Ангел и Мария Иливанови построили единствената чешма в Коми
ПАЗАРДЖИК. Роднини от цяла България и цял свят дойдоха за златната сватба на семейство Ангел и Мария Иливанови. Изненада за все още влюбената двойка беше появата на служителка на Ритуалната зала, която им поднесе за „презаверка” свидетелство за удължаване на гражданския брак.
„Удължихме го още с 50 години, но аз бях неподготвен, иначе щях да взема и халки, смее се Ангел Иливанов. Зетьовете, дъщерите и внуците пък ни изненадаха с грамота за най-добро семейство, изписана отгоре до долу с вълнуващи думи. Подариха ни и една 49-инчова плазма, че дотогава гледахме един стар телевизор. И точно тогава дойдоха последните два медала от олимпиадата - среброто и бронзът!”.
За празника дошли внук от Англия, племенницата от Австрия, приятели на големия внук от Испания, а в ресторанта се смеели и две бебета. Ангел и Мария имат осем внуци и двама правнуци. Запознали се на студентската скамейка в тогавашния ВИИ „Карл Маркс”, където учели „Планиране на народното стопанство”. Мария започнала работа като икономист по цените в Окръжния народен съвет, а се пенсионирала като началник на общо-икономическия отдел на оранжериите.
„Тя се пенсионира на мястото, където аз започнах трудовия си стаж. Но нейната пенсия е доста по-голяма от моята”, смее се бай Ангел. Започнах през януари 66-а, а
през декември 67-а Тодор Живков преряза лентата на оранжериите и му поднесоха първите произведени червени домати
А аз станах носител на Народния орден на труда. В Коми пък Иливанов получил престижния орден „Кирил и Методий втора степен”. Той бил единственият българин в Коми, който е работил и в четирите селища - Усогорск, Благово, Междуреченск и Горни Мезен, наричан по руски Верхномезенск. Бил заместник-директор по икономическите въпроси и бита, както и директор на предприятие “Търговия, обществено хранене и работническо снабдяване”, тоест търговия на едро и дребно плюс материално-техническо снабдяване. Мария пък работела в отдел „Планов” в Коми, а температурата от минус 52 градуса не я стряскала.
„От раждането до погребението - всичко беше работа на предприятието ни „Стопанско обединение за дърводобив и строителство”, а това включваше и образованието, явно затова са ме наградили”, казва бай Ангел.
В Коми останала и Иливановата чешма - първата и единствена, с вода, която има вкус на сладолед
Бай Ангел я направил от чиста инициативност. А никой не вярвал, че в гората на северната автономна република може да има чучур с течаща вода, още повече, целогодишно. После обаче Иливанов станал герой и получавал поздравления чак от столицата на Коми - Сиктивкар. Той си спомня, че мухите и комарите ги изяли, докато правели просека в гората, за да изберат мястото. „Спряхме се на едно петно. Направихме каптаж, сковахме маси и пейки и хората масово ходеха там, нищо че беше на 20 километра от Междуреченск. Върволица от хора с туби. А водата бе с вкусови качества на сладолед. Не Ви лъжа! Сладка и студена, още вкусът ми е в устата”, уверява леля Мария и поднася сладолед, за да почерпи.
Семейството казва, че Коми и времето, когато България осигурявала производство на 3.6 милиона кубика трупи годишно, са голямата им любов. И тя се чете в погледите им, когато се обръщат и един към друг. Дори, когато Коми не присъства в разговора.
Тодор ГРОЗДЕВ
