Навсякъде влизаш някъде, за да учиш, а при нас учиш, за да влезеш
ПАЗАРДЖИК. И без частни уроци можеш да бъдеш отличник за пример. Тодор Чергаров завърши ЕГ „Бертолт Брехт”, изкарвайки 5,93 по български и литература и пълна шестица по английски. Тодор беше премиран за високия си успех на матурите, а това не му е първата награда. През годините е получавал не една и две купи в ученически състезания или турнири по дебати. Той се увлича и по фотографията, и по рисуването, има и актьорски заложби, и е неизменен помощник на майка си Мария Чергарова в Центъра по интеграция и рехабилитация на онкоболни в Пазарджик. Майка му с основание се гордее с него и е спокойна, че момчето й знае какво иска от живота, защото още от ранна възраст е бил сред много хора, отъркали се за малко или завинаги в смъртта. Защо пък Тодор Чергаров да не открие лекарство против рак. Още повече, точно това е пророкувала баба Ванга, според Жени Костадинова в книгата „Ванга пророчицата”.
- Поздравления, Тодоре! Очакваше ли толкова високи оценки на матурите?
- За мен това бе приятна изненада. По-точно, не очаквах да са над 5.90, а още по-малко - едната да е 6.00. Като подарък от мен за мен.
- Това дали не е най-високото постижение в потока?
- Честно казано не знам. Още не съм се видял с всеки от съучениците ми, тъй като дипломирането предстои, не сме си поговорили на живо. Но според постовете на тези, които се похвалиха във Фейсбук, имат много добри или отлични оценки, но малцина над 5,90 или пълно 6.
- Какво направи, за да ги постигнеш тези оценки? Ходи на частни уроци или учи през нощта?
- Частни уроци не съм посещавал през живота си. Пътят към успеха се крие в личната мотивация. За мен частните уроци, особено по български език и литература, са по-скоро самозалъгване, че някой друг ще ти помогне. Но просто трябва да седнеш и да четеш. Много мои съученици бяха с нагласата, че в 12-и клас частните уроци са задължителни. Но училището предлага своите възможности. Но трябва да попиеш всичко от него и да дадеш всичко от себе си. Иначе няма как някой друг да ти помогне.
- Значи си учил и чел сам?
- Дължа голяма част от успеха си първо на моята майка, която още от малък ме „тероризира” да уча (усмихва се). Родителите имат огромна роля за това как децата абсорбират самата училищна система. От вкъщи към училището тръгва пътят на образованието. Много е важно как е било възпитано детето в ранното си детство.
- И какви бяха тези майчини „белезници”?
- Особено трудно беше през първите четири години. Очаквах, че седми или осми клас ще са най-трудни за мен, а то най-трудното дойде още във втори клас - с таблицата за умножение и останалия учебен материал. Учех до късно с майка ми. Учех повече у нас, отколкото в училище, но за сметка на това бях добре подготвен и след четвърти клас имах изградени навици. Ученето стана част от съвестта ми. Не излизах да играя с децата преди да си напиша домашното. Петък винаги започваше с домашното. Никога не го пишех през уикенда.
- Колко време отделяше за учене?
- Доста. Може би колкото учех в училище, толкова и вкъщи, поне в началото. Постепенно изградих навик да чета и извънучилищна литература, от странични ресурси.
- Кога се оформи идеята с какво точно искаш да се занимаваш, когато се дипломираш?
- За мен висшето образование трябва да осигури една истинска опора и сигурност. Затова избрах да уча фармация. Осъзнах го през лятото преди 12-и клас. Много мои съученици знаеха какво искат да правят още в 10-и клас. Други пък още в 12-и не бяха решили. При мен музата дойде тогава и реших да кандидатствам изцяло в Англия.
- Твърдо искаше да учиш в чужбина?
- Да, това е отдавнашна моя мечта. В Англия имаш възможност да кандидатстваш в пет университета и аз изпълних програмата максимум. Условието бе да имам диплома минимум 5,50, да изкарам езиков сертификат и да подготвя добро мотивационно писмо с препоръка. За мое учудване и петте университета бяха готови да изготвят оферта за мен, всеки с различни параметри, така че имах широк избор. В крайна сметка избрах университета „Ийст Англия”. Той се намира в Норич, Югоизточна Англия. Избрах го, защото е топ-университет - сред първите в световната ранглиста на Алма матер. Освен това е сравнително нов, на около 50 години, има изключително модерни и иновативни подходи както за академични, така и за практични дейности в курсовете им.
- Колко човека от вашия клас решиха да учат в чужбина?
- Ние сме доста голям клас - 29 души. Всички решиха да учат след средното образование – явно всички сме разумни (смее се). А 7-8 човека избраха пътя навън. Но това не е представителна извадка, защото става дума за езикова гимназия.
- Какво според теб куца в нашата образователна система?
- Ами при нас учиш, за да влезеш в университет, а навсякъде в Европа, а и по света, влизаш, за да учиш. Цедката е след това. Като цяло нашата образователна система не е изцяло съобразена с потребностите на средния ученик. Даже се присмиваме на връстниците в чужбина, че материалът, който учим във втори клас, там го усвояват в четвърти и пети, че даже и в седми. И не става дума за конкретна страна, а за цял свят. Аз съм бил в Германия при вуйна и вуйчо и моята братовчедка. Това беше миналата година, а тя бе десетокласничка тогава. Виждах какво учат, защото цяла седмица имах възможността да посещавам немско училище. Видях задачи по математика, които ние сме решавали в пети-шести клас. Братовчедка ми беше изключително подготвена, отличничка. Но ние сме единствените, които постоянно учат материал за напреднали. Доста детайлно се изучават предметите, а това понякога дърпа назад, защото премества фокуса от това, което е действително важно за теб. И в един момент не можеш да приемеш и усвоиш всичко, което ти се дава.
- Може би няма обратна връзка? МОН не пита учителите, а учителите не питат децата?
- Няма никаква обратна връзка.
- Чух, че ти имаш и други интереси освен ученето.
- В началото на гимназията времето ми беше посветено на английския език. Но едно по едно нещата се запълниха. Първо, клубът по дебати, после - когато започнах да помагам на майка ми - с преводни услуги, кореспонденция с чуждестранни организации, разнасям покани или правя снимки. Защото имам страст към фотографията, както и към рисуването, и към изкуството въобще. Всичко това се сформира в един кръг, и накъдето и да се завъртя, винаги имам нещо интересно за правене.
- Клубът по дебати към училището ли е?
- Да, но е част от една по-глобална организация - „Българо-английски турнири по речи и дебати”. Тя се ръководи от американци, които стават асистент-учители и всеки от тях в своето училище сформира такъв клуб. В тази организация правим турнири веднъж на три месеца, а понякога и по-често. Изключително добри са за развиване на креативността и любознанието. В началото темите бяха много по-опростени, като това дали майката трябва да си гледа детето или не, но после дебатирахме теми като това дали страните трябва да пренебрегват съюзни закони в името на националните.
- Националните граници вече са на заден план. Ти мислиш ли да се върнеш в България?
- Идеята за границите на държавите ми е малко странна. Аз обичам да гледам на света като едно пространство, не го деля на националности. Не обичам и делението между хората. Не трябва да се драматизира това, че някой иска да остане в Англия, а не в България. Аз желая да се реализирам в Англия, а после защо не в Америка.
Тодор ГРОЗДЕВ
