Ниски цени на ечемика и по-лоши добиви от миналогодишните
ПАЗАРДЖИК. БРЕКЗИТ-ът хвърли в смут и местните зърнопроизводители, показа проверка на "Знаме". Жътвата на ечемика е към края си, по-масовото прибиране на пшеничената реколта трябваше да започне вчера. Много стопани обаче са обхванати от колебания и предпочитат да изчакат, преди да вкарат комбайните си в нивите.
Причината - след като в края на миналата седмица стана ясно, че на референдума британците са гласували за излизане от Европейския съюз, последва
срив на борсовите цени
- Той не подмина и цените на зърното, които също падат. Не знаем дали това ще се превърне в тенденция или нещата ще се върнат постарому, но засега случващото на Острова ни се отразява негативно - коментира инж. Александър Миндачкин, председател на Съюза на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик. Организацията е част от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Лошото е, че тези сътресения стават точно в разгара на жътвата. Повечето стопани нямат условия за дълготрайно съхранение. Това ги принуждава
да продават директно от полето
А при тези обстоятелства все повече колеги се замислят дали да не отложат с петнайсетина дни самата жътва. Аз също смятам, че на този етап това е разумно решение. Дано само да не сгрешим, защото цените може и да продължат да падат.
Въпреки това, в момента нито производителите, нито търговците бързат. А прибраните количества пшеница не са много. Всички се надяват скоро нещата да се нормализират или поне да има повече яснота, за
да влезе търговията в обичайното си русло
Иначе, прибирането на ечемичената реколта тази година е започнало със седмица по-рано.
- Времето през пролетта, най-вече през март, беше топло и посевите изпревариха нормалните срокове на зреене. На това се дължи подраняването - уточняват местните фермери. Те обаче не са доволни от добивите.
- Заради честите превалявания
се развиха гъбични заболявания
Площите със сериозни зарази от жълта и кафява ръжда не дадоха добри добиви. Масивите, които бяха навреме пръскани и предпазени, ще дадат по 400 килограма от декар, което за нашия регион е добре.
Но като цяло средните добиви ще са по-ниски от миналогодишните 380 килограма от декар. Сега се въртят около 300-350 килограма, изчисляват производителите.
Те отглеждат пивоварен и фуражен ечемик. Не се оплакват от липса на пазари - търгуват с посредници, с
родните пивовари
- Цените и на ечемика, и на пшеницата в момента са много ниски. Ечемикът се продава по 24-25 стотинки за килограм, докато през 2015-а вървеше по 28 до 30 стотинки за килограм.
Безспорно пазарната конюнктура играе роля при формирането на тези цени. Няма как обаче да не се съмняваме и за негласно картелно споразумение между търговците, което понижава цените поне с 50 лева на тон. Разбира се, това няма как да се докаже - добавят фермерите.
Според предварителните прогнози, пшеничената реколта ще е по-добра от ечемичената.
- Добивите ще са около нормалните и дори малко по-високи, но и пшеницата е изключително евтина. В момента големите купувачи предлагат 25-26 стотинки за килограм, докато миналата година цените бяха 30-31 до 35 стотинки, в зависимост от хлебопекарните качества.
Поне засега сключилите
сделки на зелено
(преди да бъде прибрана реколтата) са спечелили. Защото са го направили на ценови нива от 27-28 стотинки за килограм.
- В световен мащаб, както и в Европа, се очаква доста добро производство на пшеница. А има и свиване на потреблението. Това също оказва влияние - казват производителите. - Защото голяма част от българската пшеница се изнася. При производство от 4.5 - 5 милиона тона годишно почти 3 милиона се изнасят, по-малката част остава за вътрешно потребление. Но и при пшеницата подозренията ни за картел си остават.
Стопаните не изнасят директно, правят го фирми, които имат квоти и лицензи за износ.
Катя ФИЛИПОВА
