Кукерът Христо Терзийски търси пустееща къща или съдействие за фургон
СЕМЧИНОВО. Христо Терзийски е горд българин и баща на пет деца. Но в момента е в критично положение и търси подслон за семейството си. Живее под наем в къща, която трябва да напусне най-късно до септември, а същевременно семейството е зле финансово - 39-годишният Христо е претърпял трудова злополука - гума гръмнала в ръцете му и след три месеца в гипс и пет операции (предстои шеста), сега едва започва да раздвижва ръцете си. Използва ги да бере гъби в гората, за да изкарва за хляба на семейството, защото получава по 200 лева болнични на месец, а съпругата му напразно си търси работа, докато се грижи за двегодишното им дете и другите четири.
В „Знаме” неотдавна ви разказахме за Христо Терзийски - кукерът, който носи над 100-годишни звънци
Многодетният баща направи "златна" маска на 5-годишния си син Алекс Терзийски, който с нея спечели златен медал от Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва 2016" в Перник и след това бе готов да я даде безвъзмездно на читалището.
„Ако някой има пустееща къща, може да ни я предостави да живеем в нея като за начало. Ако може, засега без пари, докато си стъпим на краката. Ще бъдем много благодарни. Ще я стегна и ще я поддържаме. В Семчиново всички ме знаят като достоен човек.
Аз не съм просяк и не обичам да съм длъжен никому. Но в момента сме в такова висящо положение.
Настоящият ни хазяин, който е много добър човек, се е договорил с купувач, който е в чужбина, че през септември ще му я предостави. Така че наемните ни отношения свършват тогава, макар че съм на тръни, защото всеки момент може да дойде купувачът, който вече е броил голяма част от парите. Не мога да се върна при моите родители, защото там се прибра сестра ми и просто няма място. Около Семчиново къщи за продаване или даване под наем няма, защото роднините-наследници са много и не могат да се разберат. Иначе щеше да е идеално, защото малките ми деца ходят в училището в детската градина на селото. Един човек ми предложи постройка в стопанския двор, където са живели краварите, и ако бяхме само с жена ми, щях да приема, но как да живеем там с децата…
Там има само машини, но няма баня, няма вода
Имам три момчета и две момичета. Най-голямото ми дете ще учи сега в Пазарджик. Момичето ни е на 17 години, вече е мома, нали трябва да има елементарни условия. Имам едно място край селото и говорих с кмета да издейства един фургон като на бежанците, или пък военен… Кметът каза „Ще видим”, но засега няма развитие на въпроса. А там за 1000 лева ще прекарат вода, за 300 лева - ток. Това също е вариант. Няма да се предаваме. Доскоро не можех да правя нищо с ръцете си и не се побирах в кожата си, че не мога да помогна с нищо на жена ми. Сега вече съм по-добре и ходя за гъби. Изкарвам по 10-15 лева и това е добре, защото с тия пари децата имат хляб и манджа за два дни”, казва Христо, който сам прави кукерски маски и костюми от кожите на Калоферската дългокосместа коза. Когато е имал сигурна заплата, влагал пари в кожите и костюмите, за да се потопи със синовете си в тази българска традиция. Както казва Христо: „Един костюм излиза по 3-4 хиляди лева. Нужни са 10 обработени кожи, едната е по 200 лева. От всяка взимам най-хубавото, изрязвам, подреждам и съшивам на ръка. Изхитрих се и вече боядисвам с къна какъвто цвят на косъма искам. За да не купувам кожите, сам си гледам козите. Купувам малките по 200 лева, после ги гледам 3-4 години, като полагам много грижи, като за малки деца.
Той е свикнал да гони злото, защото цялото му семейство са последователи на кукерската традиция
Баща му Стефан, който е на 68 години, продължава да се прави кукер, и е най-възрастният във "Васильовската група от Семчиново", която наброява над 50 души. И дядо му, и прадядо му, са били кукери. Преди години баща му предал щафетата, а сам той се заел с по-леките роли - той е свещеникът в групата. Кукери са и малкият медалист Алекс, и батковците му Дейвид и Стивън, които са на 9 години и са близнаци, а татко им сложил маски и костюми още преди да проходят.
„Няма да се предаваме. Не, че няма моменти, в които мисля, че няма изход. Но веднага след това идва и надеждата. Ако някой може да ни помогне сега, аз ще се реванширам по-късно”, казва коравият кукер.
Тодор ГРОЗДЕВ
