ПАЗАРДЖИК. Седмокласникът Иван Вълчев е приет в паралелката по информатика и математика в математическата гимназия “Константин Величков”. С бал 34.963 от възможните 36 точки той заема второ място по успех сред останалите гимназисти на първо класиране в областта.
Иван завърши седми клас в същата гимназия. С младия математик разговаряме в компанията на неговия баща Николай Вълчев и на преподавателките му по математика и информатика Христина Стефанова и Валя Малинова.
- Иване, защо избра паралелката по информатика и математика в същата гимназия, в която учиш от пети клас?
- Обичам двата предмета, доставя ми удоволствие да ги изучавам. Специалността в паралелката има бъдеще за развитие, дава възможности да се научават все нови и нови неща. Математиката не е скучна. Така я определят тези, които не я разбират. От малък имам интерес към задачите, вълнувам се, докато намеря верния отговор. Най-любопитни са ми най-трудните задачи от геометрията. При решаването им се изисква прецизност, съобразителност и търпение. Удовлетворението идва, когато успееш да преодолееш препятствието към крайния резултат.
- Каза, че от малък обичаш да решаваш задачи. Участвал ли си в математически състезания?
- Винаги с желание и радост. В пети клас на международния турнир “Иван Салабашев” спечелих трето място. В шести клас в същото състезание се изкачих на второ място. В европейското математическо състезание “Кенгуро” също се класирах на второ място. Печелил съм награди и от училищни и областни олимпиади по математика. Надявам се на следващите национални надпревари да спечеля и първото място. Всъщност не първото място е толкова важно, а участието и възможността да пробваш знанията си на национални форуми. Аз това категорично го мога.
Математиката е навсякъде около нас, без нея няма развитие. Информатиката пък, която е модерната наука, ми дава възможност, като завърша образованието си, да се реализирам като специалист. В седми клас сам направих своя избор и ще следвам пътя на математиката и информатиката.
- Имаш ли друг любим предмет?
- Българският език и литературата свързвам с хубавите книги, които ми помагат да възприемам нещата около мен по-красиви и истински. Футболът е другата ми страст. Той ми помага след трудните задачи да разпусна на зеления терен. Почти всеки ден с приятели тренираме на стадиона на “Хебър”. Любимият ми отбор е германският “Байерн” - Мюнхен.
Вечер най-приятно ми е да слушам музика, предпочитам стил реге. Свалям си я от интернет и понякога си пея, въпреки неголемите ми гласови възможности. На чалгата казвам твърдо не - тя не е моята музика.
Щастлив съм, че имам добри приятели, с които спортуваме, решаваме заедно задачи, забавляваме се. Макар и само на 14 години, знам, че приятелите трябва да си помагат и да се обичат.
- За какво си мечтаеш?
- Да завърша успешно образованието си и да си намеря добре платена работа, макар че е доста рано да се изпълни тази моя мечта. Другото ми желание е да стана известен футболист. Съзнавам, че ми предстоят много години на труд и усилия, за да стигна до мечтите си. Дай, Боже, да се сбъднат.
- Къде да стане това - в България или в чужбина?
- Пожелавах си да уча немски в Германия, после английски в Англия, последното ми решение е да остана тук, България има нужда от млади хора, от специалисти по математика и информатика. Което дава неограничени възможности да докажеш себе си.
Другите за Иван
Бащата Николай Вълчев:
- Иван е добро дете и нищо детско не му е чуждо. Към училището е отговорен и дисциплиниран. Случва се да закъснява след определения за прибиране час през лятото - 10 вечерта. Отдаваме го на игрите навън с приятели. С майка му сме учители. Още от първи клас стана ясно, че най-му е по сърце математиката и без колебание в пети клас го записахме в математическата гимназия “Константин Величков”. Резултатите показват, че не сме сбъркали. Благодарим на учителката му по математика Христина Стефанова, която дава всичко от себе си възпитаниците й да обикнат трудните задачи.
Брат му Емил е за пети клас и по всичко личи, че ще тръгне по същия път. Дядо им беше математик и със сигурност внуците му носят нещо от гена му.
Съветвам синовете си да уважават учителите си и да научават уроците още в клас, добави Николай Вълчев.
Христина Стефанова, учителката на Иван по математика:
- Още в пети клас Иван ме впечатли с интереса си към решаването на по-трудни задачи, с трудолюбие и интелект за крехката си възраст. Изключително амбициозен и отговорен да показва какво може в национални състезания по математика и да печели престижни места. Спомням си, че в задочното състезание на сп. “Математика” той реши една от най-трудните задачи по нестандартен начин - на ниво знания и разсъждения за ученик от 10-и или 11-и клас. Което е доказателство за богатото му абстрактно логическо мислене. Цени интелектуалния труд и знае, че това, което иска да постигне, зависи само от него.
Самата аз от дете се влюбих в математиката и съм щастлива, че тази любов преподавам на учениците си. Важно е взаимното ни доверие. Доволна съм, че 20 от всичките 26 седмокласници от моя клас са приети в паралелката по информатика и математика и отново ще бъдат мои ученици, допълни г-жа Стефанова.
Валя Малинова, преподавателка по информатика:
- Четири момчета от същия клас спечелиха призови места в националната олимпиада по информационни технологии. Това ги класира без изпит за прием в Националната природоматематическа гимназия в столицата (за тях “Знаме” писа). Но седмокласниците предпочетоха да продължат образованието си в нашата гимназия. За новата учебна година всичките пет паралелки са пълни. Най-високият среден успех - много добър 5.129, е за паралелката по информатика и математика. Иван Вълчев е втори по бал в областта, какво по-хубаво може да се каже за успехите на обучението в математическата гимназия, доволна е Валя Малинова.
Пенка МИХАЙЛОВА
