Местни производители сочат като причина огромните нови насаждения в неподходящи райони
Тази седмица започва прибирането на лавандулата в Панагюрския район. С какви очаквания, надежди и страхове се отправят към лавандуловите полета местните производители и преработватели, поговорихме с Веселина Зумпалова - Ралчева. Тя отглежда над 500 декара с биолавандула, а има и розоварна в историческия град.
- Добра ли беше годината за лавандулата, г-жо Ралчева?
- Да, климатичните условия бяха благоприятни. Горещо е и в момента, насажденията са в отлично състояние. Дано да не започнат всекидневни превалявания, защото ще се получи преовлажняване. Но засега няма такива прогнози, така че очакваме нормални добиви.
- Имате обаче и някои притеснения.
-Те са по-скоро свързани с цената, която след проблемите във Франция достигна и се задържа на много високи нива. В резултат на това и у нас, и по света започна да се отглежда страшно много лавандула. Молдова и Украйна произвеждат сериозни количества. В Гърция и Румъния също има. Включи се дори Индия. А и Китай, където производителите се бяха отказали заради ниските цени преди години. Опасенията ни са, че навлизаме в условия на свръхпроизводство, което ще намали интереса към продукта и ще понижи цените.
- Има ли вече информация на какви цени ще се търгуват лавандулата и лавандуловото масло през 2016-а?
- Не. Миналата година на стопаните се плащаха по 100-110 лева за килограм лавандулово масло, но сега все още нямаме достатъчно търсене и запитвания. Не е като при розовото масло - количествата да се договарят с търговците преди кампанията по прибирането на реколтата. Но при розите интересът от тяхна страна беше голям след миналогодишния недостиг.
Докато при лавандулата е точно обратното. Има дори непродадени количества от 2015-а и вероятно това е една от причините в момента никой да не бърза с пазарната цена. В Източна България беритбата е започнала. Колегите преработват лавандула, но не дават цена, изчакват да видят накъде ще се ориентира пазарът.
- България запазва ли позицията си на световен лидер по производство на лавандула? Къде у нас се отглеждат най-много такива насаждения?
- Да, продължаваме да държим първото място. Години наред у нас лавандула се гледаше там, където се отглеждаха и рози - между Стара планина и Средна гора. През последните години обаче се насадиха огромни насаждения и в Северна България. Те дават много високи добиви, в пъти по-високи от нашите, ако трябва да бъдем точни. Но, за съжаление, не са с добро качество.
Линалил-ацетатът и линалолът трябва да са в съотношение едно към едно и половина, а при лавандулата от Северна България те са в обратното съотношение. Това приближава тяхното лавандулово масло до маслото от лавандин. Става дума за специфичен френски сорт, чието масло е с различен състав и с различно приложение. И не се търси толкова, колкото класическото лавандулово масло.
- Това отразява ли се на останалите производители?
- Да, защото компрометира българското лавандулово масло. Това е и една от причините в момента да нямаме цена. Клиентите казват: "Ще определим цена, след като видим качеството!". Преди никой не поставяше въпроса по този начин. Всички знаеха, че маслото е качествено, стандартизирано и еднакво, щом идва от нашата страна.
За съжаление, има и много фирми, които смесват лавандулово масло от Северна и от Южна България, за да получат някакво средно качество, приемливо за пазара. Това обаче не прави добра услуга на българското лавандулово масло като цяло. То е известно не със средното, а с високото си качество.
- Някои Ваши колеги смятат, че държавата също трябва да се намеси.
- И според мен, би трябвало. В крайна сметка се компрометира цял един бранш. А и в Северна България с богатите почви може да се отглежда абсолютно всичко. Имат си традиционни култури с добро качество и типични за региона им.
Докато в нашите райони със слаби почви и висока надморска височина няма кой знае колко голям избор на култури. Ако сега се получи рязко падане на цената, ще пострадат най-много земеделските производители в планинските райони, които нямат алтернатива.
Дано не се получи с лавандулата ситуацията, до която достигнахме с плодовете и зеленчуците. Да са необходими на държавата 10-15 години, за да проумее, че те бавно и постепенно изчезват от картата на България. И сега да започваме почти от нулата да създаваме нови градини, да стимулираме производителите и т. н.
И при нас, ако нещата продължават в тази посока - недостатъчна гаранция за качество и свръхпроизводство, цената неминуемо ще падне и ще има унищожени лавандулови насаждения. Веднъж вече го преживяхме. През 2005-2006 г. цената на ланвандуловото масло беше достигнала до рекордно ниски нива. На стопаните се плащаха по 30-40 лева за килограм и започна масово унищожаване на масиви. Подемът настъпи след френската криза. И в момента има много хубави насаждения - гледат се добре, дават добри добиви, но пак повтарям - важно е да запазим качеството.
- Къде се изнася българското лавандулово масло?
- Основната дестинация е Франция. Лавандуловото масло е по-евтин продукт от розовото и като цяло има доста по-широко приложение - в парфюмерията, козметиката, фармацевтична промишленост, ароматерапията и други.
Преди проблемите Франция бе основният производител. Има сериозни пазари, има и клиенти. За да ги задържи и запълни празнотите в търсенето, Франция купува от нас. Производителите там все още не са се съвзели. Опитват се, но засега не могат да възстановят количествата, които произвеждаха. Затова пък се намесиха други държави, както вече стана дума.
- А биолавандулата навлезе ли у нас?
- Да, и то много сериозно. За разлика от биорозата, биологична лавандула се гледа по-лесно и много стопани се насочиха към този вид производство. Надяваме се да продължи да се продава по-лесно от класическата. През последните години търсенето все още превишаваше предлагането.
Катя ФИЛИПОВА
