Александър Урумов представи първия си роман
ПАЗАРДЖИК. В понеделник вечер големият салон на читалище “Виделина” събра жители и гости на града за представянето на романа “Али Безсмъртният” на брациговския писател Александър Урумов.
Авторът изрази задоволството си, че отново посещава Пазарджик по приятен повод - да сподели написаното в новата си книга. Присъстващите с интерес изслушаха вълнуващия разказ на прототипа на главния герой на книгата - Али Дини, който винаги придружава автора, описал в 300 страници живота му. След края на събитието Александър Урумов бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Урумов, автор сте на четири книги. С какво е по-различна новата “Али Безсмъртният”?
- Разликата е огромна. В предишните книги с разкази представям различни истории. “Али Безсмъртният” е първият ми роман с уникалната история на Али, която хваща читателя за гърлото още от първите редове и го държи в напрежение до последната страница. Романът си е роман, не напразно той е върхът на прозата. Написах го след доза творчески опит във времето и събрах куража да го издам. Важно е да си преживял нещо изключително лично. Ако не си - нещата са измислени и неистински. Това е моята истина за реалния човек и приятел Али Дини.
- Кой е Али?
- Али е иранец, роден в Техеран. Едва 15-годишен влиза в новосъздадената ислямска милиция “Басидж” в родния си град. След това воюва на фронта във войната между Иран и Ирак с готовност да стане мъченик за исляма. От тежките сражения се завръща жив. Куршумите сякаш не го ловят и си спечелва прозвището “Безсмъртният”. С тази слава идва у нас в началото на демокрацията и се превръща в машина за насилие - безмилостен изпълнител на поръчки в подземния свят. Съден е за убийство, отвличане, участие в организирана престъпна група, въоръжен грабеж, наркотрафик и още зло. 14 години прекарва в различни затвори, 4 от тях - в изолатор. Опасен рецидивист. Биографията му, изпълнена с много кръв и дрога, се обръща на 180 градуса при поредния му арест, когато в ръцете му попада Библията на родния му персийски език. Сега Али се връща обратно по старите си пътища, но вече като нов човек. И не му е по-лесно отпреди, защото може и да не му вярват. А трябва, Али е един добър човек, отдаден да помага на другите.
- Как главният герой се вписа художествено в историята на първия Ви роман?
- Всъщност реалният живот на Али е сюжетът на романа. Провокира ме възможността да опиша действителен случай, който силно ме развълнува и докосна сърцето ми. Първо научих, че историята му е интересна. От разговорите ми с него разбрах, че е и гангстерска, и дълбоко човешка.
Грабна ме човешката история. Убедих приятелите си, че историята на Али не е като гангстерските истории в романите на Христо Калчев и Георги Стоев. Зад фасадата на убиец и рецидивист усетих в моя герой дълбокото му човешко преживяване, катарзиса, трансформацията му след докосването до Бога. Божественото успява да пречупи престъпника, да го посвети на вярата и да осъзнае истинските човешки ценности. Героят от романа живее за това, в което вярва, говори това, което прави и прави това, което говори. Питам се колко такива хора познаваме?
- Как се запознахте с Али?
- Няма нищо случайно. Чух част от историята му по телевизията и вече знаех, че тя е темата на моя бъдещ роман. След време се запознахме в протестантска църква - дошъл с мисията да помогне на бежанци в България. Разговорите ни по същество проведохме на семинар, на който имахме време да общуваме и да се опознаем.
- Защо Али избра да живее в България?
- По случайност. Идва в страната ни през 1990-а, бягайки от Иран през Турция. Тук открива истински рай за ненаказани престъпници. В разградения тогава двор на държавата той се чувства недосегаем и не вижда защо да ходи в друга страна. Така започват неговите митарства, дрогата, отвличанията, затворите. Докато не осъзнава правилния духовен път към Бога и от мюсюлманин става християнин.
- Кое качество от характера му цените най-много?
