Защо посегнах към наркотиците - обясни тийнейджърка, която вече не е между живите
В края на миналата седмица пазарджшката клинична психоложка Магдалена Банчева публикува на стената си във Фейсбук покъртителна изповед на наркозависима тийнейджърка, която въпреки усилията - на г-жа Банчева и на колегите й, вече не е между живите. Ето и текстът:
Това представлява животът ми сега - живот, изпълнен с жестокости и страдание, живот, объркан и безсмислен. А смятах, че всичко ще стане по-леко, по-хубаво… Грешах! Преди животът ми поне бе истински, макар жестоката реалност да ме убиваше. Сега? Сега е друго...
Защо го направих ли? Защо предпочетох дрогата? Защото
чрез хероина избягах от действителността, която ме съсипваше
Да, тя просто ме смазваше. Избягах от омразата на хората, от безразличието на родителите си, от липса на нежна любов и топлина, от злобата на съучениците, от подигравките, от безкрайните разочарования, от потискащите спомени, от болката. Никой не може да си представи как се чувствах - прозрачна, излишна, потисната, отхвърлена от целия свят, сякаш не бях жива, не бях човек, а нищожество. Избягах от всичко това, избягах от света и от себе си….
В началото се наслаждавах на това бягство и на мисълта, че
не съм като всички останали глупави хорица,
които се мъчат да оцелеят в скапания реален свят. Надсмивах се над напразните им усилия да постигнат нещо, да се преборят с жестоката действителност - нещо, което аз не понесох и което реших да залича, защото тази действителност бе твърде непосилна за мен. Толкова голямо удоволствие ми доставяше моето мнимо превъзходство над останалите,че продължавах да се друсам ден след ден.
А можех да спра, докато не стана твърде късно! Еуфорията,която управляваше изкуствения свят,се превърна в чувство, без което не можех да живея. Дрогата ми създаваше една нереална и красива, лишена от проблеми и жестокост реалност, един свят-мечта - свят, далечен, до който се докосвах едва за пет минути, но и това ми стигаше.
Обладана от неистов страх да не би да се върна към скапаната действителност,
аз просто вземах поредната доза и се чувствах щаслива. Животът ми се беше променил и всичко лошо беше изчезнало изведнъж.
Бях благодарна, че съм една от малцината "спасени", от малцината щасливци, които имат късмета да се докоснат до един друг, по-красив свят. Бях благодарна, защото хероинът ме спаси от злото, което съсипваше предишния ми живот.
Да, намерих утеха в дрогата,
защото само тя ме разбираше, и се молих измамният свят, в който живеех, никога да не се разпадне. НИКОГА! Мислех,че всичко е идеално, но беше лъжа. Фатална заблуда. Станах зависима. Изгубих свободата си, която преди беше единственото хубаво нещо в живота ми. Сега нямам и него. Изгубих спокойствието си, живея в постоянен стрес, в постоянно главоблъскане как да намеря пари, за да изживея поредните пет минути удоволствие, да се върна в своя изкуствено създаден и привидно идеален свят.
Посегнах към наркотиците, за да избягам от реалността, от болката, от страха, отчаянието и хаоса, които
съпътстваха нищожния ми живот
Но уви, и сега те ме преследват, дори още по-ожесточено и по-безпощадно от преди. Сега съм само една жалка робиня на белия прах и…. вече не мога да променя живота си.
Не мога да избягам от страха и болката, не мога да контролирам реалността, защото не я познавам. Не мога да разбера кое е истинско и кое е плод на отровеното ми съзнание Объркана съм. Хаос. Болка. Ужас. Това са единствените чувства, които познавам сега.
Искам предишния си живот. Искам да мисля за нещо друго, различно от хероина.
Искам във вените ми да тече чиста кръв, а не отрова
Искам да узная истината. Искам свободата и волята си. Искам реалността и всичките й недостатъци, колкото и жестока да е, защото със сигурност няма да е по-непоносима и брутална от сегашното ми жалко съществуване.
Искам, но знам ,че не мога да върна времето назад. Знам, че всичко е свършено. Знам, че нямам сила да се боря, нямам сила да престана. Това е единственото, което знам със сигурност.
Сега - празнота, болка… Плача, защото не искам да го направя пак, но не мога да спра, нямам воля. Зависима съм. Знам,че само след минута ще забравя всичко, че
съзнанието ме ще бъде отново помрачено и отровено,
че няма да помня и дума от сегашните си мисли. Знам, че те са просто напразни. Но винаги става така. Колкото и далеч да стигна в прозренията си, пак се връщам отначало сред поредната си доза. Омръзна ми този омагьосан кръг, омръзна ми този адски капан. Не издържам вече!
- След дълги разговори това момиче се съгласи да се лекува и прие моето предложение да отиде в специализиран център, където колегите доста се постараха, коментира Магдалена Банчева, която оглавява Общинския съвет по наркотични вещества в Пазарджик.
- В продължение на шест месеца тя бе изолирана от средата, в която се движеше. В момента, в който се прибра и не получи достатъчно разбиране от околните, потърси отново старите си приятели и се стигна до фаталния край след време. Наистина е жалко едно толко нежно създание да си отиде по този начин!
Момичета и момчета в подобно положение имат огромна нужда да им повярваме, да им се доверим и да ги подкрепяме - припомня г-жа Банчева.
Лидия КАДИЙСКА
