ВЕЛИНГРАД. През септември екип с ръководителка проф.Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН отново ще проучва уникалното светилище на бесите в местността Свети Илия, близо до езерото Клептуза в курорта. Заместник-ръководител на екипа ще бъде Асен Салкин - археолог в Историческия музей в града. В експедицията ще участват доброволци по европейски програми и студенти от университети в Полша. Археолозите очакват и финансова подкрепа от общината.
Проф.Гергова разказва повече за античното светилище:
- Тракийското светилище над големия карстов извор Клептуза в местността Свети Илия разкрива непознати досега обреди.Такъв тип светилище на бесите се проучва за първи път, затова е уникално. Преди да започнем разкопките преди две години, малко дървено параклисче и свещи на върха на могилата подсказваха хилядолетната традиция на свещеното място, основано от бесите. То показва, че
бесите са имали сакрална архитектура на храмови постройки
от висок клас. Те са съобразени с особености на традициите, духовността и културата. Свещеното място за извършване на ритуали представлява правоъгълна сграда с впечатляващи монументални стени от ломени камъни, споени с глина. Ширината им достига 2.20 метра. Западната част на постройката впоследствие се е превърнала в място за събиране на дарове. Там открихме интересни глинени олтари с украси и ритуални съдове с отвори. Вероятно този вид съдове е свързан с любопитни обичаи у траките -
грешниците трябвало да пренасят вода в сито
Такава находка открихме.
В северозападния ъгъл на постройката е вградено помещение с квадратна форма, опожарено през първи век преди Христа. В южната й част има руини от добре запазена каменна кула-храм, които оформят могила с височина 3 метра и диаметър 15 метра.
Във вътрешността на кулата попаднахме на огромно количество глинена замазка и горени кирпичи, въглени, хиляди парченца натрошена ритуална керамика, запазена на височина 2 метра. В кулата са открити 30 големи съда, които вероятно са били пълни с вино. Фрагменти от преносими олтари върху пласт от овъглено жито пък са датирани с откритата монета на Истиея - два века преди Христа.
В по-късния етап от развитието на светилището постройката на кулата-храм е била надграждана. Целта е била на мястото да продължат ритуалите на траките за събиране на дарове.
Светилището все още крие своите тайни
Какво още ще бъде открито там, предстои да видим. Остава загадката за какво е служела странната каменна площадка, свързана с източната стена на кулата. Какво още ще ни каже горялото от силен пожар ъглово помещение?
Изясняването на тези загадки може би ще бъде ключът към разбирането на свещената архитектура на бесите. Подобни храмови постройки на бесите са съществували в района на Велинград, но те са унищожени или частично разбити от иманярски набези.
През новия археологически сезон предвиждаме
аварийна консервация на разрушените участъци
на оградните стени. Това, че обектът се намира на 100 метра от брега на езерото, го прави достъпен за повече любители на старините.
Експонирането на светилището ще бъде изключителна придобивка за града. Освен на лековитата вода, туристите ще се наслаждават и на ценни останки от една далечна епоха, запазени до днес.
Надеждите ни стигат и по-далеч - една от сградите над езерото
да се превърне в музей на бесите
Експозицията в него ще бъде единствена в страната. Заедно с архитектурния комплекс на бесите, музеят ще представя културата и историята на прочутото тракийско племе беси. След приемането на християнството, смелите и независими тракийци станали ревностни проповедници на вярата не само в земите на древна Тракия, но и по цялото Средиземноморие, до Палестина и Италия. Идеята за бъдещия музей споделя и общинското ръководство на курорта, което е радостно.
Завършването на проучването на сакралното светилище “Свети Илия” ще даде информация за задълбочено познаване на културата на племето беси, която все още е слабо изследвана. Най-представителни нейни образци са светилищата на връх Острец (за това “Знаме” писа) и в местността Свети Илия - в сърцето на земята на бесите.
Бесите са оставили диря не само в култовите традиции, но и със съграденото от тях архитектурно наследство, допълни проф.Диана Гергова.
Пенка МИХАЙЛОВА
