ВЕТРЕН. Доброволците от фондация “Балканско наследство” ще копаят на археологическия обект “Римска пътна станция”, известна под името Бона масио (Добрата станция). Това ще стане след 27 юли, когато приключи проучването на емпорион Пистирос.
През 2000-ата археолози от българската и френската експедиция направиха проучвания в периферията на пътната станция, съобщи Валентина Танева, директорка на археологическия музей “Мечеслав Домарадски” в Септември. Сега поставяме началото на проучването на Бона масио с цел изясняване размера на останките от станцията, запазени досега. Както и да установим плана и хронологията на изграждането й. Видимо на пръв поглед се открояват
огромни архитектурни градежи,
забулени в гъста растителност. Те могат да се реставрират и консервират. Намеренията на община Септември и на град Ветрен са обектът да се превърне в туристическа дестинация, която да привлича наши и чужди гости, допълни Валентина Танева.
Римската пътна станция Бона масио се намира на 4-5 километра от Ветрен, отляво на пътя Ветрен-Бошуля. Обектът е една от археологически идентифицираните пътни станции по трасето на най-важния римски път на Балканския полуостров,
свързващ Рим с Константинопол и неговите провинции
Името му произлиза от тракийско селище, наречено Масио лиса, по-късно преименувано на Бона масио. Съществуването на пътната станция е потвърдено в антични пътеводители. В тях са описани пътищата и разположените там селища и станции. Според тези извори, Масио лиса (Бона масио) отстои на 42 римски мили от Филипополис (Пловдив), които съответстват на истинското разположение на обекта. По време на османския период е преименуван на Атар, а в картата е отбелязан като отделна административна единица под името Атарджик. По-точната информация за пътната станция е от средата на 20-и век.
Останки от римската фортификация (военноинженерни съоръжения) могат да се видят в силно обрасло възвишение.
Пътната станция е с форма на
неправилен правоъгълник с 4 кръгли и една квадратна кула
с размери 4 на 4 метра. Заема площ от 6 декара, оградена е със стени с дебелина от два до два и половина метра. Впечатлява укрепената структура на едно от многото съоръжения, охраняващи главното пътно трасе.
“Надявам се разкопките да продължат и през следващите години, защото археологическият обект Римска пътна станция е сред най-значимите и непознатите в региона, добави директорката на музея Валентина Танева.
Пенка МИХАЙЛОВА
