Испанските журналисти афишират спортните си пристрастия за разлика от нас, казва авторката на „На Испания с любов”
Христина Колева е от Пазарджик. Редактор „Спорт” в агенция „Фокус”, а от 2006 до 2008 г. е стажант в телевизия „Нова”. До края на август от печат излиза нейна книга за испанските медии „На Испания с любов”, а лично мениджърът на Стоичков Хосе Мария Мингея е дал рецензия за написаното. Вътре са и първите интервюта на Христо Стоичков, Трифон Иванов и Любо Пенев за испанските журналисти при идването им на Иберийския полуостров. По този повод разговаряме с Христина Колева. Книгата е разширената й дипломна работа по специалност "Лайфстайл журналистика" с титуляр на програмата - модният корифей проф. Любомир Стойков. Темата за етническата толерантност и националното самочувствие на страниците на спортните вестници в Испания бе оценена от изпитната комисия с отлична оценка и грамота през ноември 2015 г.
„Испанската спортна преса ми е слабост.
Много малко от колегите ползват испанските източници като вестниците "Марка" и "Ел Мундо Депортиво"
като първоизточник на информация за новините от Ла Лига. Причината е дефицитът на говорещите испански език у нас. Обемът на книгата е 190 страници, в които са поместени уникални находки от първите испански вестници, фотокопия на първите им страници, които днес се намират в архива на библиотеките в Мадрид и Барселона, изследвани са историческите причини за появата на спортната преса в страната. Радвам се, че
взех мнението на действащия главен редактор на „Евроспорт” Фернандо Руис и професора по история на спорта Хуан Антонио Симон Санхурхо,
които осъществих благодарение на колегата Станил Йотов. Най-ценното за мен беше да се докосна до историята на лидера на спортната журналистика в Европа и да открия онова дълбоко забравено от нихилистичното ни общество днес
зрънце, което би повдигнало българското ни самочувствие като народ
Ицо, Любо и Трифон са ни го дали тогава, дават го и днес. Стига човек да знае къде да търси. Мотив за написването на тази книга беше да докажа, че не трябва да се замисляме върху проблема за самочувствието си, когато губим героите си, а когато още са сред нас.
Питаш какво ме тласна в тази посока? Още на 7 години
мечтаех да докосна вестника, на чиято първа страница грее Стоичков
с фланелката на „Барселона”. Тогава имах възможност да разлиствам само българския печат. Оттогава мина много време. Успях да осъществя мечтата си да стоя редом до него на пресконференциите като треньор на „Литекс”, ЦСКА, на премиерата на филма "Стоичков - истината за легендата", на връчването на копието на "Златната топка" в музея на "армейците", както и на пресконференцията по повод "50 години номер 8".
Стоичков е моята муза и имах нужда само от добри учители, за да се осмеля да напиша и аз нещо
Да погледна на него професионално, а не само като почитател. От друга страна, може би е вярно, че у нас бизнесът и образованието нямат голяма връзка. Но пък аз с всеки ден в журналистическата професия се старая да опровергавам този факт. И в тази връзка седнах и написах дипломната си работа. Идеята за книгата беше една смелост, даже връстниците ми я наричат лудост донякъде, но с тая смелост стигнах до идеята да кандидатствам по програмата за издаване на произведения на местни автори от страна на община Пазарджик. Те станаха мои партньори и спомоществователи. Благодаря специално на експерта в отдел „Култура” Диляна Матакиева за помощта.
Две събития ме разтърсиха, за да реша текстът да прерасне в цяла книга
За съжаление едното е тъжно - загубата на Трифон Иванов. Преживях я тежко и аз, още повече чрез страданието на Стоичков. Стоях вкъщи и гледах поклонението във Велико Търново на един от хората, който ми подари незабравимо детство. Подсъзнателно може би изгубих баща си още веднъж. Татко също е бивш футболист, почина в моята любима Испания... Изобщо целият ми живот е свързан с футбола.
След 13 февруари реших със сигурност да подаря няколко реда на децата на Трифон Иванов
Направих го. И съм решила, когато книгата е готова, да подаря една на дъщеря му Галя. Успях да намеря първото му интервю на испанска земя, в което с чувство за хумор преди дебюта си за „Бетис” срещу „Валенсия” Туньо казва за Любо Пенев: "Той не е толкова страшен"… Второто събитие е уникалното уважение, което ми оказа мениджърът на моя идол Стоичков Хосе Мария Мингея. Той ми подари своето мнение по темата и ми разреши да го публикувам в книгата си. На 3 март за мен бе истински Национален празник с международно признание. Бях задала на Мингея няколко въпроса по електронната поща и, честно казано, и в най-смелите си мечти не вярвах, че ще получа отговор.
