В рамките на Арт Идея, Арт Алея двама от актьорите представиха филма пред пазарджишка публика
Филмът "Каръци" на режисьора Ивайло Христов ще бъде българското предложение в надпреварата за номинации за чуждоезичен "Оскар". Това реши комисия към Националният филмов център.
Черно-бялата лента, заснета майсторски от известния оператор Емил Христов, е за една нощ в живота на група тинейджъри в провинциално градче, където
гостува известна българска рок група
"Каръци" е един от безспорните успехи на изминалата година, харесвайки се едновременно и на публиката, и на критика. Филмът спечели Голямата награда "Свети Георги", наградата на руските кинокритици и наградата на руските киноклубове на кинофестивала в Москва, призът на публиката на CInEast ’15, както и този на гилдията на българските кинокритици за балкански филм на "София филм фест".
Участват Ованес Торосян, Елена Телбис, Деян Донков, Георги Гоцин и други.
В началото на юни, по покана на Младежкия дом,
актьорите Ованес Торосян и Георги Гоцин дойдоха в Пазарджик, за да представят лентата.
Това се случи в рамките на фестивала "Арт Идея, Арт Алея", който Община Пазарджик организира всяка година. Гостите раздаваха автографи и поговориха с местната публика, дошла в голямата зала, за да изгледа прожекцията. В нашия град "Каръци" бе приет много добре.
Интерес към него тогава проявиха стотина души, предимно ученици и младежи.
Пред "Знаме" Дани Коцева от Младежкия дом сподели впечатленията си от черно-бялата лента:
- Иронично или не, смятам, че идентифицира идеално
младите хора от малкия град
Българското кино има крещяща нужда от интелигентно разказани истории за младия човек, за неговите мечти, проблеми, радости и вълнения. И, според мен, "Каръци" е точно това. Той носи духа на независимия филм - има я универсалната история, има го и припознаването на зрителите с героите. Не липсват също така премерен хумор, намигвания към зрителя и т. н.
Времето на действието е Сега (днешното време), но съм убедена, че Ивайло Христов е направил своя трибют към младостта на 40+ годишните, към които се числя и аз самата. Черно-бялото кинематографично решение засилваше това усещане.
Гледайки филма, се чувствах,
сякаш разглеждам снимки от младостта си
Защото ние също бяхме сърдити, млади хора с неясно отправен взор към бъдещето, изживявайки настоящето си с пълни шепи. Защото "друго, освен да се влюбиш" не можеше да се случи в малкия град. А гостуването на ъндърграунд групи си бе тръпка отвсякъде. Освен това, тогава рокендролът беше още жив и зрееше в малките субкултурни общества на всеки малък град.
Поради всички тези причини се радвам наистина много, че именно "Каръци" е българският претендент за чуждестранен "Оскар" тази година. Не знам дали ще успее, нито дори дали ще влезе в селкцията на финалните пет филма, които ще бъдат всъщност реалните номинации за престижната награда. За мен обаче по-важното е, че имаме хубав български филм, съвременен и адекватен.
Мария ДЪБОВА
