„В Гърция вече не се говори на гръцки и не се чете литература по този начин - вие ни смаяхте!”, признават домакините
СЕРЕС. Българските студенти са най-добрите! Тази похвала се чу неведнъж по време на 12-ия студентски международен театрален фестивал за любители „Панепистимиада” в гръцкия град и съвсем не беше клише. На студентите-балканисти от сектор „Новогръцки език” при ПУ „Паисий Хилендарски” се падна честта да открият престижния форум, а единствено те от всички чуждестранни трупи изнесоха близо час и половина представление на гръцки език. В трупата, водена от пазарджишката преподавателка ас. Величка Симонова-Гроздева, с двойни роли на главни образи са и Магдалена Лазарова от Ветрен дол, и Здравка Йорданова от Црънча, които в един момент хвърлят робските хитони и се превъплъщават в образите на бавачката на Пенелопа и на Телемах. И им се получи направо професионално, призна с аплодисментите си препълнената зала.
„Поздравления само за българите, които откриха тазгодишната международна универсиада с постановката „Одисей - диалози и монолози на завръщането в Итака”,
което изпълниха на гръцки език - и да уточня, с думите на поетичния гръцки език на Никос Казандзакис. Впечатлиха ме, аплодирах ги и ги поздравих! Както и изключителната им преподавателка. Голяма чест е чужденци да говорят толкова добре твоя език и да пресъздават текстове, трудни дори за гърците”, написа в блога си „Катарефтис” Ариадни Папафотиу, известна журналистка, работила дълги години в гръцката национална телевизия ЕРТ.
което изпълниха на гръцки език - и да уточня, с думите на поетичния гръцки език на Никос Казандзакис. Впечатлиха ме, аплодирах ги и ги поздравих! Както и изключителната им преподавателка. Голяма чест е чужденци да говорят толкова добре твоя език и да пресъздават текстове, трудни дори за гърците”, написа в блога си „Катарефтис” Ариадни Папафотиу, известна журналистка, работила дълги години в гръцката национална телевизия ЕРТ.
Подобни коментари имаше и в телевизиите в Северна Гърция, и в сереските вестници. Гърците бяха впечатлени и от факта, че текстовете, които студентите са наизустили,
не са преведени на български, а и са неоткриваеми в интернет
„Театърът е ефикасен начин за обучение по новогръцки и ние го доказахме. Репетициите продължиха пет месеца, а те включваха и скайп-връзка с Атина. Казандзакис е висш пилотаж и знаехме, че ако си свършим работата, това ще бъде оценено. Преди представлението репетирахме в продължение на 4 часа и след това завесата се вдигна. Успяхме благодарение на целия екип, който включваше не само актьорите, които в движение трябваше да си превеждат оригинален и сложен текст, но и двете ни момичета, обучили се само по време на 4-часовата репетиция да работят с музиката и прожекторите в апаратната. И момичетата, които раздаваха рекламни материали на входа на театъра. Благодаря и на тях, и на многото гръцки приятели, които ми изпращаха електронни и неелектронни писма със сканирани гръцки текстове, докато избирах произведение - казва асистент Симонова-Гроздева. - Един от тях бе изпратил от Трикала 30 мейла със сканирани множество страници”. Преподавателката е сценарист на
постановката, в която се разказва за репетиция на студенти-чужденци на трагедията на Казандзакис „Одисей”,
но е базирана и върху стихотворението „Итака” на Константинос Кавафис, а одисеевски са и музикалните мотиви, заети от албумите „Time Odissey” и „Odissey” на китарните гении Ингви Малмстийн и Вини Мур.
„Домакините ни бяха изключително сърдечни, казва Гроздева. Знаете ли, хотелиерът Христос Константинидис ни даде безплатна двойна стая за двете нощувки плюс закуските, когато видя, че сме повече от очакваното. Отпусна ни и два вместо един бус. Гръцкият поет Стелиос Саривасилис за пореден път ни оказа огромна логистична подкрепа. Навсякъде хората бяха любезни. Посетихме фабриката за локуми „Васаки”, където бяха претрупани с поръчки, но ни отделиха време, а по-късно ни черпеха със сладолед във фирмената им сладкарница на центъра”, разказа преподавателката.
Наложило се пешеходната зона на Серес да бъде прекосена от трупата с целия реквизит, а
сърбащите си кафето сересци се дивели на големите стогодишни стомни,
огромния лък, паното с образа на Афродита (която напук на легендите, не се родила от морската пяна в Кипър, а в рекламно студио в Пазарджик), на тениските с лика на Одисей, нарисуван от пазарджишкия художник Славчо Славчев и превърнали се в изключително търсен сувенир по време на фестивала (дотам, че една от фланелките безследно изчезнала). Някои даже разпознавали студентите от миналогодишното им участие и обещавали да ги гледат и довечера. И изпълнили обещанието си.
„В Гърция вече не се говори на гръцки и не се чете литература по този начин - вие ни смаяхте!”
- спонтанно реагирали гърците. Емоционални били поздравленията на кмета на Серес Петрос Ангелидис, на директорката на театъра София Бициду-Саракиниду, която останала повече от удовлетворена от това, че пожеланието й „Нека чуем гласовете на писателите от устата на младите хора”, се е сбъднало още първата вечер на фестивала. На колегите й от театрите в Кавала и Янина, които стискали ръцете на героите... И естествено, поканили ги и догодина.
Алексей СТАНКОВ