Но телефонът ми звънна. Чух: "Буенос диас, Кристина, сой Мингея" и замръзнах
Каза ми, че въпросите ми не са еднозначни, че ще помисли и ще ми изпрати отговорите. Удържа на думата си. Уникален човек. Ама как да е иначе, той се е преборил с властта през 1989 г. и открадна Ицо в „Барселона”. Тогава повярвах, че в живота трябва да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата. За амбицията няма граници”, казва Христина. Тя определя книгата "На Испания с любов” като смела проекция на журналистическата й кариера, която започва в спортната редакция на „Нова тв”.
„В „Нова” езикът, с който Сашо Рангелов отразяваше испанското първенство, шлифова малко или много и моя стил. Благодаря на учителите си в журналистическата професия,
но преди да усетя какво е да пишеш за футбол, трябваше да се науча да пиша изобщо
За това най-вече искам да благодаря на учителките си по български език Цветана Павлова и Фани Попова, а и на дядо ми Георги Балабанов, който също е писател”, пояснява авторката на книгата. Тя съзира и доста съществени разлики между уж сходния темперамент на жителите на Балканския и Иберийския полуостров.
„Не съм изследвала доколко етнически толерантни са българските издания, но испанските със сигурност не са.
Там двуполюсният модел е ярко изразен, като медиите са разделени географски на два центъра - мадридски и каталунски
Това е и исторически обусловено още от времето, когато католическите крале дават по-голяма автономност на Мадрид. Но в сферата на спорта се засилва още повече предвид съревнованието между „Барселона” и „Реал”. Аз съм изследвала проблема в последните няколко години, като избрах да сравня отношението на медиите в двете провинции (и не само)
спрямо отношението им към легендите на световния футбол Йохан Кройф, Меси и Кристиано Роналдо
И стигнах до извода, че ако даден футболист (макар и не испанец) е световно признат, то и испанските редакции му оказват невъобразима почит. Такова е отношението и в другите спортове. Пример е гимнастиката, където съм посочила възхищението им от Йордан Йовчев - участник на 6 олимпиади. Обаче стане ли въпрос за отстояване на собственото национално самочувствие - нетолерантността се засилва. Живеят "мадридисти" срещу каталунци, "нашият" Меси се изправя срещу "чуждият" Роналдо и обратно, успехът на врага е постигнат със съдийско рамо и т. н.
В българските редакции все още сме плахи в това отношение, макар че публична тайна е клубната привързаност на всеки от колегите
Много рязко изразено е разделението в спортната преса. Интересно е обаче как са отразени двата феномена на спортните страници на общоинформационните вестници в страната. Един от най-разпространените "Ел Паис" например намери ненатрапчив начин да защити испанското накърнено самочувствие в случая на номинираните за "Златната топка" за 2015 г. В призовата тройка бяха Меси, Роналдо и Неймар и нито един испанец.
Вестникът се обиди - та Испания бе действащият европейски шампион, а “Барселона” - носител на Купата от Шампионска лига!
Без високопарни слова обаче редакцията направи фичър портрет на Серхио Бускетс и подчерта, че без неговите пасове славата на голмайстора Меси нямаше да я има. Ето и част от майсторския текст: "Този велик играч в своя клуб ще бъде белязан в състава само с името си Серхио, нищо повече. Недостатъчно за фойерверките и червения килим. Бускетс не е Меси, но е вероятно аржентинецът да го назначи за председател на неговата вечна слава. Никой не го е ескортирал по-добре, никой не му е подавал толкова пасове без колебание…Буси глези топката, нагажда я към играта и гола на Меси".
Испанците са състрадателен народ и пример за етническа толерантност бяха кампаниите на клубовете в помощ на бежанците от Ирак и Сирия, отразени и от медиите”, казва колежката Колева.
Темата „Стоичков”
За него може да говори с часове. Споделя обичта си към него на живо и във Фейсбук.
„Стоичков е една дълга и щастлива тема в живота ми. Едва ли би се сетил коя съм, той е космополит и такива фенове има на седемте континента. Аз обаче, лично за себе си, винаги съм била близо до него. Дори и като стил на живот, уважение към заслужаващите го и амбиция да побеждаваш. Най-близките ми знаят за тая моя любов от 23 години”.
Представянето на книгата ще бъде през септември в София пред широк кръг на спортни журналисти, спортисти, приятели и университетски преподаватели. Христина е готова да направи среща-разговор и в Пазарджик, за да отговори на въпросите на читателите.
Тодор ГРОЗДЕВ
