Спортното училище не е Спорно училище, всички го приемат. Спорното е това доколко не е закъснял проектът в един град със закърнели спортни навици. Да не си кривим душата, спортните ни навици са в коматозно състояние - въпреки активното участие на клубовете ни в спортния календар, с всяка изминала година, спортните ни успехи намаляват, а в челото на топдесетката на общината попадаха и млади таланти, които в минали години биха били само поощрени. Ние самите изгубихме навиците си да виждаме в спорта нормално поприще за нашите деца. Един от специалистите сполучливо определи обстановката като изгаснало огнище. Дори да бъде запалено обаче, как ще се впише тази придобивка в спортната система на държавата, в която спортът е последната дупка на кавала? Спортната перисталтика на държавата ни докарва само изстрадано рядко щастие във вид на някой и друг медал от последните олимпиади. Това какъв пример за перспективна реализация в живота би дало на едно дете.
Да, в продължение на години „Знаме” е подчертавал вопиющата липса на спортно училище - неведнъж от страниците ни специалисти като бившия старши треньор в плувен клуб „Делфин” Димитър Аврамов са подчертавали разликата между подготовката на състезатели със спортна паралелка и с обикновена. Но минаха години и това бяха вопли в пустинята. Днес възраждането на спортното училище не предизвиква еуфорията, която би обрало преди десет години. Даже преди пет.
Спортно училище?
Ами хубаво. Но да видим.
Броени дни след заповедта на министъра на образованието Меглена Кунева, публикувана в Държавен вестник, въз основата на решението на Общинския съвет в Пазарджик, подкрепено със становище на Регионалния инспекторат по образование, в Пазарджик се заговори, че Спортното училище ще притесни досегашните възпитаници на СОУ „Георги Бенковски”, защото те ще бъдат преместени в друга сграда. Заговори се, че шестте паралелки от по 26 ученици в дневна форма на обучение (по 2 паралелки в пети, шести и седми клас), предвидена в план-приема, са прекалено много. Заговори се, че спортовете волейбол, футбол, художествена гимнастика, модерен петобой, плуване, бадминтон, баскетбол, колоездене, тенис на маса и тенис на корт, лека атлетика, бокс, вдигане на тежести и джудо са прекалено много като за начало и не могат да съберат достатъчно квалифицирани специалисти. Попитахме самите специалисти какво мислят за възраждането на училището след 20-годишна пауза - мненията на някои от тях поместваме по-долу.
Засега е ясно, че финансирането се осъществява от бюджета на община Пазарджик и, че спортното училище (то ще отвори врати на 1 септември догодина) ще се помещава в сградата на старото спортно училище, където дейността си развива и СОУ "Георги Бенковски".
Тодор ГРОЗДЕВ
Величка Петкова, треньор в СКХГ „Диляна Прима” и еврошампионка от Атина’87:
Уважението към спорта бавно се връща
Сложен е въпросът със спортното училище. Смятам, че уважението към спорта и към децата, които спортуват, бавно се завръща. А за обучението - това зависи от децата. Който иска - учи, без значение дали е гимназия или спортно училище. Истината е, че спортът в малките градове е поставен на колене. Базите също са недостатъчни навсякъде. Ако не се лъжа, спортното училище дава професия инструктор по спорт, но къде има работа за такива кадри? Това може да повлияе зле на мотивировката на децата. И все пак, ако спортът има успехи, и децата ще се мотивират. Както и ако има средства за заплати, ще има и квалифицирани кадри в Пазарджик - все пак повечето от клубовете поддържат по двама-трима треньори. Има и други спортни специалисти, които не работят по специалността си, защото спортът не им го предлага. Кой знае, може и аз след време да работя в спортното училище, тепърва ще стане ясно как точно ще функционира то. Ето в нашия спорт, художествената гимнастика, има много деца, които тренират, но и при нас ще бъде много трудно да ги накараме да влязат в такова училище. Примерът го няма - наистина, ансамбълът с Рени (Ренета Камберова е възпитаничка на Вили Петкова, б. р.) спечелиха бронзовите медали, но като цяло примерът липсва. Ще трябва допълнителна мотивация. Нашият спорт е с много ниска възрастова граница на отказване. И кой знае, може пък спортното да помогне. Нали целта е то да събере талантливите спортисти.
(Зн)
Кирил Василев, голмайсторът на ФК „Хебър” за всички времена:
Откога им повтарях, че трябва спортно училище…
Аз съм един от първите спортни хора, които повтаряха на всеослушание, че спортното училище трябва да бъде възстановено. Бях в дъното на кампания, която влезе в сградата на общината и каза на местната власт, че трябва да възроди училището. Чуха гласа ми и този на съмишлениците ми, макар и късно, както това стана и с възраждането на футболния отбор. Много, ама много ще е трудно. Едно е да запалиш огън от огнище, в което има жар. Друго е да се мъчиш да го сториш с отдавна изгаснали въглени. Ясно е отсега, че това ще е много скъпо и на общината ще й бъде трудно да поддържа училището в ефикасния му вид, без помощта на държавата. Тепърва трябва да се намери правилната формула за финансиране със солиден процент от министерствата на спорта и на образованието.
