиев.
Проф.Иля Прокопов, нумизмат:
- На могилата Юнаците е открит само един екземпляр мънисто или както и да го наречем, няма да сбъркаме. Такива находки от халколита и бронзовата епоха са няколко десетки, намерени на обекти в Чипровци, Врачанско, Плевенско, Търновско, Карловско, във Варненския и Дуранкулашкия некропол, в река Струма. Предполагам, че златните находки са
първите пари за покупко-продажба
Обикновено малките златни зрънца се нанизват и се носят ритуално върху дрехата от знатни люде, за да ги разпознават. Едновременно с това са използвани за разплащане при търговски сделки. Повечето от тях тежат само частица от грама и са удобни да се прецени кой грамаж за каква стока се използва. Намереното на Юнаците мънисто по размери е едно от познатите досега. То или е било нанизано и се е носело върху дреха, или се е пазело като съкровище. Археологическата практика досега показва, че подобни находки се откриват случайно или във вид на дарове към погребения в по-късната бронзова епоха.
Мънистото от Юнаците е загубено при някакъв катаклизъм, защото има малка деформация. Ако то е било нанизано на гердан, гривна или колие, не пречи да се развърже и да служи за разменна монета, каквато е
неговата основна функция - на пари
Това е моята теория за малките златни находки, но предстои да я доказвам. Така ще се попълва археологическата наука на страната.
Добре познавам обекта и следя какво се случва при проучването му. Съавтор съм на книгата “Нумизматичната колекция на Регионалния исторически музей - Пазарджик”, която излезе през 2015-а. С колежките Стоилка Игнатова, Алена Тенчева и Светослава Филипова представихме монетното богатство, датирано от четвърти век преди Христа до седми век от новата ера. След монетите са и тези от плоската могила Юнаците, уточни проф.Иля Прокопов.
Пенка МИХАЙЛОВА
