Ако тазгодишната картина се повтори и догодина, ще има фалити на стопани
Ниските цени на зърнените пазари и тревожното състояние на пролетниците поставят под въпрос оцеляването на стопанствата от сектор "Зърнопроизводство", алармират от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), част от която е Регионалния съюз на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик. Проблемът е общ за цялата страна, има го и при нас.
На повечето места добивите от есенните култури се доближават или надхвърлят миналогодишните, но разходите на стопаните тази година са били по-сериозни и това неминуемо е повишило себестойността на готовата продукция. Наложило им се е да похарчат повече пари за растителна защита заради влажните условия през пролетта и многото гъбни болести -
мана, различни видове ръжди и септории
В нашата област добивите са нормални за региона, но са доста по-ниски от прогнозните. Средният добив от пшеницата не надвишава 390 килограма от декар при очаквани 400-440 килограма. От декар ечемик пък местните стопани са прибрали средно 370 килограма, а са се надявали на 400 килограма. Разбира се, и при двете култури има участъци, които са дали много добра реколта, но не липсват и такива с плачевна.
Друг проблем е, че въпреки множеството агромероприятия, прекалено голямо количество от ожъната пшеница е с фуражни показатели. За Пазарджишка област, по груби сметки на местните стопани, става въпрос за 35-40 процента от цялото прибрано количество. Това е все зърно, което няма да е годно за хляб.
Сривът на изкупните цени на международните пазари, както и трудностите пред реализацията на продукцията, също са допринесли за лошите финансови резултати и трудната възвращаемост.
- Продавахме килограм пшеница по 22-23 стотинки, при нормална цена поне 30 стотинки. Само тази с най-добрите бе изкупена по 25-26 стотинки - обясниха производители от Пазарджишко.
- Това е дъното за последните 20 години.
Откакто се занимавам със земеделие, не помня да е имало по-ниски ценови нива - коментира по този повод председателят на Регионалния съюз на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик инж. Александър Миндачкин.
Той и колегите му обясняват безценицата с богатата пшеничена реколта в Русия, Украйна, САЩ и в други европейски държави.
Негативно влияние на пазара е оказала и нестабилността в Турция,
заради която южната ни съседка е намилала вноса на всякакви стоки, в това число и на селскостопански продукти.
- Ситуацията просто не бе нормална - нямаше нито цена, нито търсене и то в момент, в който имахме нужда от пресни пари, за да изплащаме рентите, да се издължаваме с доставчиците на торове, препарати, семена и т. н.
Не закъсняха и подозренията за тайни картелни споразумения и дъмпинг на цените, които обаче се доказват трудно. А внай-неблагоприятна позиция, както винаги, се оказаха стопаните, които нямат средства и възможност да съхраняват поне за кратко ожънатата реколта. Сделките на зелено на есенниците, т. е. преди да е прибрано зърното, тази година бяха по-изгодни.
Изправени пред тези предизвикателства, много местни стопани възлагаха надежди на пролетните култури, за да компенсират поне малко неблагоприятната година. Но по всичко личи, че и с тях
удрят на камък
Прогнозите за цялата страна са за съществено отклонение в добивите в районите в Северна и Южна България, където пролетниците са най-засегнати от липсата на дъжд.
Още през юли производители от нашия регион се оплакваха, че царевицата и слънчогледът започват да изпитват сериозна липса на влага.
- Като цяло при нас по-засегнат е слънчогледът. Заради високите температури, почти без валежи в продължение на два поредни месеца, той започна да страда, а на места и да изсъхва.
Притесненията ни се потвърдиха и от жътвата, която тече в момента. Средният добив от декар слънчоглед едва достига 140-150 килограма, като в някои участъци е дори още по-зле, при нормален добив 220-250 килограма от декар.
Царевицата при нас не е много. Повечето се отглежда при поливни условия. Но там, където не се полива, положението също не е розово. Площите с неполивната царевица скоро ще трябва да започнат да се жънат, защото са изсъхнали. За останалите може да се изчака петнайсетина дни.
В заключение инж. Миндачкин обобщава:
- Ние, зърнопроизводителите в Пазарджишка област, поне успяхме да продадем пшеницата. Докато в Северна България все още има много непродадено зърно. Колегите чакат раздвижване на пазара, но лично аз се съмнявам такова да настъпи.
Тяхното положение това лято като че ли е по-незавидно от нашето. Да, добивите им са по-добри, но и
наемите на земеделска земя там са по-високи - на места стигат 100 лева на декар
И 700 килограма да стигне средният добив, при тазгодишните цени и останалите разходи, той не може да покрие подобни разходи.
Но годината е крайно неблагоприятна за всички ни. Стопанства в цялата страна вече са изправени пред оцеляване. Ще се наложи догодина да работим с кредити, с разсрочено плащане и т. н. А ако същата картина се повтори и през 2016-а, неминуемо ще последват фалити.
НАЗ също предупреждава за натиска, предизвикателствата и опасностите, пред които са изправени родните зърнопроизводители. Оттам напомнят също така, че тежките условия, в които трябва да оцелява родното зърнопроизводство, не се изчерпват с рисковете от пазарите и природата. Призивът на бранша е за балансиране на земеделската политика на държавата в посока повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на българското зърнопроизводство, не само в настоящия програмен период 2014-2020 г., а и занапред.
Мария ДЪБОВА