Добре, ще се вземе ноу хау от останалите спортни училища, но е много трудно да се промени мирогледът на децата, които да съчетават ученето с тренировките в днешното динамично време, когато са претоварени с всякаква информация и са изкушени от какво ли не. Труден ще бъде подборът на децата. Затова говорех и за възраждането на футболния отбор още преди време. Сега израснаха деца, които не знаят кои са били батковците от мъжкия отбор и нямат примери за подражание. Да не говорим, че до създаването на новия ФК „Хебър” и нямат къде да се реализират след като напуснат юношеските гарнитури. Искам да кажа, че трудно се променя мирогледът на едно дете и в този смисъл е много важно какви ще са специалистите в бъдещото училище. Те не трябва да разбират само от спорт, а и да са много добри психолози и възпитатели. Най-вече трябва да са психолози, затова трябва да се заложи на младите кадри, които, слава Богу, мисля, че се намират в Пазарджик.
(Зн)
Николай Видов, 7-кратен световен шампион по борба класически стил за ветерани:
Не знам дали училището ще реши проблема
Спортното училище е било голямата болка на спортните хора в Пазарджик в новото време, но не съм сигурен доколко ще помогне за възраждането на спортната слава на нашия град. Не става въпрос, че борбата не е заложена като профил, макар че е традиционен спорт не само за България, а и за Пазарджик. Наясно съм, че няма как да стане възраждането на борбата тук - за да бъда опроверган, не е нужно само бизнесмени да се съберат около една кауза, а и държавата и местната власт да помагат системно. А това няма как да се случи. Виждаме талантливи наши борци, които отиват в други градове и школи. Последният пример е Николай Байряков, който тръгна от Пазарджик и израсна в Пловдив. Националните ни треньори са отлични специалисти, но мнението ми е, че на Ники му развалиха борбата, затова не можа да вземе медал, а не заради недостатъчното време между двете борби. С всеки състезател трябва да се работи индивидуално и съобразно човека да се променя и методиката.
Моят шеф в нашия клуб „Люфтфаат” (Luftfahrt Ringen) отговаря за женската борба като цяло, но понеже при нас няма спортно училище, сме принудени да даваме момичетата и момчетата в училищата в Лайпциг, във Франкфурт на Одер, където в тази насока има отлично функционираща система. Но борбата в Германия и в България не може да бъде сравнявана. В Германия са си въвели свои правила, една среща е разделена на пет части и се играе като във волейбола. Може да се играе на тъмно, да бъде прекъсвана, за да види публиката световен шампион от даден отбор и да го аплодира, или просто за пиене на бира. Борбата е шоу, което е разтеглено максимално, без да бъде досадно.
У нас борбата не е това, което беше. Ефектът от българската борба може да бъде видян в световните сили в борбата, които ние научихме да се борят. Няма какво да се лъжем, държавата е абдикирала от спорта и не знам спортното училище в Пазарджик ще реши ли проблема. Като цяло обаче идеята е добра и я приветствам. Надявам се да има деца и специалисти. Казваш, че в училището трябва да има преподаватели със сърца като моето. Е, аз няма да ида там, даже да ме канят с бъклица.
(Зн)
Неделчо Кесов, старши треньор в СК „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик”:
Училище - окей! Но откъде ще се намерят деца?
Идеята е отлична, даже перфектна, това няма кой да го отрече, но реализацията й ще бъде много трудна, да не кажа, непосилна. От практиката знам, че много е трудно да убедиш родител да запише детето си на спорт, какво остава за спортно училище. Всички са се вторачили в т. нар. елитни училища от една страна, а от друга учителите „филмират” родителите, че спортът е непотребен за детето, защото няма реализация и бъдеще. Много мъки сме видели да запишем някое дете в индивидуална форма на обучение, за да може да тренира пълноценно. Такава ученичка бе Бистра Манева, която постигна много в спорта, но родителите й също бяха убедени, че тя трябва да се посвети на спорта. Но в повечето случаи не срещаме такова разбиране. За родителите спортът е враг, а малчуганите нямат чувство за отговорност. За този родителски отпор помагат и липсата на целенасочена и ефикасна държавна политика, която да развива спорта, все по-мижавите успехи на спортистите ни на големи форуми. За да дойдат деца в спортното училище, трябва да ги вземеш отнякъде, затова и учителите бранят територията си. Такива учители обичат спорта само на думи, когато е достатъчно далеч от тях.
Отделно, раждаемостта е отчайващо ниска и затова паралелки се закриват, което допълнително усложнява проблема. Все още никой не се е допитал до нас, специалистите, за да се сондират мненията ни. Но ако е ясно, че механизмът ще е сходен или същият като този в останалите спортни училища, не е ясно каква ще е методиката на обучение. Засега се знае, че само ще бъде дневна форма на обучение, но ако ще ми учат от 8 до 14 часа спортното училище ще е спортно само по име. Трябва да се намери форма, при която да се вмества поне двуразова тренировъчна система - примерно тренировка сутрин от 8 часа, училище от 10 до 12 и от 13 до 16 часа, а след това - отново тренировка. Що се отнася до специалисти, поне по бадминтон има достатъчно. И треньорката на „Бенковски” Димка Димитрова, и завършилите НСА Анелия Димова, Ася Костадинова и Здравка Христова. Но даже специалистите да бъдат поставени пред условия, които ще ги удовлетворят, а общината да направи всичко, което трябва да се направи, не виждам как ще станат съпричастни родителите и как ще бъдат накарани децата да влязат в спортното училище. Какво ще им обещаем? Това не се сещам. За мен 6 паралелки в началото са доста висока летва и ако в пети и шести клас могат да се привлекат някои деца, в седми клас това ще бъде мисия невъзможна.
(Зн)