- Али е голям мъж, което истински ми допадна. Признавам, че в нашето общество има дефицит на мъжество. Стана практика жените да са силният пол в семейството, в работата, в личния живот и в какво ли не.
Мъжкият силен характер отличава Али от много други хора. Толкова мъжка е и историята му, която ме грабна да я опиша. Иранецът тръгва по пътя на злото неусетно за самия него. Когато осъзнава в какво се е превърнал, не може да спре и да се върне назад. Единствена вярата го измъква от ада, в който е затънал до гуша. Очите и душата му се отварят за доброто. В което съзирам също мъжка постъпка.
- Може ли Али да се върне в Иран сега?
- Невъзможно е. Там го очаква екзекуция заради дело за убийство. Съучастникът му в това престъпление, връщайки се в Иран, начаса намира смъртта си чрез обесване. Али не е посещавал родината си от 22 години, но поддържа връзка с близките си. В Техеран живеят майка му, брат му и сестра му. Баща му си отишъл от този свят, когато Али е излежавал присъда в български затвор.
- Как живее той днес?
- Изключително скромно, бих казал - аскетично. Обитава сам една стая. Работи във фондацията към църквата на пастор Ковачев, който му е повярвал и го подкрепя. Али, който е носил дрехи само от марките “Гучи” и “Армани”, ползвал е само една скъпа марка гел за коса, който е имал пълни чанти с пари, сега се задоволява с няколко тениски и дънки. Призванието му днес е благотворително да подарява библии на мюсюлмани в затворите. Със съпругата си българка са разделени, има син на 10 години. Щастлив е, когато може да го види.
- Как Али приема образа си в романа?
- Многозначно. С голяма радост прие излизането на книгата за живота му. Когато я взе в ръцете си, той се просълзи. Иначе не възприема особено добре образа си заради популярността, която вече има. Не желае да е звезда. Определя Али Безсмъртният като литературен образ в романа, а той е Али Дини. Фамилията му Дини означава вяра, вярващ, което е още едно доказателство, че няма случайности.
- В този ред на мисли какво място в романа заема истинската история и художествената измислица?
- 99 процента е неговата история, един процент е измислицата. Всички факти в нея са реални. Авторската намеса е в наркоманските му видения, преживените кошмари и ада, през който преминава. При разговорите дългите паузи говореха повече от думите му. Моя привилегия бе да ги запълня с художествено въображение.
- Харесвате ли се двамата?
- Определено да. Приятели сме. Виждаме се, приятно ни е да си говорим. Имаме и общи идеи в областта на християнството, което може да роди следващата книга. Чувствам го близък. Новият Али много ми харесва. Щастлив съм, че не познавам стария Али. Защото нямаше да е за добро.
- Какво бъдеще очаква “Али Безсмъртният”?
- Има огромен интерес към романа. Подготвя се трето издание. След хрониките на Стефан Цанев, “Али Безсмъртният” е най-продаваната българска книга. Има запитвания от издателства в Германия, Швейцария, Австрия, затова започвам превода на немски език.
От студиото в Бояна, където снимат Сталоун, Шварценегер, Мел Гибсън и други актьорски величия, поискаха да изпратя кратко описание на историята в романа. Идеята е в Лос Анджелис, САЩ, да бъде написан сценарий за филм, защото този роман е филм. Какво ще се случи - времето ще покаже.
- Имате ли идея за следващ роман?
- Да, темата е брациговска, от родното ми място. Искам да опиша обсадата на Брацигово по време на Априлското въстание от 1876-а. Писанието ще бъде уникално заради факта, че Хасан паша, който влиза с войската си в селището, е от полски произход. Прочетох го в достоверен исторически източник. Веднага си представих драмата му, когато изпраща турци срещу бунтовници от християнската вяра, която самият той изповядвал. Имам данни, че пашата не е искал да убива невинни хора. Историята е вълнуваща, дано да влезе в следващия ми роман.
Ако ме попитате за още творчески идеи, ще отговоря, че те са в главата ми за до 2020-а година…
Пенка МИХАЙЛОВА
