КИЛИЙН-СОФИЯ. Писахме във вторник, че ветренецът Борислав Адов стана вицесветовен шампион по силов трибой в Килийн, Тексас. На най-голямото състезание на международната федерация IPF (Inernational Powerlifting Federation) 29-годишният силов атлет направи сбор от 815 кг в кат. до 93 кг. Така бившият щангист за година и половина в силовия трибой вече има вицесветовна и две европейски титли - от Тарту (Естония) и Пилзен (Чехия). При награждаването Борислав развя българския трибагреник, доказвайки, че и сам войнът е воин
- Боре, още веднъж, честито! Голяма лудница ли беше състезанието?
- Досега май не е имало по-голямо състезание. Американците се бяха постарали във всичко, имаше и много участници. В моята категория бяха записани последно 19 човека, но 17 или 18 участваха, защото един или двама не дойдоха. Първо стана едно момче от Украйна. Той е ветеран, над 40-годишен, много е силен. Направи световни рекорди за „Мастърс”. Направи сбор от 840 кг, с 25 кг повече от мен. Аз можех да събера максимум още 5 кг в клека и 7,5 кг в тягата, но те пак не ми стигаха да го бия. Но това са реалностите. Съдийството този път беше точно.
- Ти направи по-високи постижения с 15 кг в сравнение с европейското в Тарту…
- Можех и още малко, но много късно пристигнах и нямах никакво време. Бях там ден преди старта, а полетът ми беше доста дълъг и изморителен - над 20 часа - от София през Мюнхен за Хюстън. Килийн е на 1000 км от Хюстън. И като кацнах в Хюстън, трябваше да хвана вътрешен полет, но се случи така, че много ме забавиха на проверката и си изпуснах самолета и трябваше да чакам 7 часа следващия… Не ми стигна времето. Щом кацнах в Килийн на 24-ти, в 10.15 вечерта, на летището ме чакаше човек и ме закара до хотела. Бях буквално смазан от пътя, което е нормално. На другия ден отидох в залата да се раздвижа леко, защото на 26-ти ми беше състезанието, а от пътя бях много схванат и всичко ме болеше. Като допълним и 8-те часа разлика във времето не ми беше хич добре.
- И адаптацията със сигурност не е била лека?
- Така е. Осем часа разлика, там беше доста горещо и влажно. В сградите климатиците бяха на 6.
- Лесно ли намери пари за участие?
- Билетът ми струваше 2000 лв. и изцяло бе поет от Министерството на спорта и от нашата федерация. Останалото - такса за участие и хотел, си го платих аз. За което съм им благодарен.
- Ти си се отплатил подобаващо за доверието, сега би трябвало да те премират, както след европейското.
- Да, може би. Надявам се догодина пак да отида с тяхната подкрепа - това ще бъде голяма помощ, защото ако дестинацията е далечна, билетите са много скъпи. Затова и сега бях сам. Сам отидох, сам се състезавах и сам се прибрах.
- Конкурентите ти са били с цели щабове, като гледам снимките?
- Да. Аз бях сам българин, но ми помагаха чужденци. За това заслуга има Instagram и Facebook. Още като влязох в залата, хора ме разпознаха, а и аз видях доста познати лица. Дори и един от коментаторите - Ryan Lapadat, веднага дойде при мене и си стиснахме ръцете. Някои от момчетата знаеха, че съм сам и няма кой да ми помага, защото бях го написал в Instagram. Тъкмо прекрачих прага на тренировъчната зала и дойде едно момче на име Arief Hunter (Instagram- Waterboy19) от Австралия и направо ме попита: „Искаш ли утре да ти помагам на състезанието?”. Аз естествено приех и бях доста учуден. Той се състезава в моята категория до 93 кг, но на младежи. А в същото време Австралия имаха техен представител и конкурент в моята категория и той избра независимо от това да ми помага! Това ме успокои за следващия ден и наистина австралийците станаха моят щаб. За жалост в залата нямаше българи. Имаше едно момче, което живее в САЩ, щеше да участва на ветерани, но се контузи преди състезанието… Иначе щяхме да ходим няколко човека в САЩ, но накрая останах само аз. Имаше два варианта. Да отида сам или да не ходя. Аз избрах първия и отидох. Знаех, че ще ми е доста трудно да се справя сам, като започнем от дългото пътуване с три прекачвания до самото състезание, а и факта, че знам много малко английски език допълнително затрудняваше положението... Но пък в България ме посрещнаха моите приятели и когато видях радостта им, чувството е неописуемо.
- Спокойно ли ти беше през цялото време на вдиганията?
- Да. Рано сутринта минах успешно кантара с тегло от 92.92 кг. Състезанието започваше в 8 часа, което беше доста рано за мене. Загрявката в залата мина много добре бавно и спокойно без да си давам зор. Arief Hunter свърши цялата работа. Момчето ми редеше тежестите, следеше опитите и вършеше всичко, което трябваше аз да правя. Неговата помощ ме улесни много. От мене се искаше само да вдигам и нищо повече. Започнах с успешен опит на клека с начална тежест 282.5 кг. За втори опит заявих 290 кг, които клекнах успешно. За третия опит заявих 295 кг, но беше неуспешен. Почти ги клекнах, само че в горната точка ми свършиха силите и до там. Дългият път, ранното вдигане и малкото сън си оказаха влияние. За първи опит на лежанката бях заявил 200 кг, които избутах без проблем. За втори опит заявих 205 кг, но не знам какво стана, не можах да се справя. За третия опит се наложи да повторя отново 205 кг и този път ги вдигнах. На последното движение тягата бях заявил за първи опит 305 кг, но го промених на 300 кг. Така, стартирах с успешни 300 кг и за втори опит заявих 310 кг. При излизането ми за опита на 310 кг бяха забравили да ми обновят времето от една минута, аз това обаче не го знаех и се наложи да бягам до подиума. Имах 12 секунди от излизането ми да вдигна 310 кг. Хванах ги и без да се замислям ги вдигнах без проблем. За третия опит заявих 320 кг. Така с успешен опит на 320 кг събрах общ трибой от 815 кг, с които станах втори в света…
- Ти постигна исторически успехи за силовия трибой.
- По принцип имали сме и други такива успехи, но… да, тези успехи са нови, ако говорим за трибоя без екипировка. Догодина, живот и здраве, ще се пробваме пак. Много съм доволен от резултата, който направих и от класирането. Тренирам този спорт от година и осем месеца. За това време успях да спечеля две европейски титли, пето място на световното през 2015-а и второ място на това световно... Искам да благодаря на Тед Костов, Благовеста Иванова, Liftinglarge.eu, SBD Bulgaria и на Българската федерация по силов трибой. Хора, благодаря ви!
- Видях те сниман със световни знаменитости във Фейсбук. С кого си стисна ръката?
- Почти с всичките големи в силовия трибой. Аз съм си контактен. Особено ме впечатли световния шампион в тежката категория Рей Уилямс. Той си спечели състезанието, но на това световно може да се каже, че където се появеше американец, печелеше категорията си със световни рекорди. Изключително добре се бяха подготвили.
Дочо ЧАНЕВ
