Получавах много пари като предлагах немски шницели, но не бях щастлив, доверява „еврокомисарят по еврейските въпроси”, който не приема расизма
Утре вечер по БНТ е големият финал на счупилия рекордите на новото време сериал “Под прикритие”. Националната телевизия ще закрие криминалната поредица с галавечер на 4 юни. Прякото предаване ще започне в 20:30 часа, а час по-късно ще бъде излъчен финалният епизод на “Под прикритие”. Той ще бъде предаван едновременно и по БНТ, и в зала 1 на НДК, и на голям екран отпред. Гости на събитието ще бъдат дистрибуторите на телевизионната поредица в САЩ, Латинска Америка и Европа. БНТ не без основание се гордее, че “Под прикритие” е абсолютен прецедент в българската телевизионна и филмова индустрия с разпространение в 186 територии.
Сред новите лица в последния пети сезон е и роденият в Пазарджик актьор Димитър Баненкин,
който се превъплъти в образа на бизнесмена Александър Сандов.Той е комбинативен комплексар със самочувствие, играещ във фармацевтичния бизнес и собственик на шивашка фабрика, с връзки с министри, депутати и медийни магнати. С екстравагантността му се съобразява даже Иво Андонов, който не цепи басма никому. Основно за „Под прикритие” говорим с Димитър Баненкин.
Роденият през 1962-а актьор още на 10-годишна възраст се качва на хитовата тогава пазарджишка сцена в култовата постановка на Крикор Азарян „Януари” по Радичков. „Знаме” е писал и преди за възпитаника на професорите от НАТФИЗ Димитрина Гюрова и Пламен Марков, който като млад актьор e един от създателите на Малък градски театър зад Канала. После замина в Германия и там стоя 23 години - започвайки със 100 марки в джоба,за да остави накрая добре разработен ресторантьорски бизнес (даже бил говорител на ресторантьорите във Фрайзинг и организатор на панаирите). „Баненкин знае кога да бъде емоционален пред камерата и кога да обере емоцията, да не показва на показ чувствата си, така че да придаде естественост, а не фалш на героя си”, писаха за него след влизането му в сериала. Героят му пък знае как да извлича дрога от костюмите, които шие.
- Г-н Баненкин, след ролята на комисаря по европейските въпроси Александър Белев в „Недадените”, сега Ви гледаме като бизнесмена Александър Сандов в „Под прикритие”. Колко време отне адаптирането към сценария и към останалите актьори?
- Почти никакво. Нямах проблеми с влизането ми в сериала, защото повечето актьори ги познавам. А и 80 процента от сцените ги правя със Захари (Захари Бахаров, който играе мафиота Иво Андонов, б.р.). Той е по-малък, ако не ме лъже паметта, роден е през 1980-а, но е много добър. Снимките с него са приятно удоволствие. Такава е и работата с хора като режисьора Виктор Божинов, и с другите момчета, правили и участвали в досегашните сезони… Наистина атмосферата за работа е изключително приятна.
- Има ли наистина два „лагера” актьори - на „ченгета” и на „мутри”?
- Не, не, не. Разбираме се чудесно. Аз имам много добри приятели сред „ченгетата”. Нямам много снимки с тях, срещаме се от време на време, защото ние снимаме, те застъпват… Но имам един разпит с Владо Пенев (комисар Попов от ГДБОП, б. р.). Владо го познавам отдавна, още от НАТФИЗ. Той е прекрасен човек!
- Не, не, не. Разбираме се чудесно. Аз имам много добри приятели сред „ченгетата”. Нямам много снимки с тях, срещаме се от време на време, защото ние снимаме, те застъпват… Но имам един разпит с Владо Пенев (комисар Попов от ГДБОП, б. р.). Владо го познавам отдавна, още от НАТФИЗ. Той е прекрасен човек!
- Александър Сандов как удържа неуправляемия Иво Андонов?
- Ако Иво Андонов е страховит мафиот и килър, пред когото всички треперят, в отношенията си той наистина се държи почтително и с уважение към Сандов. Всеки гангстер се нуждае от някого, който да излъска имиджа му, да му отвори вратите към политическия и икономически елит и да го представи пред обществото в по-добра светлина. Затова Андонов си намира бизнес партньор с авторитет сред елита. Моят герой всъщност има много чисто досие и държи на него. Навсякъде действа с кадифени ръкавици. Той е единственият човек, който може да осигури на Андонов чисто досие. Затова и става тази спойка между двамата.
- Сандов е паникьор, макар и силен образ. Кой е най-големият му страх? Да не му пипат перуката или да не го спипа Попов?
- Перуката му е комплекс на него. И ще се види защо в последната 12-а серия. Има човекът проблем с косата… По-скоро големият му проблем е някой да не му изцапа досието. Да не би да се компрометира. Той няма проблем с Иво Андонов, иска да печели, защото е алчен, но иска и всичко да остане чисто. Това са два хищника, които се срещат по пътя и обединяват интересите си. Като забогатеят много бързо и без скрупули.
- При Сандов има една по немски перфекционистична мания за хигиена на досието. В Германия има ли го това - да е толкова тънка границата между светската и криминалната хроника, както в „Под прикритие” и въобще у нас?
- Аз през 90-те години не съм бил тук, но от това, което чувам, мисля, че става дума за неизживяното детство на България. Това са 20-те години в Америка - с висока криминалност в обществената сфера и размах на мафията. Според мен големият проблем на нас - българите е, че обичаме да бъдем нещастни. Другите се борят срещу нещастието си, а ние се наслаждаваме на нещастието си. Много хора ме питат „Ти защо се върна?”. Казвам им, че съм оставил Германия, защото искам да работя по професията си. Искам да съм щастлив. За мен щастието не е в това да получаваш много или достатъчно пари, а в това да се занимаваш с работа, която ти доставя удоволствие. Аз в Германия бях доволен, но не бях щастлив.
