Общината прехвърля вината на лекарите, всички заедно пък - на работодателя
ПАЗАРДЖИК. Счупена тротоарна плочка на автобусна спирка станала причина за смъртта на жена. Тя починала от масивна тромбоемболия в белодробната артерия, довела до рязко нарушаване на кръвообръщението и остро настъпила сърдечна недостатъчност и спиране на сърцето. Тя имала връзка със счупването на глезените на двата долни крайника на пострадалата. Това твърдят близките на покойната - съпруг и двама сина, които са завели иск в Окръжния съд за 300 хиляди лева срещу община Пазарджик - по 100 хиляди за всеки от тях. Магистратите обаче го отхвърлиха. Решението им не е окончателно.
На 5 февруари 2014 година в Пазарджик, около 18.30 часа, 55-годишната Т. Л. се прибирала от работа (трудела се в шивашката фирма „Еми стил 08”), придружена от своя колежка. Тя пътувала в автобус на градския транспорт №8. На спирката на ул. “Веслец“, докато слизала от превозното средство,
жената стъпила на разбита тротоарна плочка на автобусната спирка,
вследствие на което загубила равновесие и паднала. При което получила силни болки в двата глезена. След настъпилия инцидент, пострадалата се обадила на сина си, който я откарал в дома им. Скоро след това обаче краката й започнали да оттичат и да я болят по-силно. Когато видял това, синът й незабавно я качил в личния си автомобил и я откарал в МБАЛ „Пазарджик”, където била хоспитализирана за два дни. Установено било, че пострадалата е получила счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника. В болничното заведение била оперирана. След изписването й, лекарите й дали препоръки за домашно лечение при строг постелен режим и медикаментозна терапия. На 20 февруари тя отново посетила болницата за смяна на поставените й временни шини след получените счупвания и поставяне на гипс.
След като били свалени шините, Т. Л. получила масивна тромбоемболия и въпреки оказаната й спешна помощ, починала
Заключението след извършената аутопсия е, че жената е починала поради „масивна тромбоемболия в клоновете на белодробната артерия, развила се на фона на тромбофлебит и тромбоза на дълбоките вени на двата долни крайника, довела до рязко нарушаване на кръвообращението и остро настъпила сърдечносъдова недостатъчност и спиране на сърцето". В протокола от аутопсията също така е записано, че „важна роля за настъпването на тромбозата на дълбоките вени на долните крайници играе имобилизацията на крайниците, вследствие на счупването на костите (малки пищяли в областта на глезените)”.
Тротоарът, на който е станала белята, е публична общинска собственост, а това отвежда отговорността пряко у общината, твърдят опечалените. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същия смисъл е и нормата на чл. 167 (ал. 1) от Закона за движението по пътищата съгласно която лицата, които стопанисват пътя и го поддържат в изправно състояние, са длъжни да сигнализират незабавно за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Почернените близки сочат, че
към датата на подаване на исковата молба бетоновите плочи в този участък са все още в окаяно състояние
От общината оспориха иска.И отричат да има виновно действие или бездействие на администрацията. „Ако пострадалата е счупила и двата глезена, слизайки от автобуса, не е възможно изобщо да се е движила. Няма обаждане на тел. 112 за такъв инцидент. Второ - няма пряка причинно-следствена връзка между смъртта на жената и състоянието на тротоарната настилка, настояват юристите на общината.
Настъпилата масивна тромбоемболия не възниква самостоятелно, а има връзка с предходни заболявания на починалата
- в случая се е развила на фона на тромбофлебит и тромбоза. Тя не се предизвиква от счупването и няма пряка връзка с фрактурите. Трето - масивната тромбоемболия се е развила внезапно, видно от обстоятелствената част на исковата молба и от съдебномедицинския акт за оглед и аутопсията. Според ответниците,
смъртта е настъпила поради неправилно лечение и отговорността е на МБАЛ „Пазарджик”
Тъй като след обездвижването на пострадалата, лекуващите лекари е трябвало да й дават противосъсирващи лекарства (например хепарин или производни на него), което не е предприето, а пострадалата е била и на болнично лечение. При предписаното домашно лечение също е трябвало да предпишат терапия, предотвратяваща възникването на тромби, което не е сторено. Общината направи възражение и за съпричиняване, тъй като падналата жена не е била достатъчно предпазлива при слизането от автобуса, а освен това не изпълнявала в достатъчна степен препоръката, дадена с епикризата за раздвижване на неимобилизираните стави.
Така общината предяви обратен иск против областната многопрофилна болница
И помоли съда да приеме за съвместно разглеждане обратния иск срещу третото лице, който да бъде разгледан при условията на евентуалност - ако бъдат уважени предявените по настоящото дело искове против община Пазарджик. Същевременно от държавната болница също контрираха и изразиха становище, че исковата молба срещу тях е недопустима. Още повече, от исковата молба на наследниците на починалата се разбира, че тя е пострадала при връщането си от работа като е слизала на автобусната спирка. Това означава, че е налице трудова злополука. И че
за обезщетяването на кръвнината трябва да се търси работодателят,
който на основание на чл. 200 от Кодекса на труда има право и на обратен иск, но не и общината, която с оглед на обстоятелствата, би могла само да е адресат на такъв обратен иск. Впоследствие и от общината запригласяха, че трябва да се търси отговорност на работодателя.
