ПАЗАРДЖИК. Румен Леонидов е един от носителите на голямата награда в националния литературен конкурс “Никола Фурнаджиев”. Преди церемонията по награждаването той бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Леонидов, Вие притежавате престижни награди в областта на литературата. Какво място заема сред тях голямото отличие на името на пазарджишкия поет Никола Фурнаджиев?
- Не са много наградите ми - няколко български и две международни. Най-важна за мен е наградата от националния литературен конкурс “Никола Фурнаджиев”, която с вълнение очаквам да получа. Говоря за велик поет, но недотам популярен у нас и в чужбина, за огромно съжаление. По времето на социализма изучавахме творчеството му оскъдно, и то от т.нар. Септемврийска литература. Сред които стихотворението “Конници, конници”, свързвано най-вече с майсторството на музикалната фраза. А Никола Фурнаджиев е изключително модерен и днес, с интересна лексика и съвременни внушения на катедрален творец. Преоткрих поета преди 13 години - през 2003-а, когато от пазарджишката администрация ме помолиха да напиша нещо за поета Никола Фурнаджиев по повод 100 години от рождението му. Нощта, в която отново препрочетох великолепните му произведения, ще остане паметна за мен. Осъмвайки със стихове в ръка, написах на един дъх най-хубавия текст, който съм писал през живота си. Защото се докоснах до цялостното му огромно творчество. И се ужасих, че
ако си бях отишъл от този свят, нямаше да знам, че съществува такъв велик поет
Това творческо щастие ми се случи благодарение на Пазарджик и 100-годишнината на поета. Тогава бях точно на 50 години, а той - на един век. Фурнаджиев е български класик, влюбен в земята и страната, съпреживяващ трагедията на своя народ. В мрачния му оптимизъм има нещо болезнено, весело, страшно и трагично. Такава органична смесица между възторг и печал в българската поезия няма. Съмнявам се, че тя съществува и в световната класика. Никола Фурнаджиев е духовният небостъргач на духовната литература и жителите на Пазарджик могат само да се гордеят, че животът и творчеството му са свързани с този град. И че извежда града на национално и европейско ниво. Наградата на името на Никола Фурнаджиев задължава по-често да се издават негови стихотворения, та и младежите да потънат в необятния му свят.
- Сега става ясно какво Ви е накарало да грабнете перото и да се захванете с поезията на Фурнаджиев.
- Моето есе за него се казва “Син на своя заробен народ” - заробен, защото определям поета като най-модерният националист на всички времена. Това е човекът, който не мрази, а обича националното. Изпитва тръпка към всичко, което го заобикаля. Талантът му на поет, преводач и присъствие се ражда веднъж не на 100, а на хиляда години. Щастлив съм за признанието и тайно съм мечтал да стигна до наградата. Изненадан съм, като имам предвид останалите творци, номинирани за отличието, които също са достойни да го притежават. Споделям наградата с поета Боян Ангелов, но, слава Богу, и половинката ми е достатъчна. Защото духът на Фурнаджиев ще е неотлъчно с мен, както в онази нощ на преоткриването му.
- Фурнаджиев е темата, която Ви вълнува и окриля. Имате ли други любими теми?
- Преминах през политически заблуди - ляво, дясно, патриотично и националистично. И останах жестоко разочарован от всичко, в което съм вярвал в отделни етапи на моя живот. Сега стигнах до партията на Бога, да съм съпричастен към нуждаещите се. Залагам на вярата, добронамереността и съпричастието към страдащите.
- В този ред на мисли кое е по-важно - да бъдеш писател или гражданин.
- Поставяш ги на кантар, ако искаш да си полезен - надмощие няма. За съжаление, повече писатели стоят спокойно в черупките си и мълчат пред обществото. Те избират само с романите и стиховете да изразяват позициите си. Писателят е длъжен да защитава нацията си, народа си, хората, които мислят и вярват в доброто. Не онази част, която не знае български, не иска да учи и да работи.
- Какво ново четиво от Вас да очакваме?
- Пиша новата си творба “Богова къща” или “Богова книга”, в която споделям откритията си за Всевишния. Защото всички грехове и грешки на политиците и на другите хора са заради липса на вяра, на опорна точка. Години безплодно вярвахме на политиците, време е да се обърнем към измисленото от човечеството - стремлението към съвършенството, към невидимия, към непостижимия. Тогава, ако не можем сами да постигнем нещо значимо, не бива да се разочароваме. Но стремежът към съвършенство остава да движи прогреса и добре, че го има…
Пенка МИХАЙЛОВА
