ЮНАЦИТЕ. Приключи 37-то поред археологическо лято на плоската могила край селото. В проучванията участва екип с научен ръководител доц.Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН. В екипа се включиха колегите му Камен Бояджиев и Валери Петров от същия институт, както и археологът от пазарджишкия Исторически музей Георги Михайлов.
В проучванията безвъзмездно участваха шестима доброволци - четирима от САЩ, един от Франция и китайката Нандинг Чен - най-голямата късметлийка,
открила златното мънисто и костните фигурки в последния ден и час на разкопките
Канадецът Бренд Уистфорд, който за пето лято се връща на могилата, вече се приема като част от екипа на доц.Бояджиев. Негова заслуга е фотографирането на обекта по специална програма.
Доц.Явор Бояджиев разказа пред “Знаме” за резултатите от изминалия археологически сезон.
- Отчитаме ползотворен сезон и добре свършена от екипа ни работа. Постигнахме основната цел - да продължим да изясняваме началото на селището, което започнахме през 2012-а. Установихме последователността на развитието на последните шест селища. Проучени са и някои сгради в тях с интересно вътрешно обзавеждане, което предстои да изясняваме през следващото археологическо лято. Досега сме регистрирали
9 селища от каменно-медната епоха
Изясняване историята на селището се оказа изключително сложна задача. Предположенията, че загива едно цяло селище и на негово място се прави ново, се опровергаха. Установи се, че къщите са правени поотделно и загиват по различно време. Което води до преплитане на земните слоеве, а изясняването на тази ситуация определя вярната стратиграфия на селището.
Сред интересните открития е
златното мънисто
За нас, археолозите, то не е сензация, а нещо очаквано. Златото попадна в ръцете на доброволката от Китай Нандинг Чен - най-голямата късметлийка в екипа. Намерено е на пода на жилище от четвъртия хоризонт отгоре надолу, в района на т.нар. занаятчийски квартал, разкопаван през 1939-а от Васил Миков. Което го определя в епохата на средния халколит, т.е. около 4600-4500 години преди Христа. Ако се окаже, че е от началото на средния халколит, златото от Юнаците може би ще е най-ранното злато, открито досега в света - по-точно като златен предмет. Златото от могилата е
малко по-ранно от прословутото злато от Варненския халколитен некропол
Сградата, в която бе намерено златното мънисто, не е от най-представителните. Късмет е, че там се е запазило непокътнато, защото има практика подобни находки да се използват повторно. За малкото по размери и грамаж мънисто не можем да гадаем как е попаднало в постройката.
Оформено е добре и се предполага, че е част от огърлица или гердан, загубено или изпуснато при нанизването или при скъсването му. За наша радост, то не е било видяно и ни даде шанс ние да го открием.
Явно е, че обработката на злато е била добре позната на праисторическите обитатели на плоската могила Юнаците. Със сигурност то навлиза в живота им не като стойност, а като предпочитан благороден метал заради изящната си красота, подходяща за украшения.
Откритата златна находка е доказателство, че тя съществува в този ранен период и в Тракия, а не само по Черноморието. Имам предвид златото от Варненския и Дуранкулашкия некропол.
Другото интересно откритие в занаятчийския квартал, на което попадна пак Нандинг, е
работилницата за костни плоски идоли
Това са изображения на Великата Богиня-майка, носени на шията като амулети. Само на площ от два квадрата са намерени 5 идола. Някои са с високо качество на изработката, други са недовършени.
Пак там са открити 9 фрагмента от гривни, направени от средиземноморската мида спондилос. Което предполага, че наистина става дума за работилница.
В южната част на сондажа на Васил Миков разкрихме сграда с четири огромни хромела (воденични камъни) за мелене на жито. От разположението на камъните един до друг съдим, че там се е мелело жито не само за семейството, а и за много обитатели на селището. В същия район попаднахме на
рядка ценна находка - медно шило
Това доказва добре развито производство. Подобни предмети трудно се запазват заради претопяване на метала за повторно използване.
Открити са и множество добре изработени антропоморфни фигурки от глина, повечето от които са фрагментирани. Върху дъното на съд пък има антропоморфно изображение, което е рядкост в археологическата практика. Изключително ценно е и изображението:
синтез между птица и човек
върху глинена фигурка с характерни за тях черти. Това показва, че птицата е била част от култа, почитан от древните хора. Те са отъждествявали птицата със стремежа на човека да полети.
Каменни тесли, брадви, кремъчни и рогови инструменти, модели от култови глинени масички и столчета попълниха колекцията от находки в занаятчийския квартал. Спокойно може да говорим за съществуването на работилници с ясна специализация за изработване на различни артикули - бижута, костни идоли, глинени фигурки, производство на брашно и други. При това изработени от професионалисти. Вече говорим за добре развита занаятчийска дейност, която досега се отнасяше към по-късни периоди.
В същия район се натъкнахме на интересна
сграда с подово покритие от глинени кирпичи
подобни на калъпи. Подобно съоръжение у нас и в Европа няма открито. Тепърва ще проучваме странното устройство на помещението.
Продължихме разкопките в дълбокото кръгло съоръжение, условно наречено дупка, която достигна 7 метра от първоначалния терен. Вероятно е имала определени функции, които засега са неясни. И колкото по-надолу слизаме, става все по-странно. Има вероятност дълбочината на дупката да стигне дъното на външния ров. А дали има връзка между него и съоръжението - тепърва ще се установява.
В дупката открихме находки от последното селище:
16 части от човешки скелети,
скелети от елен, тур, глиган, мечка, както и антропоморфни фигурки, модели на култови масички и столчета.
Въпросното съоръжение, наречено дупка, е голямата загадка и голямата въпросителна, на която ние, археолозите, ще търсим отговор, зарече се доц.Явор Бояджиев. От 27 юни до 22 юли разкопките се финансираха от фондация “Балканско наследство”. Проучванията продължиха до 16 август.
Разкопките на българския екип се финансираха от Министерството на културата със скромните 8 хиляди лева. Американецът Робърт Годуин, собственик на фирма Stone & Compas, Bulgaria, дари 5 хиляди долара и 1000 евро в помощ на полезното дело - археолози да разкриват историята на могилата Юнаците.
С какво още могилата ще изненада и зарадва археолозите през следващия летен сезон, предстои да видим.
Пенка МИХАЙЛОВА
