Прословутата пазарджишка театрална публика изчезва и това ни е болката
ПАЗАРДЖИК. Драматично-кукленият театър “Константин Величков” е пред завършване на театралния си сезон, преди да се оттегли във ваканция. Вчера в сградата на театъра по нищо не личеше, че актьорите очакват ваканцията. Там заварихме режисьора Владлен Александров, който репетираше с трупата за премиерата наесен.
За изминалия театрален сезон наша репортерка разговаря с директора на театъра Александър Жеков.
- Г-н Жеков, какъв беше за Вас изминалият театрален сезон?
- Понятията сезони напоследък малко се пообъркаха. Защото ритъмът на живот в театралната система се подчинява на финансовата година. Иначе, ако ме питате за сезона, който започна миналата есен и завърши през май, със задоволство мога да кажа, че беше сравнително богат и силен. Имахме доста добър сценичен живот, особено в първото шестмесечие на тази година. Резултатите показват, че приходите от продажба на билети са по-големи, отколкото през цялата минала календарна година. Ако финансите, разбира се, са някакъв критерий, тъй като говорим за театър. Театърът не е само скъсаните билети, макар че този, който определя кой е успешният театър, като Министерството на културата, се вълнува повече от продадените билети. Засега изпълняваме успешно министерските изисквания и критерии.
С успех показахме четири премиери. Една от тях е “Деветият ден” на Венци Кулев, за първи път бе поставена на българска сцена. Тя се игра само два пъти в Пазарджик, но 8 пъти в столицата, показана бе в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора при добър зрителски интерес. Спектакълът “Големите момичета не плачат” на Нийл Саймън се игра два пъти на пазарджишка сцена, в Младежкия театър в София гостува с 6 представления. Игра се в още 7-8 големи градове в страната. “Деветият ден” и “Големите момичета не плачат” ще продължават да се играят и през новия сезон, техният театрален живот не е приключил.
Третата премиера бе “Хитрините на Лисан”, показана с успех пред най-малките зрители. Последната хитова премиера за сезона със заглавие “Жена ми се казва Борис” е
с най-много представления досега - 25
Най-радушно бе приета във Варна при пълна зала на фестивалния комплекс. Успехът на пиесата е закодиран в развлекателния сюжет, който допада на масовата публика и в трупата от популярни лица от телевизионни формати. Хората това искат да гледат. Комедийният характер също е нещото, което пълни залите.
- Успяхте ли да формирате добра творческа трупа?
- Тя съществува в този си вид много преди да оглавя театъра. Моето участие в дооформянето й се състои в привличане на нови артисти в кукления отдел и няколко млади изпълнители. Така че моят дял в създаването на трупата е нищожен. Моята задача е участниците в нея да се изявяват на сцената, да имат достатъчно солидни професионални ангажименти. Което се случи с първите две постановки - в спектакъла “Деветият ден” участват 14 души, в “Големите момичета не плачат” - 8. Артисти участват в постановки от минали сезони, включени са и в предстоящи, което означава, че по-голямата част от трупата е сериозно ангажирана творчески.
В състава са привлечени три жени и четирима мъже под 30-годишна възраст, което не е достатъчно, но намираме баланс между поколенията.
- Кои бяха, според Вас, най-добрите постановки?
- Не би било аз коректно да правя категоризация на спектаклите. Критериите кое е добро, успешно, печеливше са много различни. Доволен съм, че театърът даде живот на нова българска пиеса - “Деветият ден”. Заглавието привлече солиден зрителски интерес и това ме прави горд. Не мога да подмина “Големите момичета не плачат” и “Хензел и Гретел”. Кукленият спектакъл излезе малко преди началото на миналия сезон и имаше своя апогей - на фестивала за детска и куклена драматургия в Търговище спечели награда. Двама от тримата актьори получиха отличието “Най-добри млади актьори” за миналата година. Селекциониран е за участие в още две престижни изяви - фестивалът “Двама са малко, трима са много” в Пловдив и традиционният “Панаир на куклите” в столицата.
Ако критерият за успех е участието в театрални фестивали и получаването на награди, това при нас е факт.
