Идват на крака при него или го молят да се нанесе в крайморска вила
СЕМЧИНОВО. Българите са състрадателни и отзивчиви. В това се убеди за кратко време 39-годишният Христо Терзийски от Семчиново. Кукерът със златен медал от фестивала в Перник, който носи над 100-годишни звънци и е баща на пет деца. В брой 117 разказахме за неволята на многочленното му семейство - а именно, че остават без дом, защото трябва да напуснат до септември къщата, в която живеят под наем. Христо, който претърпя трудова злополука и няколко месеца не можеше да ползва ръцете си, поиска чрез вестника
от хора с големи сърца да му предоставят запустяла къща, която да стегне и временно да прибере челядта си
Статията на “Знаме” бе споделяна десетки пъти, агенции писаха за Христо, а репортажи за семчиновското семейство имаше по БНТ и “Нова”, а някои от телевизионерите ни потърсиха да съдействаме за среща. Освен журналистите обаче, много обикновени българи откликнаха на зова за помощ. На място при него ходили и от фондация, и обикновени граждани, които носели продукти и дрехи. Получил обаждания по телефона с предложения за безвъзмездно ползване на къщи в Шуменско, Врачанско, Плевенско, Бургаско…
Човек от Хасково дошъл на крака и му дал 1000 лева. Повтарял през цялото време, че му е драго да види истински българин с пет деца
От Пазарджик му се обадило семейство Кондеви, които имат собственоръчно направена барокамера (за това “Знаме” писа преди време) и му предложили безплатни процедури за ръцете (доскоро Христо Терзийски бе в тримесечен гипс. Той претърпя пет операции след като гума гръмна в ръцете му във вулканизатора, където работел. Сега получава 200 лева болнични и си помага като ходи да бере гъби). Гостенинът от Хасково, Димитър, дал идея на Христо да си отвори сметка. Първо му се обадил и казал, че чел статията в “Знаме”. На другия ден пак му звъннал, но от площада в Семчиново.
“Дойде с джипиеса. Радваше се на децата, на животните, повтаряше, че му е хубаво да види българи с многолюдни семейства. Даде ми 1000 лева и ме посъветва да отворя сметка, защото много хора нямат възможност да дойдат от другия край на България, ако искат да дарят. И аз отворих. Това са много пари и парите изкушават, всеки иска да си купи нещо, моите дечурлига не са изключение…
Но аз ги сложих в сметката във фонд “Къща”
И ще спестявам и ще добавям, докато се съберат. Хубаво е да имаш скътани някакви пари за такава цел. Защото това ми е далечната мечта. Един ден да имам достатъчно пари да си купя собствена къща. Телефонът звъни, хора идват. Носят храна, дрехи, прах за пране. Предлагат и ел. уреди, някои са доста скъпи. Но отказвам, защото нямам къде да ги сложа. Нали нямам дом… Вчера пък едни хора от София ме търсили в Симеоновец, във Варвара, накрая джипиесът ги доведе в Семчиново. Една баба им беше водач. И те прочели статията. Донесоха чанти с детски комплектчета спално бельо. Даже имената не искаха да си кажат, а аз ги питах, за да знам на кого да благодаря. Толкова обаждания получих и хора идваха на крака при мен, че чак ми стана неудобно. Хората са толкова мили. Предлагаха ми къщи, някои от които бяха луксозни. Един човек от бургаско село ми каза,
че ми пази къщата, която отдава през лятото на летовници
“Помисли си няколко дни, няма да я предлагам, ако я харесаш. Ще живеете там, има всички условия”, каза ми. Като я видяхме на интернета, жената и децата викат “Оле!”. То направо беше неудобно. Толкова хубава и спретната къща – със замазката му, с баните и тоалетните, с райграса, с барбекюто. Да ви кажа честно, свидно ми е да приемем това предложение. Толкова е наредено, че с тия малки деца, дето пипат навсякъде, все нещо ще строшим. Затова отказах на човека. Мислех за някоя от къщите, които са надалеч, макар че трябва да се регистрираме наново, децата да учат на друго място. Има вероятност и за къща във Варвара, която хора ползват за вила.
Сега обаче жена ми предложи къща в Семчиново и този вариант най-ми хареса
Къщата е стара, с голям двор, около 1,5 дка. Не мога да стигна до нея и трябва да разчистя тръните, но ще я стегна. Виждам, че двата комина са паднали и едната стряха е увиснала, явно зарад счупена греда. Но този вариант е най-хубав. Така хем ще сме в селото, децата няма да се местят в други градини и училище, голямата щерка Мария ще изпълни мечтата си да учи в гимназията по химия (приеха я и тя има намерение да стане фармацевт). Хубавото е, че
приятелите ни пак ще са тук и ще ни помогнат - кой с работа, кой с добра дума
Ще запретнем ръкави и ще я стегнем. Къщата е на жена от Семчиново, която не живее тук, дъщеря й е омъжена в Бургас. Тя ми каза да подпишем договор и ще подпишем. Ще я стегна, ще живеем там, а ако решат да я продават, ще плащам на вноски, докато един ден я изплатя”, говори Христо Терзийски без да си поеме дъх. За кратко време той се е убедил, че българите наистина са хора с огромни сърца. И решат ли да помогнат на някого, липсата на банкова сметка, на телефон и точен адрес не е пречка. Тази помощ към непознатия дава крила на семейството, което е имало своите тежки моменти.
Христо е кукер и знае, че кукерите дават всичко от себе си, за да прогонят злите сили. Кукери са били всички в рода му от прадядо му до малките му момчета, на които сложил маски и костюми още преди да проходят. Христо направи "златна" маска на 5-годишния си син Алекс Терзийски, който с нея спечели златен медал от Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва 2016" в Перник в началото на годината. А след това бе готов да я даде безвъзмездно на читалището.
Три момчета и две момичета имат Христо и съпругата му, а момичетата са най-малката и най-голямата от децата - на 2 и на 17 години.
Семейство Терзийски благодарят на всички вас от сърце.
И ви желаят доброто да ви се връща стократно.
Тодор ГРОЗДЕВ
