Покрай актьорите в лентата влезе и читалището, което научи цял Велинград да обича театъра и да разбира от духова музика
ВЕЛИНГРАД. Филм за народно читалище „Отец Паисий-1893” прави режисьорката доц. Валентина Фиданова-Коларова, която преподава в НАТФИЗ филмова и телевизионна режисура и анимация. Прави го безвъзмездно, а около нея гъмжи от ентусиасти и позитивна творческа енергия. Нещата сякаш се случват от само себе си, макар работният екип да кара тридневен маратон с по 14-часов график за нонстоп интервюта. И то само с по една боза на човек в менюто за деня.
„Правила съм много документални филми и винаги в края на един филм знам дали ще се получи или не. За първи тук още на третата минута знаех, че ще стане. Сякаш Господ движеше всичко”, казва доц. Фиданова-Коларова, която е родом от Пазарджик, но е живяла във Велинград. Първоначално фокусът бил само върху самодейната трупа, от която преподавателката в НАТФИЗ била част.
И която без преувеличение можем да наречем най-успешната самодейна трупа в България
И заради множеството награди, и за това, че са под крилото на режисьора и обичан актьор Мариус Донкин от 2001 г., и поради факта, че през 2006 г. велинградските актьори влязоха в историята на Народния театър “Иван Вазов” като първата самодейна театрална трупа, играла на най-престижната българска професионална сцена. С юбилейния спектакъл “Стогодишно смешно театро” те показаха, че голямата сцена им е по мярка и накараха публиката да се смее от сърце, да плаче и да аплодира техния спектакъл. А на първите редове
седяха едни от най-известните велинградчани - генерал Атанас Семерджиев, Нери Терзиева и Славчо Велков
„В началото на 80-те бях по разпределение във Велинград (като завърших първото си висше образование), водех състав в другото читалище - в Каменица, но ме поканиха в трупата. Изиграх ролята на Мария любовницата на следователя в постановката „Есента на един следовател”. През 2008 г. пък ме поканиха да направя постановката „Клошарите”, в която за първи път използвахме и мултимедия. Тя се прие много добре, но после нямаше особен успех на фестивална сцена (получи грамота, а не награда) - тогава постановката на Мариус Донкин засенчи моята”, връща се с усмивка назад режисьорката,
която в съавторство със съпруга си - професорът-ревматолог Златимир Коларов, направи филма „Навътре в камъка” за поета Иван Динков
„Читалището има пребогат архив, огромни албуми със снимки, всичко са си подредили, с такава любов са се подготвили… Намерихме и много касети във VHS-формат. Качихме ги на дигитален носител - беше вълнуващо бивши и настоящи самодейци да се видят като млади през 80-те… Повечето ленти са с лошо качество и трябва да се „излекува” звукът. Един час стига до 200 лева и ще са нужни поне 700 лева. Но аз съм готова да дам лични средства, за да направя този филм фестивален. Вътре съм и искам да направя нещата, както трябва. Ще раздухам огъня, който читалището е раздухвало през всички тези години. То направи от велинградската публика театрална публика. Научи Велинград да разбира от духова музика. Имам запис на оркестъра под ръководството на покойния Димитър Мечев, изпълняващи цялата програма от Коледен концерт на Виенската филхармония - изпълняват я перфектно! Ами мажоретките - тези красиви момичета…”, не крие емоциите си доц. Фиданова-Коларова.
Читалището осветява Чепинската котловина на 14 ноември 1893 г. в Лъжене
Тогава се приема устав от 23 души, жители на Лъжене, Каменица,Чепино-баня и Пещера, с който се учредява читалище с наименование „Чепино”. Читалището е настанено в едно от кафенетата на пътя, но без собствен дом, където за постоянно да се установят библиотека, читалня и театралният салон и дейността му постепенно заглъхва. През 1904 г. учители от Лъженското училище възобновяват дейността му под ново име- читалище „Чепинска дружба“. За целта новото читалищно настоятелство наема салон в съседна стая в хотел „България”, притежание на запасния офицер Иван Велев. Спомени от това време говорят:
„Малката стаичка служеше за библиотечка и актьорска стая, а в салона до преградната стена се построи сцена за представления и вечеринки. Тук се помещаваше и читалнята с взети на заем от хазяина столове и маса. До построяването на сценичката в това салонче лъженчани трябваше да отиват в село Каменица, в чието старо училище беше нагодена криво-лява една сценичка, която служеше дълги години за тая цел. Вечерта, когато в Каменица се даваше представление, лъженските посетители дружно с факли от борина тържествено пристигаха в Каменица и след свършването му пак така се връщаха в Лъжене. На 6 януарий 1905 г. същата година читалището на своя сцена даде първата си пиеса „Граничари“. Тая дата ставаше преломна за село Лъжене, турна се начало на театъра в селището“.
През годините читалището и библиотеката се местят 7 пъти, а театралният салон - 5 пъти. Едва в края на 1930 г. настойчивостта и упоритата дейност на скромни труженици довеждат до построяването на внушителна по онова време читалищна сграда. Първата пиеса, поставена на сцената на новопостроеното читалище, е „Албена“ на Йордан Йовков. Читалищните дейци прекарват безсънни нощи при избора на пиеси и разпределението на ролите. Първи актьори са Мойсей Праматаров, Филип Главеев, Олга Праматарова, Димитрия Поп Василева и Йорданка Ачева.
