Ахмед Муса чу новините на турски, после го изолираха с буферна зона
ПАЗАРДЖИК. Слаба брънка в показанията на свидетел намери защитата на 14-те, обвинени в разпространение идеите на ИДИЛ. Свидетелят, който сега е безработен, по време на акцията в Пловдив е бил поемно лице и учел в школата на МВР в Симеоново. Той разказа, че автобус от София дошъл в Пловдив за акцията, а прекият му ръководител казал, че изборът за поемни лица се е спрял върху курсантите, защото са „вътрешни хора”. Това оживи защитниците, които питаха общшествен ли е бил автобусът, цивилни ли са били поемните лица и как са били извозени от РУП-Пловдив до мястото на претърсването. И дадоха да се разбере, че ще искат призоваването на прекия началник. Свидетелят разказа, че по време на претърсването на адреса на един от подсъдимите - Александър Иванов, били намерени пушка и патрони, скрити в горната част на шкаф (за това „Знаме” писа), подобна на представената в съдебната зала. Освен това били иззети компютър и няколко книги. В момента на претърсването в дома е била само съпругата на подсъдимия, която е казала, че не знае за съществуването на оръжието, но сега и подсъдимият, и останалите му другари, твърдят, че пушката е подхвърлена.
За 6 октомври от 9 часа бе насрочено следващото заседание по делото,
а междувременно в друго заседание Окръжният съд ще се произнесе по искането за промяна на мярката за неотклонение на Ахмед Муса Ахмед, който единствен остана в ареста.
Сред разпитаните в петък свидетелите бе и бившият главен секретар на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов, който потвърди, че картата за ваиз на Ахмед Муса Ахмед не го легитимира като проповедник. Тя била невалидна, тъй като била издадена преди мандатите на сегашния главен мюфтия Мустафа Хаджи. И заяви, че през периода 2014-2015 година не е имало въобще такива карти за имами и ваизи.
Трудовите договори, сключвани със служителите пък, били безсрочни, но се анулирали
и подновявали при всеки нов избор на главен мюфтия. Ахмедов каза още, че в регистъра е заведена само една джамия в града и това е централната, докато тази в циганската махала - "Абу Бекир", не фигурира в регистъра на Главно мюфтийство. Според екс главния секретар, в джамиите, които не са регистрирани, не се знае какво се проповядва и от кого. Защото районните мюфтии обикаляли, за да проверяват дейността на само регистрираните храмове. Ахмедов уточни, че районните мюфтии са издавали заповеди, с които разрешават на определени лица да извършват проповеди. По отношение на издаваната литература, свидетелят каза, че по негово време такава е издавана само от мюфтийството, като за други издателства или книги не са давани специални разрешения.
Малко преди обяд
съдебните полицаи направиха буферна зона между Ахмед Муса Ахмед и останалите подсъдими,
които дотогава бяха плътно зад него и докато си говореха му предаваха на турски новини от външния свят, а той се усмихваше и намигаше на мъже и жени от ромската махала. Във видимо весело настроение бяха и останалите подсъдими.
Ахмед Муса Ахмед задаваше въпроси и към двамата свидетели, с които искаше да изясни наистина ли Главното мюфтийство не е знаело какво се проповядва в джамията, и наистина ли жената на Александър Иванов казала, че пушката трябва да е негова, защото никой освен тях не можел да влиза в апартамента им.
Преди това пък друг свидетел от Пловдив разбуни духовете.
Той се яви с маска в съда, както се оказа, за да не бъде сниман от журналистите
Това обаче накара подсъдимите да поискат от съдия Кристина Пунтева да го глоби с 500 лева за нарушение на общинската забрана за закриване на лицето на обществени места, а на излизане от залата тумба роми го погна да го снима с джиесемите си, за доказателство. За да го спаси от линч, се намеси съдебната охрана. Преди това в залата мъжът, който се казва Пенчо Кънчев, обясни, че е виждал един от подсъдимите в пловдивската „Шекер махала” да носи фланелка с логото на ИДИЛ и го предупредил да я свали, за да не го сметнат за терорист. Той виждал и клипове с пропагандно съдържание на ИДИЛ, качени от подсъдимите. Мургавите слушатели в залата на свой ред мърмореха: „Този е наркоман”, а някои негодуваха и на по-висок глас.
„Всичко се гради само на предположения”, говореше пък подсъдимият Орхан Бързак на околните.
Сред разпитаните беше и съпругата на собственика на месчит (молитвен дом) в Пловдив. Тя потвърди, че там са намерени и иззети 3 или 4 знамена с арабски надписи.
Върбан ВИЧЕВ