- Успяхте ли да установите контакти с най-добрите режисьори в страната?
- Най-добрите режисьори е доста условно понятие. Нашият театър по различни причини е привлекателно място за творци, които биха работили сериозно, професионално и отговорно. Друг е въпросът дали искат. Реалностите това да се случи се разминават. През сезона съм заложил на водещия режисьор в театъра Владлен Александров и на колежката му Владислава Джамбазова, поставила “Хензел и Гретел”. И двамата творци са назначени на щат при нас и използват потенциала си да радват публиката.
През миналия сезон режисьорът на Народния театър Михаил Петров бе постановчик на успешното представление “Големите момичета не плачат”. През новия сезон е ангажиран режисьорът Владимир Петков, свързан творчески с нашия театър. Проблемът с режисурата и известността на името е доста противоречив и сложен за обяснение. Иначе можем да се замеряме с разни имена, които за някого означават нещо и публиката ги идентифицира по определен начин. Много отдавна обаче публиката не се интересува от режисьора. Това не е добро, но е факт.
- Какво ще споделите за новия творчески сезон?
- Започваме с четири премиери, които ще покажем през септември до средата на октомври. А до края на календарната година предвиждаме още две нови постановки. Репетициите в театъра вървят с пълна сила. Предпочитаме топлото време вместо студената неуютна зима, свързана с разход за отопление. Готова е куклената постановка “Часът на Пепеляшка”, премиерата е на 30 септември. Премиерата на другата куклена пиеса - “Па, па” под режисурата на Владислава Джамбазова, е на 15 септември. На 12 септември за първи път на българска сцена ще бъде показана сръбската комедия “Не залагай на англичаните” с режисьор Владлен Александров. Тя също е готова за сцена.
На 14 октомври ще е премиерата на “Одисей пътува за Итака” на Константин Илиев. Съвременната българска пиеса стана класика със солидна история, свързана с пазарджишкия театър. С гордост заявявам, че най-значимият жив български драматург е свързан служебно и професионално с нашия театър. “Одисей пътува за Итака” бе поставена тук преди около 30 години от големия Леон Даниел. В пиесата с нов прочит ще участват 13 актьори от трупата. Спектакълът като замисъл ще се отличава с оригиналност, с нещо различно и интересно от това, което обикновено зрителите очакват.
- При раздаването на театралните награди не се заговори за пазарджишкия театър, нито за постановките му, нито за актьорски постижения. Вашият коментар?
- Нормално беше спектакълът “Деветият ден” да бъде селекциониран и да попадне на вниманието на фестивала за нова съвременна българска пиеса. Но от това не бива да се правят изводи за качеството на представлението, нито за пристрастието на тези, които определят кои постановки са най-впечатляващи. Удовлетворен съм, че спектакълът е показван на сцена 20 пъти, от които 10 пъти в столицата. Това за мен е по-важно от селекцията за поредния фестивал. Критериите за значимостта на българския театър са доста размити. Убеден съм, че изминалият сезон бе успешен и това, с което сме се захванали, има всички шансове да продължи възходящата тенденция в театъра.
Драматично-кукленият театър е малък провинциален и обслужва региона. Повече ме тревожи посещаемостта в театралната зала. Не е възможно да се произвежда театрална продукция, обречена на две до четири гледания. За полупразните салони не качеството на спектаклите е причината. В града има интелигентни млади хора, възпитаници на елитните учебни заведения, стари театрали, които рядко или почти не прекрачват прага на храма на Мелпомена. Това е обща тревога, иначе театърът си играе извън града и има приходи, но какво от това. Тукашната публика не е мръднала по брой, тя е същата отпреди минали сезони. Постарах се поне четири пъти в месеца да гостуват със свои постановки водещи представления на столични театри - Сатиричния и Младежкия. На някои от тях пак нямаше достатъчно посещение.
По тези проблеми е добре да се разсъждава, но не съм човекът, който може сам с трупата да ги реши. Важното е да си вършим работата отговорно и с любов. И го правим.
Пенка МИХАЙЛОВА
