всички, които кандидатствахме в Националната художествена академия, влязохме от раз
- борихме се 50 човека за 14 места, в конкуренция с кандидати, ходили на уроци при преподавателите в изпитната комисия”, казва младият художник. И в Пловдив, и в НХА, той карал специалност “Живопис”. Избрал София пред Велико Търново, макар че при дипломирането си в НХГ “Цанко Лавренов” имало професори от университета в старопрестолния град, които обещали влизане без изпит на всеки, който изкара шестица. Като Емануил.
“Изпитвам респект към Търновската школа, преподавателите там са страхотни, но исках да продължа в София, защото в столицата възможностите за развитие и изява са повече. И наистина беше така. Академията ми беше цел номер едно”, казва творецът. Още като ученик участвал в конкурси у нас и в чужбина, излагал платна и в Пазарджик, в галерия “Ромфея”, а през октомври ще участва в съвместна голяма изложба в Пловдив на възпитаниците на художествената гимназия. Той самият преподавал по време на практиката в академията (бил сред учениците в Софийската математическа гимназия и 7-о СОУ “Свети Седмочисленици”) и още тогава се уверил, че за децата по-важно е да покажеш как рисуваш, отколкото да говориш как рисуваш. И, че може би децата са прави.
Музиката е много силно вдъхновение за живописеца Ангелов
Любимите му банди са много, но като цяло кръгът на музикалните му предпочитания може да се определи като “олд скул траш, олд скул блек, обл скул готик”.. По-известните любими банди са “Металика”, “Криейтър”, “Тестамент”, “Слейър”… Седмото изкуство също е в кръвта на младежа, а за него филмът на всички времена е “Звездни войни” (Star Wars), превеждан у нас и като “Междузведни войни”, и като “Междузвездна война” и като каква ли не още война.
Именно на темата Star Wars била подчинена дипломната му работа в академията
“Първо се насочих към жетварите. Исках да покажа заврвъщането към природата, към корените, защото всички сме се механизирали и цифровизирали. По регламент трябваше да представим проекти на преподавателите ни за дипломна работа и аз направих “Жетвари”. Професорът тогава ме попита защо съм избрал този анахронизъм. “Аз по мое време не съм виждал жетвари, че ти ли ще видиш. Избери нещо по-актуално”, каза ми.
Ето, че имахме сблъсък с професора
А аз имах само две седмици да измисля нещо друго. След два дни му представих друг проект. На голяма картина на Star Wars, на която фигурират всички образи, които по някакъв начин са ме вдъхновявали, стимулирали и подкрепяли в живота, всички, на които се крепи жизненият ми път. Разбира се, и героите от звездната сага на Лукас, но и музикантите, които са ми повлияли, и близките, роднините, приятелите… Но всички, подчинени на Star Wars-темата, все едно са част от филма. Написах и 4-странично есе, в което имаше описание на всеки един от образите. Не исках това да заприлича на поредния Star Wars -плакат.
Този филм не е поредната фантастика, а Филм с огромно влияние върху попкултурата и всички нас. Той е знаков общовалидни послания, основни библейски принципи като дилемата да се подадеш ли на греховни слабости, отделящи те от уподобената ти Божествената същност
Тук бяха Клиф Бъртън и Джеймс Хетфийлд от “Металика”, символизиращи бунтарството,
присъщо на рок музиката като форма на протест (двамата са олицетворение на експресията, която нося в мен), друга частица на платното, станало мой свят, са готик рок групи, в които виждам нощно преживяване и така събуждам търсения на мистичното, романтичното, но и дълбокото. Тъмният лорд Вейдър от Star Wars пък е злото, което неминуемо присъства в живота ни, докато Йода епреобраз на учителите ми, който са ме съпътствали във всички преходи от живота ми до сега”, изрежда Емануил, който също е във филма. На вметката ми, че за разлика от покойния Клиф Бъртън, Хетфийлд май мина откъм тъмната страна на парите и славата, художникът се засмива, че всъщност май си е точно така. Но усмивката му по-скоро се дължи на това, че дипломната му работа провокира мислене.
“Металика” и всички останали банди ти дават невероятно голям заряд и мощ. Наскоро ходих на концерт на “Мегадет”… Тези неща ме зареждат. Сега си почивам, но и продължавам да рисувам. Правя го от една страна за тренинга, но и за удоволствие. Ръцете ме сърбят. На периоди съм и все още търся своя стил. Точно сега се чудя накъде да захващам и гледам в 15 посоки. И в чужбина, и в София. Възможности и варианти има. Надявам се да избера най-добрия.”
Тодор ГРОЗДЕВ