Печелех много хубави пари, но не бях щастлив. На мен ми омръзна 20 години да правя шницели и да мисля какво ще продавам утре в ресторантите и баровете си,
какви промоции да правя и така нататък! Докато тук попаднах в една много различна среда - на актьори, художници, на поети… Среда, която ми дава страхотен енергиен заряд. Що се отнася до границата между криминалната и светската хроника - в действителност у нас тя наистина е тънка. И доста хора се увличат да я преминават за сметка на други ценности, за жалост. Смятам, че това в скоро време няма да се промени. Но не искам да влизаме в политическа тематика, защото трябва много да говорим.
- Да, Вие не бягате от активна гражданска ангажираност и когато става дума за политика.
- Да, Вие не бягате от активна гражданска ангажираност и когато става дума за политика.
- Така е.
- Къде могат да Ви гледат зрителите на сцена в момента?
- Сега играя с Ернестина Шинова в „Любовна афера” (режисьор е Елин Рахнев, б. р.) - пътуваме и играем представлението. Сега на 3 юли ще го представим в Пловдив, след това на 27-и в Царево. "Антракт (Неприлично заглавие)" на пловдивския театър ще продължи да се играе следващия сезон.
- Освен в "Недадените", участвахте и в "Секс, лъжи & тв" (там Баненкин бе прототип на Алексей Петров, б. р.), в турския игрален филм "Слети сърца", в английския мини сериал "Barbarians Rising"… Какви са новите Ви проекти пред камерата?
- Имам предложение за прочит на немска пиеса. Казва се „Асасините” - по името на хилядолетно ислямско движение, което впоследствие се радикализира. Пиесата ще се чете на български и на немски, и аз съм единственият актьор, който ще чете и на двата езика - съответно с български колеги тук и с колеги-чужденци в Австрия. Пиесата ще се прочете три пъти у нас - в НДК, в Пловдив и във Варна, както и три пъти в Австрия - два пъти във Виена и веднъж в Залцбург.
Имам и покана за театър - Йосиф Сърчаджиев ми се обади миналата седмица
Жена му Райна е написала пиеса за Калоян и ме покани за ролята на този наш велик владетел. Ще бъде в Старозагорския театър и ще се срещнем другата седмица. От есента насам снимам филма „Роза Дамасцена”. Знаете, това е тази роза, от която става най-хубавото масло. Ние снимаме четирите годишни времена и сега са летните снимки. Ще започнем в Павел баня… Има вероятност да снимам и в една немска продукция сега - мини сериал, мисля че са 6 серии. Стефан Командарев ме покани за есента в един игрален филм… Има работа, не мога да се оплача.
- Стана дума за „асасините”. Не мога да не Ви попитам за това, което с шеметна скорост се случва около нас в Европа. Плашещо ли е това мюсюлманизиране или според Вас се преекспонира темата с бежанците?
- Не, защо да ме плаши? Мисля, че това е истерия. Разбира се, че Ислямска държава си е терористична организация. Аз често говоря с мои познати и приятели, които са крайни и много спорим на тази тема. Аз гледам по друг начин на тези неща. Светът всъщност е създаден от мигранти. Ако говорим за Германия, би трябвало да приемем, че трябваше Хитлер да си победи и в Германия да има само чисти германци?! Аз съм ходил в Ню Йорк – там съм ходил в Чайна таун, в Литъл Итали, в иранските квартали. Ами то е прекрасно! Не може в една държава да има само представители на една нация. Светът се движи. Доказано е, че 20 милиона мигрират на планетата. Питах едни мои познати знаят ли какво значи война. Трябва да сме щастливи, че не сме имали война на наша територия. Казах им: „Идете в Сирия и си представете, че сте сирийци и постоянно около вас падат бомби. Ще останете ли там със семейството си”. Това, което ме безпокои, е новият краен "национализъм" на българите, граничещ с расизъм! Когато в спор някой ми каже, че е против циганите, го питам: „Добре де, ако ги няма циганите, кой ще мете улиците?”. И човекът насреща млъква. Навсякъде има малцинства и ако у нас нещо с дадено малцинство не е наред, не е виновно то, а държавата, защото го е докарала до това положение.
- Поддържате ли връзка с приятелите в Пазарджик?
- Разбира се. С Емил Кошлуков, когато имаме възможност, идваме, но то винаги е или на Коледа, или на Великден. Това са двата дни, когато задължително съм в Пазарджик. С Емо даже организирахме среща със старите приятели. Иначе посещавам често майка си, която живее в Пазарджик, а иначе поне три пъти седмично се чуваме по телефона с нея. Сега съжалявам, че не мога да отида на среща на випуска от Немската гимназия на 4 юни. Точно тогава е големият финал на петия сезон на „Под прикритие” и макар да не ни задължават да присъстваме, ни казаха, че е желателно да сме там. И аз ще отида. А след това веднага заминавам за Павел баня, защото имам снимки там. Значи в Павел баня ще бъда в 2 часа през нощта.
- Ще Ви гледаме по телевизията. А все пак ще има ли шести сезон на „Под прикритие?” и то с Александър Сандов в него?
- Няма да има шести сезон. Правят голямо закриване с парти и това ще бъде. Мисля, че няма да има... Но пък знае ли човек.
Тодор ГРОЗДЕВ

