Утре той открива изложба в артгалерия “Боев”
ПАЗАРДЖИК. Изложба живопис на художника Илия Тончев ще бъде открита утре от 18.30 часа в артгалерия “Боев” на ул. “Асен Златаров” 26. В експозицията са подредени 52 творби, някои от които ще бъдат показани за пръв път в пазарджишката галерия.
Очаква се ценителите на изящното изкуство да не пропуснат събитието и да си доставят радост с великолепните картини, подредени в изложбата.
Преди нейното откриване майсторът на четката бе любезен да отговори на въпроси на “Знаме”.
- Г-н Тончев, какво е усещането да гостувате в артгалерия “Боев”?
- Поласкан съм от това, че галеристът Огнян Боев ме покани да покажа творбите си. Галерията е една от най-престижните не само за Пазарджик, но и в страната. В нея със свои изложби са гостували именити български художници. Допада ми пространството в залите и без да се замислям, с удоволствие приех да изложа работите си в галерия “Боев”.
- Как подбрахте картините за експозицията?
- Нямах точен критерий за показване - творби, останали в ателието в Радилово (четири от тях са рисувани преди 7-8 години), останали от последните две-три години. Някои са рисувани в последните месеци - пазех ги за изложбата в галерия “Боев”. Не рисувам специално за галерии, в които ще откривам изложби. Правя го за собствено удоволствие, пък оттам насетне - каквото е писано, това ще се случи.
- Какви теми присъстват в живописната експозиция?
- Работите сами говорят за себе си. Те са моето Аз. Рисувам пейзажи, които са ми най на сърце - родопски, морски. Абстрактните произведения са повече за моя употреба, за собствените ми виждания в композиционен план, тоналност, цветни съчетания. Има посетители, които ги приемат, други - не. Както се казва - има хора за всичко.
- Споменахте за цветовите съчетания. Кои гами предпочитате?
- Важен е емоционалният момент, в който пристъпвам към белия лист. Той определя дали ще виждам в по-топли или по-студени цветове. Веднъж гамата може да е по-убита, друг път по-агресивна.
- Кога една картина става добра?
- Не знам, изисква се философски отговор. Аз не мога да кажа кога творбата е добра - за едни тя е добра, за други не е. Понякога усещам, че на картината й липсва още нещо, но като го прибавя, разбирам, че е станала по-лоша. Значи нищо не й е липсвало. Вижданията на художника за стойността на творбата му е деликатна работа. Но съм категоричен, че най-добра картина няма.
Произведенията, станали шедьоври, също не се приемат еднозначно от всички. Там залагат повече на известното име на художника и на гръмката реклама. Това със сигурност помага повече ценители на живописта да я харесват.
Всяка картина въздейства сама за себе си
Това е най-доброто за изкуството.
Рисувам с маслени бои. Не съм броил колко са самостоятелните ми изложби - може би около 25. Излагал съм в столицата, в Пловдив, в Пазарджик, в Пещера. Участвам в общи изложби, в национални и международни пленери.
- Кога разбрахте, че можете да рисувате?
- Май още не съм го разбрал - вече 40 години. В училище най-любими ми бяха часовете по рисуване. В казармата правех украси, рисунки по стени и ламарини. После започнах с портрети на войнишките си приятели. След уволнението от казармата си купих комплект бои и така започна “заразата” да рисувам - сега с маслени бои. Друго не съм работил.
- Картините Ви намират ли своите ценители?
- С тях издържам себе си и семейството, за хубаво или лошо. Понякога трудно се намират купувачи, а сметките за бои, платна, за ток, за отопление и други нужди чукат на вратата. Имал съм периоди на затруднения - без никакви приходи. И точно тогава от някоя галерия се обаждат, че мои картини са продадени. В подобни ситуации вярвам, че има нещо свише, което ме спасява.
- Някой друг в семейството рисува ли?
- Дъщеричката ми Даниела, четвъртокласничка, обича да рисува и го прави с любов. В заниманията й не се меся, оставям я сама да измисля. Свободолюбива е и даже смята, че рисува по-добре от баща си. Не й липсва самочувствие и се надявам да продължи професията ми, сподели художникът Илия Тончев.
Роден е в Радилово през 1957-а, където живее и твори. Член е на Съюза на българските художници и на групата на пазарджишките художници.
Пенка МИХАЙЛОВА