„В деня преди всяко представление салонът започваше да се пълни с черги, столове, домашни прибори, завеси, оръжия и всякакъв друг реквизит. Ценна помощ при събирането му оказваха и децата, на които за награда се позволяваше безплатно да присъстват на вечерта.
Когато продажбата на билети се затягаше - отпускаха се билети на вересия. Такъв случай имаше още на първата пиеса „Граничари“ на 6-ти януари 1905 г.
Вересията се практикуваше и тя причиняваше немалко главоболия
на касиерите при събирането й”, пише в архивите. Има и куриозни случаи. Учителката в Лъжене Олга Праматарова участва в пиесата „Лудетина“, но има малко дете. Поставя го да спи на масата в актьорската стая и излиза на сцената. Когато се връща в стаята, чува едва доловим задавен плач. С ужас установява, че по-късно дошлите участници хаотично са натрупали горните си палта върху заспалото дете. Грабва рожбата си, която - слава Богу, е жива, и я изнася на чист въздух.
И други куриози има, които предизвикват смесени чувства. Веднъж подготвената и обявена за изнасяне комедия в едно действие
„Женско царство” от Ст. Л. Костов била свалена от програмата с кметска заповед
Ето и заповедта с причината за запрещението:
Заповед N 45 – 6.03.1937 г.
Настоятелството на читалище „Отец Паисий” в с. Лъджене е обявило за днес вечер представлението на едноактната комедия „Женско царство” от Ст. Л. Костов.
Тъй като въпросната комедия осмива участието на жените в активния политически живот на общините и с оглед на това, че представянето й би могло да повлияе като едно косвено агитационно средство против участието на българската жена в предстоящите общински избори,
З А П О В Я Д В А М:
1. Запрещавам представянето на едноактната комедия „Женско царство” от Ст. Л. Костов до второ нареждане
2. Препис от настоящата ми заповед да се връчи на председателя на читалище „Отец Паисий” за сведение и на заведущия полицейския участък за изпълнение
Кмет /п/Шнитер
През 1919 г. към читалището се създава смесен хор, а основател и пръв негов диригент е Елена Кантарджиева - известна гимназиална учителка по френски език, владееща добре пиано. Години по-късно този хор приема името на родения във Велинград световноизвестен бас
Николай Гяуров, който прави дебют на театралната сцена в пиесата „Арлезианката“
през 1947 г. (годината, в която трите села се обединяват под името Велинград). В главната роля ученикът Гяуров играе и пее едновременно.
Читалищната дейност получава голям размах в годините след 9-ти септември 1944 г. През 1955 г. в читалището се основава литературен клуб „Никола Вапцаров“, а през 1965 г. се създава знаменитият велинградски духов оркестър. Ярка следа в него оставя
създателят и дългогодишен диригент на оркестъра Димитър Мечев
- носител на наградата на Световната академия на изкуствата - Рим 1996 г. Диригентът Мечев играе и в читалищния театър. Публиката го помни с едни от най-добрите роли, правени в театъра. През 1978 г. към духовия оркестър е създаден и мажоретен състав, а негов дългогодишен художествен ръководител е Биляна Масларова. Появяват се и вокални формации… А трупата? През годините трупата жъне успех след успех, печели множество национални награди, златни значки, златни знаци, специални награди на Министерството на културата, награди за постановки, за женски, мъжки и поддържащи роли… Една от най-награждаваните постановки на самодейния състав е
„Само за мъже”, която се играе по фестивали цели три години
и получава много престижни отличия. Една от тях е на председателя на читалище „Отец Паисий-1893” Цветан Котев, който е с индивидуална награда за мъжка поддържаща роля от Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев” Тополовград 2012 (той грабва същия приз и за „Работно време” през 2013-а на фестивала в Каварна).
„Филмът ще остави за поколенията това, което поколения дейци са направили в читалището. Не знам дали нашата трупа е най-успешната самодейна трупа. Такова е мнението на проф. Надежда Сейкова, която е светило, но аз смея да твърдя, че сме една от най-добрите самодейни трупи. Спектаклите ни са посещаеми, печелим награди.
Стремим се да си продаваме моженето
На сезон имаме приходи от около 4000-5000 лева. Мариус Донкин е доказано име, поддържаме добри работни и културни взаимоотношения с институции като Народния театър „Иван Вазов”, НДК, Националната опера (Пламен Карталов ни беше и режисьор)… От тези институции ни помагат с дарения - за озвучаването, за осветлението”, казва Цветан Котев. Той е и председател на общинския читалищен съвет и в тази връзка пояснява, че са в много добри отношения с останалите две читалища (те развиват предимно фолклор).
През пролетта читалище „Отец Паисий-1893” отбеляза 110 години от първата театрална постановка в Лъжене с “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. Наесен всички със стаен дъх очакват премиерата на филма. Зад камерата е доказалият се оператор Евгени Попов, а зад кадър четат Тодор Кайков и Снежана Гумнерова. Всичко се прави на добра воля от всички. Както са го правили първите читалищни ентусиасти.
Тодор ГРОЗДЕВ
