Иван Каишев е от Панагюрище, на 30 години. Завършва специалността “Зооинженерство” в Тракийския университет в Стара Загора и работи в Спасителния център за диви животни в града на липите. Панагюрецът стана известен с това, че се грижи за първия излюпен у нас брадат лешояд - събитие, което не се е случвало 70 години.
Вчера младият зооинженер Иван Каишев бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Каишев, с какво Ви привлече работата в Центъра за диви животни?
- Там ме отведе любовта към природата и животните, които я обитават. Вече три години им служа вярно и се грижа за тях. Другото ми призвание е да вдъхвам тази любов у децата, които често ни гостуват. Така, както моите родители са ме учили да пазя природата и да обичам животните. Напоследък нуждата от това се усеща все по-осезаемо.
- Какво казвате на малките посетители?
- Старая се да запаля у тях желанието да обичат тези, които не могат да говорят, да ги пазят и да им се радват. Показвам им пострадали в природата птици, които не могат да бъдат върнати в естествената им среда. Лекуваме ги и се грижим за тях, за да оцелеят. Всяко пернато си има своята история, а тя почти винаги е свързана с човека, причинил болката им. Едни птици са наранени от бракониери, други са умишлено ударени. Разказите за тях въздействат емоционално на децата, имат и възпитателен ефект. Надявам се след време да берем плодовете на нашия труд тук, в центъра.
- Наскоро излюпването на два брадати лешояда се превърна в своеобразна сензация за любителите на животинския свят. Как мъничкото птиче, наречено Хан, се оказа във Вашите ръце?
- Хан се излюпи на 4 април буквално в ръцете ми. Чакахме 9 години двойката брадати лешояди, дадени ни от Австрия, да ни зарадва с поколение. Тази година дочакахме не една, а две птици, което си е световен прецедент при пернати извън природата. Там пилето от второто яйце никога не оцелява. При нас то се появи в инкубатор на 13 април.
- Вие как помогнахте дълго чаканият Хан да се появи на бял свят?
- Като родители на първа рожба, лешоядите се оказаха неопитни да му помогнат. Забелязахме, че излюпването закъснява и на камерите се видя, че има проблем при разчупването на черупката. Птиците станаха неспокойни и намесата ни бе наложителна. Направихме го след консултация със световни специалисти по брадатите лешояди. Влязох в гнездото и видях, че вместо на едно място, както е нормално, черупката бе счупена на две места. Помогнах на Хан да се излюпи в ръцете ми. Тежеше около 146 грама. След това го поставихме в специален инкубатор. През първите няколко нощи съм спал при него, за да следя температурата в инкубатора и поведението на мъничето. Ценният животински вид задължително трябваше да се опази. Този вид не се среща в България от 70 години. Последният брадат лешояд е намерен отровен с примамка за едри хищници край Сливен.
- Как се чувстват новоизлюпените сега?
- Вече са в новите си домове. От 4 юли Хан, вече на 3 месеца, се отглежда в зоопарк “Амневил” във Франция. Сега тежи 4300 грама, а размахът на крилата му ще достигнат цели 3 метра. По-малкото пиле, от второто яйце, отпътува пет дни след излюпването за център в Австрия. Придружи го д-р Ханс Фрей, който пристигна специално за това. Д-р Фрей е един от светилата в областта на науката за брадатите лешояди. Посветил е 30 години от живота си на популацията на хищните птици. Сега те гнездят на много места в планините в Австрия.
- И така останахте без птиците, които се излюпиха с Ваша помощ.
- Така е. Но се подготвяме за новия размножителен период на семейството брадати лешояди. Очакваме поколение и от Хан. В зоопарка, където е сега, има женска птица на 6 месеца - с три месеца по-възрастна от Хан. След 9-10 години, когато настъпи половата им зрялост, евентуално може да се излюпи тяхно поколение.
Надяваме се условията в страната ни да са подходящи, та малките им да се върнат в естествената си среда у нас. Ще почакаме и ще видим.
- Какви видове лешояди гнездят в България?
- Скалите край Маджарово са едно от последните диви места за обитаване от белоглавия и от египетския лешояд, но са изключително малко, за съжаление. Близо до гнездата са изградени две площадки. Едната е за подхранване с умрели животни, с които се хранят птиците. Втората е за посетители - с помощта на оптични уреди те могат да наблюдават птиците. Интересът е голям, по тези места идват туристи не само от България, а от целия свят.
Всички ние трябва да преосмислим отношението си към природата и обитателите й. Защото, унищожавайки ги, ние затриваме себе си. Нека обичаме и пазим дивите животни, призова Иван Каишев.
Пенка МИХАЙЛОВА