Според директора на болницата д-р Васил Вълчев, не било вярно, че лекуващите лекари са предписали на починалата „строг постелен режим". Такъв режим се предписвал при други фрактури, например на гръбначен прешлен, на таз и т.н., но не и при въпросните счупвания. В конкретния случай е било предписано раздвижване на неимобилизираните стави, което би препятствало образуването на тромби. Поради това не е вярно и другото твърдение в исковата молба, че лекарите следвало да приложат противосъсирваща терапия, която да изключи масивната тромбоемболия. Това твърдение не било вярно, тъй като
масивната тромбоемболия е в причинна връзка със заболяването „тромбоза на дълбоките вени",
за каквото заболяване на починалата нито при постъпването й в болницата, нито при изписването й, нито до момента на смяната на шините с гипс, не е имало каквито и да било данни, за да се прилага задължително от лекарите „адекватна" противосъсирваща терапия на болната. Вместо това, те са провеждали противосъсирваща медикаментозна профилактика (Сlехаn от 40 мг и „Хаrelto„ от 10 мг), във връзка с ортопедичното лечение на счупените глезени на двата долни крайника на болната, с оглед на съобщеното от нея за „разширени вени". А заболяването, довело до смъртта на пациентката, представлява усложнение и резултат от това друго нейно заболяване - „тромбоза на дълбоките вени". То подлежи на точно диагностициране със специализирана апаратура, но никой не е знаел за него. И то най-вероятно в пряка причинна връзка с процесното травматично увреждане, довело до имобилизация на долната част от крайниците, казват от болницата.
Какво казва назначената тройна съдебна експертиза
Причинно-следствената връзка между счупването и смъртта е непряка, казват вещите лица. Болничното лечение с последваща гипсова имобилизация е довело до ограничаване на физическата активност на пострадалата. Факторът обездвижване, наличните разширени вени на долните крайници, заедно с променените реологични свойства на кръвта са причинили образуването на тромбоза на дълбоките вени на двата долни крайника. Тази тромбоза е довела до настъпването на белодробна тромбоемболия с повишаване на налягането в системата на белодробното кръвообращение, което е причина за остра сърдечно-съдова недостатъчност, довела до настъпването на смъртта. Вещите лица са установили, че по време на стационарното лечение в ортопедичното отделение е провеждана профилактика за дълбока тромбоза с клексан. Този лекарствен продукт е антикоагулантно средство (антитромботичен агент) от т. нар. група на нискомолекулните хепарини. Той предотвратява образуването на кръвни съсиреци във вените или артериите (тромбоза) и предотвратява също повторното им образуване. При изписването в амбулаторни условия профилактиката е продължена с ксарелто, който предпазва от образуване на съсиреци във вените след операции върху долните крайници.
При високорискови пациенти с травми или оперативни намеси в областта на долните крайници с последваща имобилизация,
рискът за развитие на дълбока тромбоза в областта на подбедрицата е между 40% - 80%,
като рискът за фатален белодробен емболизъм варира в границите между 1% и 5%. Поради това вещите лица са приели, че е налице непряка причинно-следствена връзка между счупването и смъртта. При падането
Т. Л. е получила едновременно върхова фрактура /авулзия/ на левия фибуларен малеол и коса, неразместена фрактура на десния фибуларен малеол. В конкретния случай дясното ходило е било опорно, в крачка, като десният крак е бил напред, но поради неравност на уличната настилка и под тежестта на тялото ходилото се завъртва, като в следващия миг загубвайки равновесие от болката тя пада с цялата си тежест върху левия глезен, който също се чупи. След извършена проверка в наличната медицинска документация при личния лекар на жената вещите лица не са установили данни за страдание от остеопороза и провеждано лечение или профилактика. Видно от съдебномедицинския акт, пострадалата е била с правилно развити костна и мускулни системи. Това води до тромавост и по-забавени реакции, както и до по-трудно овладяване на стабилността при губене на равновесие.
Какво прие съдът
Според окръжните съдии, в исковата молба не е изпълнена хипотезата на чл. 49 от Закона за задължението и договорите, според който, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. „За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вредите да са причинени от лице или лица, на които общината да е възложила работа, или вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. „В случая, вината се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия”, аргументираха се съдиите и допълниха, че според тройната експертиза причината за смъртта на пострадалата е масивната тромбоемболия, а не счупванията на двете глезенни стави.
Решението на окръжните магистрати може да се обжалва пред Апелативния съд и ищците вече се възползваха от правото си.
Върбан ВИЧЕВ
