Собственици на коли плачели като се разделяли с тях, други плачат като ги гледат
ПЕЩЕРА. Музеят на соцавтомобилите се радва на голям интерес, откакто отвори врати на 9 септември, но след телевизионен репортаж вчера телефоните на собствениците прегряха да звънят с предложения за дарения.
„По телевизията казаха, че нямаме трабант и днес три пъти ми се обадиха да ми подарят култовата гедерейска кола. Човек ми звъни за
50-годишна волга, която не е карана и найлоните още не са свалени от стъклата й
Предложиха ми и вартбург, а един приятел сега настоява да ми подари една жигула, съвсем запазена. Баща му не искал да я продава, нито да я дава за скрап. Държал я в гаража, а колата на приятеля ми стои пред къщата. Но сега като разбрал за музея, бащата се съгласил при това положение да я извади от гаража и да я дари”, разказва Динко Кушев, който заедно с брат си Евелин преустрои някогашния киносалон в атрактивен музей на социализма. Реакцията на бащата е показателна, защото мнозина българи искат да дадат нещо без пари, което да радва очите, отколкото да го продадат и да му изгубят дирите. С времето от социализма сторихме точно това и изгубихме спокойствието си. Братя Кушлеви искат не да свирят на носталгичната ни струна, а да покажат времето, в което са живели като деца и времето, в което са се оформили като личности.
„Някои от собствениците плачеха като си продаваха колите
Това бяха колите на живота им. Други плачат като идват тук”, казва Динко. Като посетител, който се обърнал към жена си думите: „Помниш ли, жена, с такава лада те свалих”. Повече от 6 години отнело на братята да съберат всичко това под един покрив. Дъвки и картинки „Турбо”, „Типи-тип” и „Свежест”, цигари „Слънце”, „Монопол” и „Пловдив екстра”, „Родина”, кибрити с логото на Пловдивския мострен панаир от 1952 г., серия железни колички „Мачбокс” (личната колекция на Динко), индианци, фанфари, знамена, детски автомати, включително синьо-жълтия мечтан от децата на 80-те „Калашников”,
модел на Формула 1 от същото време, неразпечатан от опаковката,
стикер на световното в Мексико 1986, пощенски марки, банкноти (собствениците на музея имат, но не са изложили още по-стари емисии купюри, които обаче са все едно току-що излезли от печатницата), попълнени тото фишове, календарчета на държавната лотария, ракети за федербал, пинг-понг топчета, плавници и маски, фенерчета и фотоапарати, допотопни телевизори „Опера” и любимия радиоапарат ВЕФ, кристални сервизи на „Китка”-Нови пазар, опаковки от краве пастьоризирано мляко, конфитюр „Вишна” на завод „Георги Димитров”-Пловдив, бонбони „Пияна вишна” на „Република”, пакети захар на Горнооряховския завод, сода бикарбонат на „Билкооп”, сухарин, мелнички за черен пипер, рекламен щанд на БГА „Балкан”, табла на деца-герои, кърпички „Българска роза” и розова вода, одеколон „Тройной”, вибратор на плевенския завод „Ломоносов”, но за козметичен масаж, култовото виетнамско чудо и валериана на „Фармахим”, чисто нови дънки „Панака” с етикет, ресторантски ценоразписи с 32 стотинки за чаша обикновено червено вино и 1,10 лева бутилката и корекомски с шоколадови яйца за 60 цента…
„Най-скъпа ми е може би дъвката „Идеал”
Най-много се зарадвах на тези дъвки. Имам колекцията от четири цвята, но особено ценна ми е една, която намерих у един колекционер от Пещера. Той отказваше и отказваше да я продава. Обясняваше ми, че за 10 години в интернет точно тази дъвка била предложена един-единствен път и той имал щастието да я купи. Аз не съм бил тъпана, че правя музей. Хората разбраха едва след откриването му. Него обаче го поканих и му казах: „Ела да видиш къде ще сложа твоята дъвка. Той влезе вътре, гледа известно време и после каза: „Тук е мястото на моята дъвка”, казва Динко.
В салона отзвучават последните акорди на „Повей, ветре!” и започва песента от филма „На всеки километър” - „Нас червеното знаме роди ни”.
Точно под някогашния кино екран окото привлича лъскава „Шкода Октавия”, произвеждана от братята чехи в периода 1955-1959 г., не по-малко изкусителна е „Шкода S100” (1969-1977 г.) с 4-скоростна трансмисия и 988 кубиков-двигател.
Всъщност това е била първата „Шкода”, която е пусната в „тираж” над 1 милион бройки
Защото например като „Вартбург 311” от края на 50-те, който е до нея, има произведени само 288 535 бройки (за времето от 1956 до 1965 г.). Всички коли са в движение, докарани на собствен ход, а някои са хибернирали в гаражите, след като са слезли от конвейера, като „Мосвич Алеко”, който е на 10 хиляди километра (на метри от него е ЗАЗ 968 А, който е навъртял 364 хиляди километра, а до него е малкото бижу ЗАЗ-965 по френски тертип, досущ като „Буларрено”-то, което правехме в Ловеч. Големите „звезди” са чайките ГАЗ 13 и ГАЗ 14, а посетителите се снимат и пред тях, и пред останалите автомобили, четат пропагандните плакати и табели с надписи, които странно си приличат. Например на десет метра от „Бакшишът е обида за теляка!” има друг подобен, само дето думата „бакшиш” е заменена с „дамски въшки”, „обида” със „срам”, а „теляк” - с „комсомолки”. Когато излезеш от музея, направо се учудваш, че си в 21-и век. Времето, в което ръждясаха много ценности, които като деца мислехме за по-вечни и от балоните на дъвка „Идеал”.
Тодор ГРОЗДЕВ
