ПАЗАРДЖИК. Пазарът на имотите продължава да е слаб. Постепенно са се отдръпнали от него и едни от най-силните играчи от недалечното минало. Става дума за нашенците, които от години живеят, работят и печелят зад граница.
Допреди две години доста от тях купуваха усилено имоти в областта, но заради световната икономическа криза и най-вече заради последвалата рецесия техните доходи също са се свили и това е сложило край на мераците им за разнообразна собственост по нашите географски ширини.
- До неотдавна гурбетчиите се нареждаха сред основния ни контингент - обясни пред "Знаме" Петьо Койчев, собственик на пазарджишката агенция за недвижими имоти "Чайка". -
Купуваха апартаменти, вили по местните курорти, къщи по селата, магазини, офиси, търговски обекти
Някои го правеха, защото имаха нужда от жилище или просто искаха да оставят нещо в наследство на децата си. Тези нужди вече са задоволени. Други пък влагаха изкараните с много пот пари, а имотите отдаваха под наем, за да им носят допълнителни средства. На част от тях близките в България се издържаха точно с тези средства.
Не липсваха и нашенци, които очакваха пазарните цени да продължават да растат и когато достигнат нужните нива, се надяваха да продадат изгодно излишното имущество, като по този начин си приберат разликата като чиста печалба. Както всички се убедихме обаче, тези сметки се оказаха криви.
Но в онези години продажбите вървяха, а
част от сделките се сключваха повече от трескаво
Имали сме случаи, когато клиенти купуваха имоти без огледи, без реално дори да са ги видели. Уточнявахме детайлите, условията, цените с няколко телефонни разговори. Изпращахме снимки по скайп или на имейли. Но това не пречеше да се финализират сделките.
В интерес на истината не всички местни гурбетчии са изгубили тотално интерес към пазара на недвижимите имоти. Моментната ситуация обаче е твърде различна.
По думите на брокерите, нашенците зад граница вече имат прекалено много претенции и твърде високи, а
понякога дори нереалистични
очаквания и изисквания. Пазарлъците са жестоки, колебанията и нерешителността - също.
- Искат прекалено добро състояние на имота, за парите, които са склонни да дадат. Отказват например да платят повече от 20 хиляди евро за апартамент, който де факто струва 30 хиляди евро.
Идват, разпитват, оглеждат, чудят се, пазарят се... И всичко това продължава с месеци - изреждат пазарджишките брокери. - Отлагат решението за покупка непрекъснато, изчакват до последно. Или пък дойдат 2-3 дни преди да си заминат, когато не е останало никакво време за нужните процедури.
Заблуждават се, че следващия път, когато се приберат в България, ще реализират сделката
Да, понякога това е възможно. Но е възможно също така през това време или собственикът да е вдигнал цената, или имотът вече да е продаден. Така че риск да останат разочаровани винаги съществува.
- А има и нещо друго - допълва Петьо Койчев. - При по-добре печелещите в чужбина българи все по-масова практика става жилища да се купуват в страната, в която живеят, а не у нас. Много хора правят точно това или събират пари, за да го сторят.
Цените на недвижимите имоти и в чужбина паднаха рязко през последните години. Ако преди кризата един апартамент в Испания например струваше 120 хиляди евро, то сега същият може да се намери за 60 хиляди евро. Знаете, наемите в чужбина са доста високи, това също кара хората да предпочитат да инвестират пари в нещо, което да е тяхно, вместо да го дават всеки месец на някой друг.
Има и нашенци, които се ориентираха към морските и планинските курорти. Или пък такива, които купиха най-напред имоти в нашата област, след това си взеха и на новото място, но с кредити. Дойде кризата, не могат да изплатят заемите си, страхуват се, че ще загубят къщите си в чужбина и искат на пожар да продават тукашните, за да не се стигне дотам.
През последните години, вместо къща на село, все повече заможни нашенци, включително гурбетчии, предпочитат да си купят
студио в морски или в планински СПА-център
Някои се радват сами на новата си придобивка, но не са малко и онези, които оставят студиото си на разположение на комплекса, когато ги няма, за да го ползват гостите на хотела, а собственикът получава наем или процент от реализираните нощувки. Доводите са следните:
- Почиваш в удобство и лукс, когато поискаш. Мястото е твое, но не береш грижи за ремонт и поддръжка. Те са ангажимент на хотела. Както и повредите, и липсите, докато те е нямало. Комплексът поема и охраната
Ти не се занимаваш с нищо. Спестени са ти доста разходи и разправии.
Има, разбира се, и хора, които купуват студиото, заключват го и го ползват само те. Но и двата случая са по-скоро редки, отколкото масова практика.
Мария ДЪБОВА
