Бойко Борисов и Росен Плевнелиев удариха рамо на Йоана и партньора й, за да играят в Страната на изгряващото слънце
КИТАКИУШУ-ВЕЛИНГРАД. Япония ?! Абсурд, това няма как да стане. Това е първата на глас изказана мисъл от Ганка Кишева, майка на държавната шампионка по спортни танци стандарт за 2016 година Йоана Сукиязова.
„Така реагирах като разбрах, че като първа двойка в ранглистата на България дъщеря ми и нейния партньор Иван Петров могат да пътуват до Япония и да представят България в световното първенство за младежи. После седнахме и без толкова много емоция си казахме: „А защо не? Децата тренират ежедневно без почивка, без други странични занимания, постоянно са в залата, после учат, състезания и пак всичко започва отново, не са ли заслужили участие в едно голямо, ама наистина голямо състезание, и то в Япония? Кога друг път ще имат такава възможност?”, сподели за „Знаме” Ганка.
„Много се развълнувах от това, че точно на нас се падна шансът да участваме в това световно. По принцип право на участие в толкова голямо състезание получават държавните шампиони, но тази година между държавното и световното в Япония имаше само няколко дни, а заявката за българското участие трябваше да се направи доста по-рано.
И точно поради тази причина федерацията реши в световното да участва двойката, първа в ранглистата
Това сме аз и моят партньор Иван Петров” - разказва и Йоана.
Двете семейства трябва сами да съберат сумата, необходима за пътуването и престоя на децата им в Япония и заради очерталата се доста голяма сума осъществяването на това пътуване им се струва невъзможно. На местно ниво се отзовали кметът Костадин Коев, местното водно дружество ВКТВ също помогнало, ръка подал и „Лайънс клуб”.
„Тъй като партньорът на Йоана тренира за бургаски клуб по спортни танци, на молбата ни за финансова подкрепа се отзова и община Бургас, но как се събират 10 хиляди лева? Започна едно питане, едни разговори и писане на писма”, казва майката, която писала и до министър-председателя, до председателя на Народното събрание, до президента…
„Съпругът ми казваше:
„Абе кой ще се занимава с теб, да не си единствената, която им пише? Не се надявай.”
Само че, за наша изненада получихме отговори от всички и ангажимент, че ще намерят начин да помогнат. След известно време с нас се свързаха от Българския спортен тотализатор и ни уведомиха, че ще ни бъдат дадени 7500 лева. Направо не можахме да повярваме, дори от администрацията на президента Росен Плевнелиев ни се обадиха да попипат дали всичко е наред и дали сме разбрали, че децата ще бъдат подкрепени. Безкрайно им благодарим на всички! И най вече на тотализатора!
На шега си говорихме, че спечелихме шестица от тотото, без дори да пускаме фиш
Беше невероятно”, вълнува се майката Ганка. Към разказа й впечатленията си добавя и дъщеря й Йоана. „Много дълго пътуване от Истанбул, през Тайван, 12 часа полет. После до Япония… Много тежко ни се отрази часовата разлика. А състезанието всъщност беше на следващия ден след като пристигнахме. Може би заради далечното място или заради манталитета на хората ли, не знам, но усещането за участие в това световно бе някак по-особено. Много спокойно. С много любезни и внимателни домакини. Ще кажа, че дори
скритите злобни погледи и завистта между състезателните двойки,
която е част от всички тукашни състезания, там я нямаше. Ние се състезавахме при младежите в клас „Стандарт” с 62 двойки в нашата група. Класирахме се на 46-о място и влязохме в топ 50 на света. Това за нас е огромно постижение”, сподели младото момиче. Тя и нейният партньор танцуват заедно по-малко от година. Той тренира към бургаски клуб, а тя към пазарджишкия СК „Импулс”. Постоянно пътуват, за да тренират заедно и точно заради всички тези мънички препятствия имат възможността да представят България, участието си в световното и класирането си като един голям личен успех.
Извън самото състезание от краткия си престой в японския град Китакиушу, Йоана ще запомни малките и тесни улички с безброй много надписи.
И японската традиционна кухня, която не й допаднала
„Опитах и суши, но и то няма да е в списъка на любимите ми храни. Почти през целия престой в Япония си бях гладна, хапвах малко сирена и вода. Но изобщо не съжалявам. Струваше си всичко.”
За Йоана незабравими ще са моментите със звучащия български химн при представянето на участниците в състезанието и снимката на тяхната малка българска делегация (в състав: тя, партньорът й и един от треньорите им - Дияна Мешкова) с българското знаме. За майка й, за всички роднини и приятели, преживели цялата подготовка, пътуването и усещането от самото състезание, ще останат гордостта от таланта на 14-годишното момиче и нейният партньор, постигнатият успех и благодарността към всички, допринесли това да се случи.
Но наред с благодарността за помощта към този инцидентен случай, остава и разочарованието, че един толкова красив и интелигентен спорт се крепи единствено на инициативността, упоритостта и отдадеността на… родителите на танцьорите.
Димитрина КЪСЕВА
