Както "Знаме" писа в броя от понеделник, в Седмицата на модата, Пазарджик се бори за най-стилния град на България. Всеки ден, от понеделник до днес, художничката-фотографка Мария Баракова - Радева снима пред Общината, на Тортата и по Мекхемето мъже, жени и деца на различна възраст, но със собствен почерк и модна визия.
До сряда вечерта Мария беше заснела хиляди кадри. От тях трябва да избере десет, които да "нарисуват" модния портрет на Пазарджик. Другата седмица те
ще бъдат публикувани във Фейсбук и всеки ще може да гласува,
за да получи градът ни признание в престижния фото конкурс "Уличен стил България 2016", организиран от Седмицата на модата.
Фотографите за различните градове също са спечелили конкурс. Фотографският поглед на Мария се е отличил с артистизъм и различна гледна точка. Макар работата й по проекта все още да не е приключила, тя се съгласи да разкрие някои неща от кухнята пред екипа ни:
- Сама създадох концепцията си.
Искам да уловя в кадри
визията на Пазарджик като стилен и модерен град. Не ми беше трудно да намеря подходящи модели. Тук живеят достатъчно добре изглеждащи и добре облечени хора.
Постарах се да снимам мъже и жени на различна възраст, с различни професии и социален статус. Не липсват и деца. Както и публични личности - актьори, танцьори, бизнесмени,
дори общински съветник
Заложих на всякакви вкусове, стайлинги и модни предпочитания. Търсех артистизъм и оригиналност. В снимките има емоции, има настроение, макар при уличната фотография това невинаги да е желателно, защото биха могли да изместят акцента от модата.
- Искаше ми се да подбера хора, които действително се отличават със собствен стил, такива, които биха могли да служат, а вероятно и служат като
модели за подражение
За да можем заедно да отразим модната реалност в Пазарджик, която в момента е наистина разнообразна - казва още пазарджишката фотографса.
Мария е заснела хиляди кадри. Подборът само на 10 снимки, който й предстои, се оказва една от най-трудните задачи пред нея. От всичките й модели е взето съгласие снимките им евентуално да се разпространяват в публичното пространство.
- Със сигурност, притисната от времето, съм пропуснала и много други интересно облечени хора. Друго, което ми се иска да стане ясно, е, че това е моя поглед, моята гледна точка. А тези неща са доста субективни.
Като цяло обаче се
опитах да уловя не само визията, но и духа,
която човекът на снимката носи. Това е много ценно, защото изображението е просто един графичен образ, който фотоапаратът чертае чрез светлина и сянка. Трябва да вкараш в него и душата, за да се получи нещо, което наистина да въздейства.
Държа много на разнообразието. Иска ми се, след като снимките станат готови и са достъпни в публичното пространство, хората, които ги разглеждат, да не остават с усещането, че един и същ кадър с несъществени изменения се повтаря десет пъти.
Мария ДЪБОВА
