СОФИЯ. На 7 юли в 18 часа в Националната художествена галерия ще бъде открита изложбата “Димитър Казаков - Нерон (1933-1992)”. В експозицията, която ще остане до 18 септември, са включени 55 живописни творби от държавните колекции.

Представените картини са собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” - Плевен, галериите в Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна.

Пазарджишката художествена галерия “Станислав Доспевски” участва с четири живописни творби от по-ранния период на Димитър Казаков - Нерон. Тематично са посветени на Априлското въстание от 1876-а, на Балканската война, на любовта между мъжа и жената, разказа директорът на галерията Леон Бабачев. Животът, творчеството и любовните трепети на художника трайно са свързани с Пазарджик и хората в града.

Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания и биографични книги - от чл. кор. Аксиния Джурова, Дора Валие, Георги Шапкаров, Руен Руенов и др. Филмът „Художници - чародейци от Франция и другаде” (1980) на Жан-Мари Дро и Аксиния Джурова представя таланта му във Франция (не е излъчван в България).

Целта на експозицията е да покаже събрани на едно място живописните произведения от държавните колекции - предимно широкоформатни представителни платна, откупени от самостоятелните му изложби, които да очертаят реалните измерения и мащаба на неговото изкуство. Тези картини рядко напускат регионалните галерии. В по-голямата си част те са създадени между 1978 и 1980 - най-силният период на художника, когато той показва редица самостоятелни изложби.

Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си

„гладиатор с остра шпага”

Прякорът му „Нерон“ идва от следната случка: „… Беше купонната система и живеехме на тавана на Академията с Тодор Балтев. Самообразовах се непрекъснато в ателиетата на Академията. Бях също и огняр … Тогава ми излезе и прякорът Нерон. Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон”. Така и остана …”. (Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от изкуството на етруските, Микена, Персия, Иран … „…Разстоянието от Казанлъшката гробница до образа на Десислава (в Боянската църква) не е голямо. Ето това разстояние, обсипано с хилядолетни археологически пластове, е моят кумир и моето вдъхновение.” (Из писмо от 1979 до Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

Всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство, потопени в земни гами от златна охра, керемидено червено и топло кафяво. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата.

Всеки сантиметър от платното е населен с персонажи и символи

- ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В картината надничат разположени в сферична композиция женски лица, учудено гледащи към нас или към небето. Жената - майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора

картината е една вселена,

сложен свят и непрекъснат извор на живот.

Димитър Казаков създава живопис, графика, рисунки, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на България. Казаков осъзнава смисъла и стойността на дарителския жест. През 1985-а, заедно с брат си Никола Казаков, даряват над 500 живописни творби, графика, акварел, дървопластика и керамика за реставрираното училище на П.Р. Славейков от 1836-а в Трявна (Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство). 16 живописни платна от тях са включени в настоящата експозиция. През 1988-а Димитър Казаков дарява 185 графики и рисунки и 95 керамични пана на архитектурно-историческия резерват „Вароша” в Ловеч. През 2008-а тази керамична колекция е представена в Националната галерия.

Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933-а в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951-а постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965-а.

От 1965-а до 1972-а живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967-а получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968-а е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972-а напуска Пазарджик и се установява се в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977-а. От 1978-а работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.

Умира на 16 януари 1992 в дома си в Божурище.

В периода 1965-1990 Димитър Казаков редовно участва с живописни творби, акварели и рисунки в Общи художествени изложби, организирани в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Представя над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина.

(Зн)