РАВНОГОР. Гергана Ангелова е възпитаничка на първия клас за напреднали по немски език в пазарджишката езикова гимназия "Бертолт Брехт". Продължава образованието си в Германия. Завършва Мюнхенския университет "Людвиг Максимилиан", специалност "История на изкуството и археология". Работи по различни проекти, включително към университета, а скоро ще започне докторантура.
Запознава се с бъдещия си съпруг благодарение на музиката. Томас е музикант, композитор, собственик на професионално студио. Свири и на китара в метал банда. Реализира различни проекти, включително за
музика на електронни игри
Двамата с Гери са заедно от доста години, живеят в Хафенхофен край Мюнхен. Граждански брак подписват преди месец. Първата им сватба е в родината на Томас, а втората е в Равногор и е подарък за младото семейство от родителите на булката.
Става въпрос за Румяна и Ангел Ангелови. Г-жа Ангелова преподава математика в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в Пазарджик. Освен това, е математик в Иститута по математика и информатика към Българската академия на науките (БАН). Ангел Ангелов е художник. Двамата се собственици на арт център "Вагабонт" в областния град.
- Томас винаги много е обичал България - разказа пред "Знаме" г-жа Ангелова. - Харесва страната ни и всичко българско. През лятото например с дъщеря ми
предпочитат да почиват не някъде другаде, а на нашето Черноморие,
При всяко идване двамата се стараят да опознават все нови и нови кътчета на България. Местата, свързани с историческото ни и културно наследство, представляват особен интерес за тях.
Поради всичките тези причини със съпруга ми решихме да им организираме тържество, в което като в пъстра черга се преплитат традиции, самобитност и българщина.
Искахме да направим връзка между Тракия и Бавария,
Откъдето е Томас.
Може би най-силно тази връзка се усеща в костюма, който Томас носи на българската си сватба. Той съчетавал везана риза, шарен тракийски елек, червен пояс и традиционни баварски панталони, размер три четвърти.
Гергана е облечена в традиционна носия от нашия край - везана риза, сребърни пафти, червени чорапи и обувки и червен сукман с богато обсипана със златисти нашивки предна част.
За изненада на младоженците, по собствена инициатива,
повечето от гостите също дошли в носии
Сватбеният ден започнал в църквата в Црънча.
- Мястото се вписваше идеално в цялостната ни концепция - китно тракийско селце с поглед към Родопите и уникална стара църква - пояснява г-жа Ангелова. - Вкопана наполовина в земята, тази църквица е изключително ярко доказателство за силата на българския дух. Дори в онези мрачни години, когато не се е разрешавало да се строят православни храмове, по-високи от човешки бой, хората в Црънча са съумели да съхранят българщината и я пазят жива до днес.
Най-напред младоженецът бил кръстен, а веднага след това започнала сватбената венчавка. На нея и той, и Гери
били само по везани ризи
След това всички се отправили към комплекса „Горски къщи - Равногор” – „на портата на Тракия към Родопите”. Първата изненада били стилните етно табели, поставени специално по черния горски път, за да улеснят в ориентация гостите на тържеството.
Още на поляната за младоженците бил подготвен автентичен кът с родопска черга и китеник. Домакините ги посрещнали топло. Те също били облечени в народни носии.
После кумовете Мария и Ангел Вълкови превели Гери и Томас под издигната за тях бръшлянова арка по бяло тъкано кенарено платно. По него
кумата разстлала гюлови листа, за да е уханен и прекрасен животът им
Разбира се, булката ритнала и традиционното менче с червен и бял карамфил, за да се разбере полът на първата им рожба, а майката захранила и двамата с пухкава погача със сол и мед.
-Най-напред беше солта, за да помнят, че не всичко по пътя им ще са празници и рози. След това обаче дойде ред и на меда, защото животът е многолик и след „солените” моменти обикновено следват сладки.
Спазен бил и ритуалът с разчупването на питата, показващ кой ще командва вкъщи и дали в семейството ще цари хармония и разбирателство. Кумът пък повел първото хоро с
български байряк, в който обаче имало и препратки към баварското сватбено дръвче
- Не искахме да опошляваме ритуалите. Нямаше режисиране, всичко се случваше спонтанно, непосредствено и мисля, че беше много истинско, смята Румяна Ангелова. - Не бихме успели без нашите домакини от комплекса, както и без хората от оркестъра. Благодарим им от сърце!
Целият комплекс бил превърнат в декор за етно сватбата.
По столовете например били завързани панделки от зебло
Вази с кашпири, поставени на различни места, радвали окото. Детайлите, допринасящи за цялостната атмосфера, били безброй.
Менюто също си струва да бъде споменато. Тъй като и Томас, и Гергана са вегани, сватбената гощавка се състояла почти изцяло от постни ястия - традиционни равногорски сърмички, пълнени чушки с боб, жарени цели картофи, сирене, завито в кори, вити баници, включително със спанак, чай от родопски билки и т. н. Единствено мезетата на кумовете били от пазарджишка фирма.
- Нищо нямаше да е същото без страхотния оркестър от Смолян, който поканихме - допълва Румяна Ангелова. - Изпълненията им съчетаваха прекрасно уникалния глас на Теменужка, автентичното звучене на гайдата и акордеона като свързващ елемент.
До зори се вили
кръшни хора и ръченици, в които Томас се включвал с ентусиазъм
Дори гостите, сред които и професионални танцьори, вече го нареждат сред майсторите на правото българско хоро.
Освен това, всички заедно пели патриотични песни, черешово топче пукало на няколко пъти, а след полунощ звучала и много съвременна музика - метал, рок, гръцко сиртаки и т. н.
Един от кулминационните моменти била кумовата ръченица, при която местни танцьори предизвикали с торта и погача кума и кумата.
Почти всички подаръци, които Гери и Томас получили, били символични. Родителите на булката им подарили позлатени монети от Българския монетен двор.
-Моята беше с лика на Христо Ботев - казва г-жа Ангелова. - Поднесох я,
рецитирайки „Настане вечер, месец изгрее...”,
като обърнах внимание, че Ботев е не само един от големите наши революционери, но и един от най-нежните и лирични поети на България.
Монетите, които съпругът ми поднесе, бяха с ликовете на Цар Борис Покръстителя и Васил Левски. Постарахме се подаръците ни да са свързани със значими моменти от родната история, които да им служат като извор на вдъхновение.
Кумовете им подариха пластика на Икар с разтворени криле с автор пазарджишкият скулптор Спас Киричев. Поднесоха я с пожеланието крилете, с които преминават към живота, да са силни, и винаги да се радват на свобода в бъдещия си съвместен живот.
Мария ДЪБОВА
